Решение № 26 от 13.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104479 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че между ищецът П. Й. Х. и Изи Асет Мениджмънт АД е бил сключен договор за паричен заем №5046454/24.02.2024г. и в договора е посочено, че отпусната сума е в размер на 1000лв.Твърди се, че в договора е уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от Файненшъл България ЕООД и в изпълнение на горното П. Й. Х. се задължава да заплати на Файненшъл България ЕООД възнаграждение в размер на 643.86лв Сочи се, че ищецът е заплатил на ответното дружество цялата сума от 967.32лв.Направено е възражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на 50%.Сочи се че клаузата за обезпечаване на договора за паричен кредит с гаранция е нищожна и накърнява добрите нрави. Твърди се, че Изи Асет Мениджмънт АД не е включило като част от дължимите суми по ГПР сумата от 967.32лв. и по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора, защото търговеца е заблудил потребителя.Сочи се, че в договора е посочено, че дължимата сума за заплащане от кредитополучателя е в размер на 1219.68лв, а реалната сума с включване на възнаграждението по договора за гаранция в размер на 2187лв.Сочи се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът действително е върнал.Твърди се, че договора е нищожен, тъй като не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Сочи се, че на ищеца не е предоставена информация за наличието или липсата на правото на отказ от договора.Посочено е че договора за паричен заем накърнява добрите нрави.Клаузата на чл.4 от договора е нищожна, като заобикаляща изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК.Изложени са подробни съображения за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство –неспазване на изискванията на чл.26,ал.1 от 1

ЗЗД-чл.10а,,чл.11, чл.19,ал.4 от ЗПК.Направено е възражение, че едноличен собственик на Файненшъл България ЕООД е Изи Асет Мениджмънт АД.

Поискано е, да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем, като противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.

Поискано е, да бъде прогласена нищожността на договора за парична гаранция, като противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявените искове, като такива с правно основание чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем и иска за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на парична гаранция.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за паричен заем, твърдените от него клаузи на договора за паричен заем, предоставената на ищеца сума от 1000лв, сключването на договора за предоставяне на банкова гаранция, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Изи Асет Мениджмънт АД е постъпил.

В отговора е посочено, че възраженията за нищожност на договора за паричен заем са неоснователни и между страните има валидно сключен договор за потребителски кредит, като ищеца и ответника са изпълнили всички стъпки за сключването на договора и е сключен договор за потребителски кредит с отпусната главница в размер на 1000лв . Твърди се, че ответното дружество е спазило всички изисквания във връзка с ДПК и това всички негови елементи да са написани по ясен и разбираем начин, като са спазени изискванията за формат и размер на шрифта.Сочи се, че е неоснователно възражението на ищеца, че сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за предоставяне на банкова гаранция и е вменено като задължение на потребителя.Твърди се, че ищецът сам е избрал да сключи договор за поръчителство с Файненшъл България ЕООД.Сочи се, че договорената възваградителна лихва не противоречи на добрите нрави.Твърди се, че на ищеца е предоставена цялата информация за условията за издължаване на кредита, както и за условията за изплащане на възнаграждението на Файненшъл България ЕООД по договора за предоставяне на банкова гаранция.Посочено е, че ДПК е в съответствие с изискванията на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1т.7-12 и чл.20,ал.2 от ЗПК.Размерът на лихвеният процент е в съответствие с ДПК.Клаузата за лихвения процент не е нищожна.На ищеца е предоставена преддоговорната информация преди да сключи ДПК.Начина на изчисляване на ГПР е в съответствие с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19,ал.2 и ал.4 от ЗПК.Твърди се, че с разпоредбата на чл.4 от договора не се заобикаля чл.19,ал.4 от ЗПК.

Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

2

Указано е на ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за предоставяне на банкова гаранция не е условие за сключването на договора за паричен заем, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Файненшъл България ЕООД е постъпил.

В отговора е заявено, че възраженията за нищожност на договора са неоснователни и между страните има валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договора за предоставяне на поръчителство е в изискуемата от закона форма и обезпечава задължението на ищеца.Сочи се , че договора за поръчителство не противоречи на императивни норми от ЗПК

Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Указано е на ответното дружество Файненшъл България ЕООД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е условие за сключването на договора за паричен заем, е тяхна.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, редовно призовано, представител не се явява. В писмено становище моли да бъде отхвърлен предявения иск и да ми бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Файненшъл България ЕООД, редовно призовано, представител не се явява. В писмено становище моли да бъде отхвърлен предявения иск и да ми бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от 11.08.2022г., по силата на който ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД му е предоставило сумата от 1000 лв.

Съдът констатира, че съдържанието на договора за паричен заем от 24.02.2024 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 62.65%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250%. Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за 3 потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.

Договора за паричен заем от 24.02.2024 г. е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки. Обвързването на договор за предоставяне на потребителски кредит с договора за предоставяне на поръчителство е довело до скрито увеличение на разходите по договора за кредит.по направеното възражение в отговора, че ищеца би могъл да защити правата си предявявайки осъдителен иск, съдът приема възражението за неоснователно.Предмет на индивидуална преценка на ищеца е да реши дали да предяви първо иск за прогласяване на нищожност и след успешното му провеждане да предяви осъдителен иск, или направо да предяви осъдителен иск, позовавайки се на нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем от 24.02.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответното дружество Файненшъл България ЕООД на 24.02.2024 г., по силата на който ответното дружество Файненшъл България ЕООД му е предоставило поръчителство по договор за паричен заем от 24.02.2024 г.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 31.08.2019 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 62.65%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен, а съответно е недействителен и договора за предоставяне на поръчителство и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.

Обвързването на договор за предоставяне на потребителски кредит с договора за предоставяне на поръчителство е довело до скрито увеличение на разходите по договора за кредит.по направеното възражение в отговора, че ищеца би могъл да защити правата си 4 предявявайки осъдителен иск, съдът приема възражението за неоснователно.Предмет на индивидуална преценка на ищеца е да реши дали да предяви първо иск за прогласяване на нищожност и след успешното му провеждане да предяви осъдителен иск, или направо да предяви осъдителен иск, позовавайки се на нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от 24.02.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в размер на 50лв.