Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 761 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 221/2024
Вид
Решение № 761
Подписан
13.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57а · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500221 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение №1141/15.03.23г.,постановено по гр.д.№ 10343/20г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 4285/27.10.23г.,постановено по същото дело,с което:

- е признато за установено по отношение на И. Н. У. ,ЕГН- ********** и М. Д.

К.,ЕГН-***,че Н. И. Б.,ЕГН-**********-непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н.,ЕГН-********** е собственик на основание наследство по закон на реална част с площ от 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б.,община Р., одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес: местност Т.,с обща площ от 2897 кв.м., трайно предназначение: земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 012040, при съседи имоти с идентификатори:

*** (преди *** и ***), ***, ***, ***

(преди ***), *** и ***,която реална част е разположена между точки 7,8,9,10,3,4,5,6,7 и точки 11,12,13,14,15,3,11 съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г. ,лист **, том * от делото,к а т о са осъдени И. Н.

У.,ЕГН-********** и М. Д. К.,ЕГН- *** да предадат на Н. И. Б.,ЕГН-**********непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н.,ЕГН-**********, владението на описаната по-горе реална част с площ 250 кв.м.от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б.,община Р. ,която реална част е разположена между точки 7,8,9,10,3,4,5,6,7 и точки 11,12,13,14,15,3,11, съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г. лист *** от делото и е отхвърлен 1 предявения иск - в установителната му част за признаване правото на собственост и в осъдителната му част за предаване на владението,за разликата в площта над 250 кв.м. до претендираните 464 кв.м.;

- е признато за установено по отношение на Н. И. У. ,ЕГН- **********,че Н. И.

Б.,ЕГН-**********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н.

Н.,ЕГН- ********** е собственик на основание наследство по закон на реална част с площ от 250 кв.м.от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б.,община Р.,одобрени със заповед № РД-18-127 от 22.12.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес: местност Т., с обща площ от 2897 кв.м., трайно предназначение: земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 012040, при съседи имоти с идентификатори:

*** (преди *** и ***), ***, ***, ***

(преди ***), *** и ***,която реална част е разположена между точки 7,8,9,10,3,4,5,6,7 и точки 11,12,13,14,15,3,11 съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г. лист ***, том * от делото,като е отхвърлен предявения иск в установителната му част за разликата в площта над 250 кв.м. до претендираните 464 кв.м., както и в частта с която се претендира да бъде осъден Н. И. У. ,ЕГН-********** да предаде на Н. И. Б., ЕГН **********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н.,ЕГН- **********,владението на описаната по-горе реална част с площ 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б., община Р. ,която реална част е разположена между точки 7,8,9,10,3,4,5,6,7 и точки 11,12,13,14,15,3,11, съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г. лист *** от делото, както и за разликата в площта над 250 кв.м. до претендираните 464 кв.м.;

-е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Н. У. ,ЕГН-********** против Н.

И. Б.,ЕГН-**********- непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М.

Н. Н.,ЕГН-**********,иск за признаване за установено между страните,че И. Н. У. е собственик на основание придобивна давност на 600/2897 ид.ч.от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б., община Р., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК, с адрес: местност Т., с площ от 2897 кв.м., трайно предназначение: земеделска; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 012040, при съседи имоти с идентификатори: *** (преди *** и ***),

***, ***, *** (преди ***), *** и

***;

-е осъден на основание чл.59 от ЗЗД И. Н. У. ,ЕГН- ********** да заплати на Н. И.

Б.,ЕГН-**********- непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н.

Н., ЕГН-********** сумата от 71,84лв.,предявена като частичен иск от сумата от 100,01лв.,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,въз основа ползване от ответника в периода 24.07.2020г. до 19.08.2020г. без правно основание на реална площ от 250 кв.м.,разположена между точки 7,8,9,10,3,4,5,6,7 и точки 11,12,13,14,15,3,11, съгласно скица приложение № 5А към СТЕ на вещото лице В. Г. лист ***, том * в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Б.,община Р.,собственост на ищцата, като е отхвърлен предявения иск за сумата над 71,84лв.до претендирата сума от 100,00лв.като неоснователен.

Решение № 1141/15.03.23г.е атакувано от И. Н. У. и М. Д. К. в частта,с която се признава за установено против двамата жалбоподатели,че Н. И. Б.- непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н., е собственик на основание наследство по закон на реална част с площ от 250 кв.м.от процесния ПИ с идентификатор *** и са осъдени жалбоподателите да предадат на Н. И. Б.,непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н. владението на тази реална част от 250 кв.м.

И. Н. У. обжалва същото решение в частта,с която е отхвърлен предявеният от него против Н. И. Б.-непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н.

2 иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено между страните,че И. Н.

У. е собственик на основание придобивна давност на 600/2897 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***,както и в частта,с която е осъден същия на осн.чл.59 от ЗЗД да заплати на Н. И.

Б.- непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н. сумата от 71,84лв.обезщетение за неоснователно обогатяване,въз основа ползване от ответника в периода 24.07.2020г.до 19.08.2020г. без правно основание на процесната реална площ от 250 кв.м.,както и в частта за разноските.

Решение № 4285/27.10.23г.,постановено по реда на чл.247 от ГПК е обжалвано от Н.

И. Б.- непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н. в частта му,с която се произнася нов отхвърлителен диспозитив по предявения иск по чл.108 от ЗС в установителната му част за признаване правото на собственост на жалбоподателката по отношение на ответниците И. Н. У. и М. Д. К. за разликата в площта над 250 кв.м.до претендираните 464 кв.м.

Същото решение е обжалвано и от И. Н. У., М. Д. К. и Н. И. У. изцяло.

В жалбите се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на двете решения и се иска отмяната им в атакуваните части.

Въззиваемите по жалбите поддържат становище за неоснователност на същите.Претендират се разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от лица, легитимирани да обжалват атакуваните съдебни актове,поради което са процесуално допустими.

Пловдивският окръжен съд,след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК,намира постановеното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Ищцата Н. И. Б.,като непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка М. Н. Н. е предявила искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД против ответниците И. Н.

У.,М. Д. К. и Н. И. У..

В исковата молба се твърди,че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с.Б. като единствен законен наследник на И. Б.,починал на ***г.

В имота били построени три жилищни сгради от наследодателя на ищцата,като сградата с идентификатор № *** с площ от 136 кв.м.била продадена на И. Н. У. и Ц.

У.а,сградата с идентификатор № *** продал на Г. Я. К.,а сградата с идентификатор № *** с площ от 111 кв.м. обитавал заедно с М. Н. Н. и дъщеря им Н.,като упражнявал владение по отношение н а целия незастроен поземлен имот с идентификатор № ***.Поддържа,че наследодателят разрешил на И. и Ц. У.и да ползват площта от 464 кв.м.около жилищната им сграда,като към момента посочената площ се ползвала от тримата ответници за паркиране на управляваните от тях автомобили,а И. У. поставил преместваем обект няколко месеца преди завеждането на делото. До ответника И. У. била изпратена нотариална покана от 23.07.2020г.,с която се прекратявало правото му на държане върху площта от 464 кв.м.около притежаваната от него сграда и бил поканен да го почисти и освободи.Иска се предаването на реалната част от имота,ползвана от ответниците,която е около 464 кв.м.

Ищцата поддържа,че била лишена от правото да ползва собствения й имот, поради което претендира обезщетение за лишаване от ползването,като се осъди И. У. да заплати сумата от 100лв. - частичен иск от 100,01лв. - обезщетение за лишаване от ползването за периода от 24.07.2020г. до 19.08.2020г.

С отговорите на исковата молба ответниците М. Д. К. и Н. И. У. са оспорили исковете,като твърдят,че никога не са владели процесния имот и не са причинявали никакви вреди на ищцата

Ответникът И. Н. У. също е оспорил исковете.Прави възражение,че дворното място 3 било обща част,както и че е придобил правото да ползва площта от 600 кв.м.от имота, както и вътрешния път и правото да паркира в имота, на основание добросъвестно владение,упражнявано от него,считано от 2006г.до момента. Възразява,че ползва частта от имота на основание чл.64 ЗС и одобрените проекти, определящи начина на ползване на имота.

Предявява насрещен иск за установяване на правото му собственост върху 600/2897 ид.ч. от имота на основание давностно владение.Изложил е твърдения, че мястото е закупено от него, от бащата на ищцата И. Б. и от трето лице Д. К.,с които били приятели от деца. Тримата имали намерение всеки от тях да си построи в имота къща. Цената била платена от всички, въпреки че нотариалният акт бил издаден само на И. Б., който теглил кредит, а върху имота била вписана законна ипотека от банката. Тримата предварително се разбрали за правата си върху имота,като влезли във владение на същия непосредствено след закупуването му, към края на 2006г.и преди започване на процедурата по промяна на предназначението му. В началото на 2007г. извикали геодезист и разделили имота фактически на три части, според първоначалните им уговорки.Към средата на 2007г.изградили ниски огради и всеки знаел коя е неговата част,като всеки си ползвал имота.Нямали спорове във връзка с ползването нито с И. Б., нито с дъщеря му и нейната майка след неговата смърт,до 2020г. Счита, че е придобил правото си на собственост върху имота на основание непрекъснато давностно владение от 2006г.до момента на предявяване на иска,като моли за установяване на правата си.

С отговора на насрещния иск Н. И. Б. оспорва същия като неоснователен. Оспорва упражняването на фактическа власт върху имота, като счита,че И. У. е само суперфициар за дворното място и е ползвал части от него именно като такъв.

Видно от представения по делото нотариален акт № ***г. на нотариус Светлана Кирилова,И. Р. Б. е придобил правото на собственост върху нива с площ от 2897 кв.м., съставляваща имот № 012040 по плана за земеразделяне на село Б..

Няма спор,че имотът е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Б..Видно от представеното удостоверение за наследници, И. Р. Б. е починал на ***г.и е оставил за единствен законен наследник дъщеря си - ищцата Н. И. Б.,която е придобила притежаваните от него права в имота.

Във връзка с твърденията на ответника в насрещния му иск да е придобил сочените от него ид.ч.от имота чрез непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години,по делото е представен предварителен договор за доброволна делба от 11.09.2009г.,видно от който И. Б. ,(чрез пълномощника си И. У.),Ц. У.а и Д. К. са се споразумели да приемат за установено,че са съсобственици на процесния имот при квоти:1149 ид.ч.за Б.,599 ид.ч.за У. и 1149 ид.ч.за К. .Посочено е,че К.и и У.и са изплатили на Б. съответните суми за придобиването на недвижимия имот общо 44 000лв.,от които 14 000лв.е изплатил У..Споразумели са се още,че след погасяването на ипотеката,учредена от Б. върху имота,ще разделят собствеността върху него съгласно проект за делба,по съществуващите огради,като У.и ще станат собственици на първия дял с площ 559 кв.м.