Определение № 3233 от 14.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3233 гр. София, 14.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901145 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. №10448/05.06.2025г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. А. С., срещу въззивното решение № 12/14.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 438/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 239 от 26.05.2024г., постановено по т.д. № 443 по описа за 2022г. на Окръжен съд - Пловдив, искът по чл.432 КЗ, предявен от В. С. Н. срещу касатора за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2022г., е уважен за разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдения размер от общо 150 000 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на доказателствата. Твърди, че за вида на уврежданията и възстановителния процес не следвало да се кредитират показанията на свидетеля, който бил заинтересован. Според жалбоподателя недоказани са останали психологическите травми на ищеца. Поддържа, че общият размер на приетото от АС – Пловдив като справедливо обезщетение в размер на 150 000 лв. е прекомерно завишен и не съответства на претърпените увреждания и практиката по аналогични случаи. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното 1 решение, неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции за тези суми.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му увреждания от ПТП?“, като касаторът твърди, че въззивният съд не е отчел практиката по т. 11 от ППВС 4/1968г., както и формираната с решения на ВКС по т.д. №795/2008г. на ВКС, 2 т.о., т.д. № 619/2011г., на ВКС, 2 т.о., т.д.

№916/2011г. на ВКС, 1 т.о., т.д. № 2143/2014г. на ВКС, 1 т.о. и др.;

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“, по който поддържа произнасяне в противоречие с ППВС 4/1968г. и решение №93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, 2 т.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г., на ВКС 1 т.о., решение №73/27.05.2014г. по т.д. №3334/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение №114/03.11.2014г. по т.д. №1053/2012г. и др.;

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“, като жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, като сочи и основанието по чл.

280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата - В. С. Нанев оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 18.03.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. П. К.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и разноски, а именно присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на сумата от 10 380 лв. с включен ДДС.

Третото лице – помагач - „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД не е подало отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.03.2022г. на пътя между с. Васил Левски и гр. Калофер е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди А 4”, управляван от Вълко Антонов Костов, се ударил в товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, управляван от Иван Лалов.

При произшествието е загинал водачът на лекия автомобил, а на ищеца В. С.

Н. - пътник в същия автомобил, са били причинени множество травми и наранявания, което е наложило прием и лечение в болница. Отчел е, че не се спори, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на л.а.

„Ауди А 4“, както и че той е виновен за настъпването на ПТП, но срещу него наказателното производство е прекратено поради смъртта му. Съдът е кредитирал заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както и показанията на свидетеля – пряк очевидец – Христо Бабек, че пострадалият е бил с поставен предпазен обезопасителен колан. Посочил е, че според експертите, ако е бил без такъв, травмите биха били много повече на брой в областта на тялото и главата, би се стигнало до изхвърляне на ищеца през предното стъкло на автомобила и дори до летален изход.

Въззивният съд е приел, че при процесното ПТП на ищеца са причинени следните травми: закрито счупване на долния край на дясна лъчева кост; задно изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на задния ръб на дъното в областта на таза; контузия на главата с хематом в субарахноидалното пространство; счупване на седми прешлен без размествания, които са довели до трайно затрудняване движението на десен горен и ляв долен крайник за период повече от месец и са причинили болки със силно изразен характер, невъзможност за придвижване в първите месеци, освен в инвалиден стол, а оттам и нарушения в ритъма на рехабилитация. Съдът е отчел, че на ищеца са извършени три оперативни интервенции, както и рехабилитационни процедури в домашни условия и в специализирани заведения. Настъпили са усложнения вследствие получените контрактури в областта на ставите, като е налице постоянна болка при ходене в дясната тазобедрена става. Посочено е, че усложненията се изразяват в увреждания на междупрешленните дискове с дискови хернии, протрузия, радикулопатия, ентезопатия, ригидност, а в областта на големите стави - в артрозни изменения в двете тазобедрени стави, като в дясната същите са компенсаторни от неправилна походка и натоварване, а за лявата - предстои в планов порядък подмяната й с изкуствена, като тези усложнения са пожизнени. Въззивният съд е отразил, че с експертно решение № 92616 от 14.06.2023г. на ТЕЛК на ищеца е определена 66 % неработоспособност за срок от 2 години.

Кредитирайки заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел, че продължителните физически ограничения в двигателната активност на ищеца са довели до цялостен дискомфорт, малоценностни изживявания, понижена самооценка, мисли за безперспективност и нарушен емоционален баланс. За претърпените болки и страдания съдът се е позовал и на свидетелските показания на майката на ищеца – Д. Н.а.

Въз основа на анализа на събраните доказателства, въззивният съд е приел, че с оглед причинените увреждания, обусловили три оперативни 3 интервенции, неблагоприятната прогноза за в бъдеще, възрастта на пострадалия /25г./, моментът на ПТП и икономическите условия в страната, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 150 000 лв. С оглед горното е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдените 70 000 лв., а в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение над присъдените 70 000 лв. до 150 000лв., го е отменил и вместо това е присъдил на ищеца допълнително сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното им заплащане. С решението е осъдил и застрахователното дружество да заплати на адв. П. К. сума в размер на 4000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на В. С. Н..

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.

Първият поставен от касатора въпрос относно това дали при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът следва да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време, не удовлетворява общият селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е несъобразен от състава на апелативния съд финансовият принос на пострадалия за обществото и загубата на доход, но доводи, обосноваващи необходимостта от съобразяването на такъв критерий, относим към преценката, свързана с неимуществените вреди, не е бил въвеждан в предмета на спора, респ. съдът не се е произнасял по него. С предявения и частично уважен иск се претендира заплащане на заместващо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания, а не заплащане на компенсаторно обезщетение 4 за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на сигурен доход на пострадалия и семейството му вследствие на невъзможност да полага труд.

Горепосочените доводи на касатора биха били от значение единствено за размера на евентуално претендирано от пострадалия обезщетение за имуществени вреди от загубен доход, каквато претенция в случая не е заявена.

Предвид горното така формулираният въпрос е ирелевантен и отговорът му не би довел до промяна на крайния резултат по делото, поради което въпросът не може да бъде определен като обуславящ и удовлетворяващ общия критерий за допустимост по чл. 280, ал.1 ГПК.

Вторият и третият поставени от касатора въпроса са взаимосвързани и са относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, поради което удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не се установява допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4 /23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитетът и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия.