Решение № 720 от 17.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Перник, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720101100 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от С. С. Л. срещу „Би ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД искове по чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД искове.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор за кредит № ************* на 23.02.2021 г., по силата на който ответникът й е предоставил сумата от 1000 лв.. Уговореният годишен лихвен процент бил 32,54%, а ГПР 39,05 %. Съгласно процесния договор кредитополучателят се задължил да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 350, 11 лева и такса за експресно обслужване по кредита в размер на 500 лева, като тези такси се кумулирали в падежните вноски. Ищцата обосновава, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 ЗПК. В тази връзка сочи, че в договора е посочен годишен процент на разходите, но липсва отразяване на условията за прилагането му. Погасителният план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като липсва посочване на задължителната информация по ЗПК. Според нея договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа ГПР и общата сума по кредита, дължима от потребителя към момента на сключването му. В ГПР не били включени таксите за бързо разглеждане и експресно обслужване, които са във фиксиран размер и се доближават до размера на получения заем. Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като в него следва да се включат и тези такси. Според ищцата 1 сочените клаузи имат неравноправен характер. Изложеното обуславя извода за недействителност на целия договор. По изложените съображения отправя до съда искане за прогласяване нищожността на договора за кредит. Като платена по нищожен договор възнаградителната лихва от 169, 96 лв. е платена без основание, поради което се претендира връщането й. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищцата е сключен договор кредит № ************* на 23.02.2021 г., както и че ищецът е заплатил сумата от 169,96 лева – възнаградителна лихва по договора.

Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Обосновава се, че посочените такси не следва да се включват в ГПР по договора. На следващо място ищецът е пожелал поисканите действия, като преди подписване на договора е бил запознат със съдържанието на оспорените клаузи. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен договор за паричен заем № МАХ ************* , сключен на 23.02.2021 г.. между С. С. Л. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД. По силата на този договор ответното дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 1000 лева, чието връщане е разсрочено за срок от 11 месеца; размер на вноска 106,36 лева, брой 11; ГПР 39,05 %; годишен лихвен процент 32,54 % и общо задължение: 1169,96 лева.

В договора е посочено, че при кандидатстване за отпускането му кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързо разглеждане е в размер на 350, 11 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план. Също така кредитоискателят заявил желание да ползва Експресно обслужване по кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, за което дължи плащане в размер на 500 лева, които се разпределят към всяка погасителна вноска. Така общото задължение по кредита възлиза на сумата от 2020,04 лева, а размерът на всяка вноска на 183, 64 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, поради противоречие със закона – чл.26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, и с иск по чл. 55, ал.1 предл. 1 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: ключването на договор за потребителски кредит с предмет паричен заем в общ размер на 1000 лв. главница и заплащането на сумата от 169,96 лева – възнаградителна 2 лихва по договора от страна на ищеца, поради което същите са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, да докаже, че между страните е сключен твърдения договор за потребителски кредит и същият е засегнат от посочените в исковата молба пороци. В тежест на ищеца е да установи, че сумата от 169,90лв. е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника. В случай, че ищецът установи обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест, в тежест на ответника е да установи основанието, на което се е осъществило имущественото разместване (възникването на твърдените правоотношения между страните по силата на договор за кредит); 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва в посочения размер. Съдът е указал на страните, че съгласно чл. 7, ал.3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузите в процесния потребителски договор.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита от 1000 лева; фиксиран годишен лихвен процент (32, 54 %), ГПР в размер на 39, 05 % и общата сума, дължима от потребителя, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

3

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 39, 05 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Възнагражденията за допълнителни услуги "бързо разглеждане и "експресно обслужване" по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При формирането на този си извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до 4 недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

Поради това настоящият състав приема, че в случая е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което е основание същият да бъде прогласен за нищожен и установителният иск да бъде уважен.

За пълнота във връзка с останалите наведени доводи следва да се посочи, че невключването на посочените допълнително услуги в ГПР представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, което означава, че клаузите относно тяхната дължимост са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, при липса на данни за индивидуално уговаряне, каквито не могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран. Посочените такси представляват предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца - кредитодател и потребителя, поради което клаузите, които уреждат това задължение се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.