Решение № 12 от 15.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Шумен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20253600100564 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т. срещу Окръжен съд Търговище и Районен съд Търговище за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на неимуществени вреди в размер на 27000 лева, които са пряка последица от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на Гражданско дело № 1212/2024 год. по описа на Районен съд Търговище в „разумен срок“, съгл. чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът излага, че е подал искова молба, с която е предявил претенция за неимуществена обезвреда до Районен съд Търговище, за което на дата 09.09.2024 година било образувано исково производство по Гражданско дело № 1212 по описа на Районен съд Търговище за 2024 година. Изтъква, че делото на няколко пъти било висящо пред Окръжен съд – Търговище като били образувани в.ч.гр.д. № 331/2024 год. и № 3/2025 год. Сочи, че още на твърде ранен етап на исковото производство не била спазена гаранцията по чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. Твърди, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на основните му права. С противоправното си поведение ответниците накърнили чувството му за справедливост и са му причинили безсилие, гняв, обида. Засягането на неимуществената му сфера било значително и се изразявало в причинени му хронично главоболие, което и до настоящия момент не било отзвучало, хроничен стрес, тревожност, раздразнителност, нарушен сън.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по делото – Районен съд Търговище, в който излага доводи за неоснователността на исковата претенция.

1

Не отрича, че ищецът е депозирал искова молба чрез ССЕВ на 09.09.2024г., като е входирана под № 7233. Сочи, че на същата дата исковата му молба е разпределена чрез ЕИСС, като е образувано гр.д.№ 1212 по описа за 2024г. на PC Търговище, с докладчик с-я Х.С.. Излага, че в периода от 26.08.2024г. до 13.09.2024г.(петък) включително, съдията докладчик е ползвал в разрешен платен годишен отпуск. Още на 17.09.2024г.(вторник) е постановено Разпореждане № 1742 от съдия-докладчик, във връзка с молба за освобождаване на ищеца от заплащане на дължима държавна такса. С определение № 1080 от 01.10.2024г. молбата на ищеца по чл.83 от ГПК е била оставена без уважение, като му бил даден седмичен срок за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса. Незабавно след изпълнение указанията на съда от ищеца с Разпореждане № 1856 от 03.10.2024г. била стартирана процедурата по чл.131 от ГПК, за изпращане препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника. Тъй като съобщението до ответника било върнато в цялост, с Разпореждане от 23.10.2024г. били извършени справки НБД и НАП, за регистрирани постоянен и настоящ адрес и трудови договори на ответника. На 15.11.2024г.(петък) постъпил отговор от ответника с възражение за местна неподсъдност на делото. Ответникът излага, че с Определение № 1289/18.11.2024г. (понеделник), производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Елена. На същата дата постъпила и Частна жалба № 9352/18.11.2024г. от ищеца срещу Определението за прекратяване на делото. С разпореждане № 2181/19.11.2024г. жалбата била изпратена за отговор до ответника. С писмо от 13.12.2024г. делото било изпратено на Окръжен съд Търговище. С Определение № 405/17.12.2024г. на Окръжен съд Търговище, делото било върнато в PC Търговище, за произнасяне по молба на ищеца за освобождаване от държавна такса за въззивна жалба, като с Определение №1467/27.12.2024г. ищецът бил освободен от внасянето й, като делото на 31.12.2024г. отново било върнато на Окръжен съд Търговище. С писмо от 14.02.2025г., делото било изпратено на РС[1]Елена. Делото било започнало и приключило в рамките на три месеца пред PC-Търговище, като забавянето му се дължало на извършване на необходими процесуални действия във връзка с искания на ищеца, а не на забавени процесуалните действия на съда.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Окръжен съд - Търговище, в който се излага, че исковата претенция е процесуално допустима, но неоснователна.

Делото било заведено в РС - Търговище на 09.09.2024 г., а исковата молба била оставяна без движение и са били давани указания на ищеца за поправка на констатирани нередовности и за представяне на доказателства. Отговорът на исковата молба бил получен в съда на 15.11.2024 г., а 3 дни по-късно - на 18.11.024 г. било постановено определението за изпращане на делото по подсъдност в ....., където е било местоживеенето на ответника.

Срещу определението на РС - Търговище, с което делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на друг районен съд, предвид направеното възражение от ответника за липсата на местна подсъдност, била депозирана частна жалба от ищеца, във връзка с която било образувано в.ч.гр.д. № 331/ 2024 г. на Окръжен съд – Търговище. Жалбата постъпила в съда на 16.12.2024 г., като в рамките на същия ден делото било разпределено на съдия. Твърди, че още на следващия ден съдът се произнесъл, като прекратил делото и го върнал на РС 2 Търговище за произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса. Делото било върнато на РС - Търговище на 23.12.2024 г. На 27.12.2024 г. РС - Търговище освободил ищеца от внасянето на държавна такса от 15 лв. по частната жалба, а делото било изпратено на 31.12.2024 г. отново до ОС - Търговище. Предвид празничния и неработен 01.01.2025 г., делото било обработено и постъпило в Окръжния съд на 02.01.2025 г. като било образувано в.ч.гр.д. № 3/ 2025 г., което в същия ден е било разпределено на съдия. На 06.01.2025 г. било постановено определение, с което Окръжният съд се произнесъл по съществото на спора, като оставил жалбата на ищеца без уважение. Съобщението било връчено на ищеца по ел. път, като последният депозирал частна касационна жалба против определението на Окръжен съд – Търговище. Ответникът допълва, че на 09.01.2025 г. частната касационна жалба била оставена без движение като на жалбоподателя били дадени указания да отстрани нередовностите. Срокът за изпълнение на указанията изтекъл на 23.01.2025 г., а на 29.01.2025 г. частната касационна жалба била върната, като определението по подсъдността влязло в законна сила и делото било върнато на РС - Търговище. На 13.02.2025 г. делото било изпратено до ..... по подсъдност. Всички съдии от Районен съд - Елена си направили отвод и на 25.02.2025 г. делото било изпратено до ОС - Велико Търново за определяне на друг съд, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК. За такъв бил посочен РС - Горна Оряховица, където делото постъпило на 07.03.2025 г. Делото било разгледано в рамките на едно съдебно заседание, на 01.04.2025 г., като на 24.04.2025 г. било постановено и съдебно решение, с което искът бил отхвърлен, но решението все още не било влязло в сила. Цялата продължителност на производството била около 8 месеца, като счита, че с оглед обстоятелствата по делото този срок е напълно разумен. Относно производствата пред ОС Търговище, ответникът изтъква, че делата са образувани в деня на постъпването им и са разгледани само в рамките на няколко дни, поради което не е налице забавяне при разглеждането им и съответно не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозирано становище от конституираната на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна в процеса Районна прокуратура Шумен, ТО – Велики Преслав, в което се сочи неоснователност на иска и се моли отхвърлянето му, поради липса на нарушения на правилата за администриране на процесното гражданско дело, както и такива, свързани с произнасянето на съда извън предвидените от закона срокове. В условие на евентуалност, ако съдът установи доказателства в противна насока, представителят на Прокуратурата на Република България поддържа, че следва да бъде съобразена константната съдебна практика, която визира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 26, ал.1 ЗОДОВ, от значение било как евентуално решаването на делото извън разумен срок се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е проява на 3 справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Шумен моли за отхвърляне на исковата молба като неоснователна, предвид липсата на сочената от ищеца забава при воденето на процесните съдебни производства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На първо место следва да се посочи, че съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да докаже следните обстоятелства:

Наличие на съдебно (досъдебно) производство, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че същото е било разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството. В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 09.09.2024г. в Районен съд Търговище е постъпила искова молба от К. Г. Т. срещу М.А.М. с посочено правно основание чл.45 ЗЗД. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано гр.д.№1212/2024г. по описа на Районен съд Търговище, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от същия съд. С разпореждане от 17.09.2024г. на ищеца е дадена възможност да ангажира доказателства във връзка с молбата му за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса. С определение от 01.10.2024г. молбата на ищеца по чл.83 от ГПК е била оставена без уважение, като му бил даден седмичен срок за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса. На 03.10.2024г. бил изпратен препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника. С разпореждане от 23.10.2024г. били извършени справки НБД и НАП, за регистрирани постоянен и настоящ адрес и трудови договори на ответника. На 15.11.2024г. постъпил отговор от ответника с възражение за местна неподсъдност на делото. С Определение от 18.11.2024г., производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Елена. На същата дата постъпила частна от ищеца срещу горното определение. С разпореждане от 19.11.2024г. жалбата била изпратена за отговор до ответника. С писмо от 13.12.2024г. делото било изпратено на Окръжен съд Търговище. С Определение от 17.12.2024г. по в.ч.гр.д.