Определение № 182 от 09.11.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 09.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20262001000152 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ.

С определение № 171 от 08.10.2026 г. по т.д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е оставено без уважение възражение № 5587 от 24.09.2026 г. от НАП срещу сметка за разпределение № 2 от 31.08.2026 г. на наличните суми по чл. 721, ал. 1 ТЗ между кредиторите на “Б. - КОС” ЕООД (н), обявена в ТРРЮЛНЦ под № 20260908163701 и същата сметка е одобрена.

Недоволен от определението е останал кредиторът Национална агенция за приходите, който го обжалвал с частна жалба. Според жалбоподателя с одобрената сметка незаконосъобразно е разпределена сумата 8530,63 € за удовлетворяване на вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ при положение, че има непогасени публични вземания на НАП в същия размер по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Наред с това в ред Трети, колона 4 от сметката общият размер на начислените публични вземания за лихви бил посочен неправилно: вместо общ размер от 54 577,91 € била посочена сумата 21 744,43 €.

Иска се отмяна на определението и изменение на изготвената сметка съобразно с възражението пред съда по несъстоятелността.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, която е легитимирана да обжалва определението, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На 08.09.2026 г. в по партидата на длъжника е обявена изготвена от синдика частична сметка за разпределение № 2 съгласно чл. 721 ТЗ, с която се разпределя сумата 52 811,43 € за удовлетворяване на приети вземания по чл.

722, ал. 1, т. 7, 8 и 9 ТЗ.

1

В срока по 727 ТЗ е постъпило възражение от НАП против разпределението на сумата 8530,63 € като част от общо разпределената сума по по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ (12 177,61 €) с оплакване, че тази сума следва да се отнесе за погасяване на публични вземания с ред за погасяване по чл. 722, ал.

1, т. 7 ТЗ. Възразява се наред с това, че общият размер на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ е посочен неправилно.

С обжалваното определение съдът приел, че възражението на НАП е неоснователно, тъй като кредиторът НАП не е предявил нововъзникнало вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ за сумата 8530,63 €, такова не е прието от синдика и поради това не следва да се включва в разпределението. По възражението относно размера на вземането за лихви по т. 9 съдът приел, че то не е обосновано, а изчислението на синдика е правилно.

Това определение е неправилно.

Съгласно чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност, се предявяват на общо основание и за тези вземания синдикът следва да състави допълнителен списък. Съгласно чл. 721, ал. 3 ТЗ не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него.

Това правило се прилага за вземания, които синдикът е поел или признал, но само такива, които останалите кредитори не биха могли да оспорват чрез възражение по чл. 690 ТЗ, респ. с иск по чл. 694 ТЗ, например вземания, установени с влязло в сила съдебно решение. Вземания, за които е допустимо оспорване от страна на другите кредитори, не могат да бъдат удовлетворявани и включвани в сметка за разпределение, без да е спазен редът за предявяване, приемане и евентуално оспорване. Обратното би довело до привилегировано положение на кредитора с вземането, възникнало след откриване на производство по несъстоятелност и поето или признато от синдика; съответно – до злепоставяне на интересите на останалите кредитори.

В случая вземането за сумата 8530,63 € – деклариран дължим данък по ЗКПО, е възникнало след откриването на производството по несъстоятелност и след обявяването на дружеството в несъстоятелност. Това вземане би могло да бъде оспорвано от други кредитори, а това означава, че то би могло да бъде удовлетворено едва след изчерпване на реда за предявяване и приемане на вземания. След като това вземане не е надлежно предявено и не е включено в списък на приети вземания, възражението на НАП против частичната сметка № 2 в тази част е неоснователно. Кредиторът разполага с възможност да предяви тези вземания по общия ред.

Възражението против посочения общ размер на вземането по чл. 722, ал.

1, т. 9 ТЗ е неоснователно. Дори посоченият размер да не е коректен, на този етап това не засяга интересите на кредитора. Остатъчният размер на вземанията за лихви е без значение за законосъобразността на конкретната частична сметка за разпределение.

2

По тези съображения обжалваното определение за одобряване на частична сметка за разпределение № 2 е законосъобразно, а частната жалба против него – неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 171 от 08.10.2026 г., постановено по т. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

Определението да се обяви в ТРРЮЛНЦ.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3