Решение № 1157 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110216954 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. А., подадена чрез адв. С. П. от АКПловдив против издаден срещу жалбоподателя Електронен фиш серия К № 9321896 от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на тези съображения се моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, като по делото е постъпила писмена молба от адв. П. с изложено становище по същество и искане за отмяна на обжалвания ЕФ, както и за присъждане на жалбоподателя на направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството, в размер на 400 лева.

Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, тъй като от страна на АНО не са представени доказателства за датата на връчване на обжалвания ЕФ на жалб. А.. С оглед на това, съдът намира, че срокът за обжалване на електронния фиш, предвиден в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗАНН не е започнал да тече и подадената срещу него жалба е допустима, тъй като освен в срок, тя е подадена от лице с активна процесуална легитимация, имащo правен интерес да го обжалва. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства, а именно писмо рег.

№УРИ313000-3511/28.02.2025 г. от ОДМВР-Перник, се установява, че на 03.06.2023 г. жалб. М. В. А. е подал до органите на МВР заявление, с което е заявил, че е изгубил издаденото му СУМПС *********. С оглед на това документът е бил обявен за невалиден, считано от 07.06.2023 г.

От представената по делото справка картон на водач е видно, че на името на жалб. М. В. А. има издадено ново ****************** г., валидно до 06.07.2030 г.

На 09.09.2023 г., в 11:34 часа, в гр. София, ********************* с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „България“, водач на МПС марка/модел „Ф. ***************, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като при разрешена скорост на движение за населено място 50 км./час, въведено с п.з. В 26 се е движел със скорост 72 км/час /след приспаднат допустим толеранс в полза на водача от 3 км./ч./ – превишаване на разрешената скорост с 22 км/час. Нарушението е заснето с АТСС „Cordon M2” с №MD 1192. Установено е от справка в информационните масиви на МВР, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице “**************, със управител и законен представител М. В. Д., на която за извършеното нарушение и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.182, ал.2 от ЗДвП е издаден и връчен ЕФ серия К №8101385.

След получаване на така издадения ЕФ, в ОДМВР-Перник е подадена писмена декларация на 30.04.2024 г. от името на М. Д., с която се декларира, че към датата на нарушението е предоставила ползването на МПС, с което е извършено нарушението на лицето М. В. А., като към декларацията е приложно копие на СУМПС *********, издадено на името на М. В. А., което 2 както бе посочено по-горе е било обявено за невалидно на 07.06.2023 г.

С оглед на това и на осн. 189,ал.5 от ЗДвП, за извършеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на 08.07.2024 г. е издаден ЕФ серия К № 9321896 на М. В. А., а първоначално издаденият на М. В. Д. бил анулиран.

Така приетата фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства /посочени в гореописаната фактическа обстановка/, като между тях не са налице каквито и да е противоречия, които да налагат подробното им посочване и обсъждане.

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на разпитаната в качеството на свидетел М. В. Д. в частта, в която даде показания за това, че не познава жалб. М. В. А., че същият никога не е бил служител на “************** и никога не му е било предоставено за управление МПС, собственост на дружеството, включително и МПС марка/модел „Ф. ***************, при управление на което е извършено нарушението, за което е издаден процесният ЕФ серия К №9321896.

Обстоятелствата, при които св. Д. твърди, че е била подписана от нея декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие от която се намира на л.27 от делото, както и представена пред органите на МВР, съдът намира за подозрителни и съмнителни, както и на навеждащи на извод за извършен състав на документно престъпление, поради което счита, че заверени преписи от настоящето решение, наред с всички материали по делото следва да се изпратят на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление, след влизане на решението в сила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на СРС достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

По отношение на авторството на деянието законодателят е предвидил оборима презумпция в разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 или 2, 3 като е предвидил, че за извършеното нарушение е отговорен собственикът на МПС, на който следва да се издаде електронният фиш, а когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В 14-дневен срок от получаването му лицето срещу което е издаден ЕФ заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В конкретния случай, при спазване на описаната в закона процедура ЕФ серия К №8101385 е издаден на законния представител на ЮЛ - собственик на МПС, с което е извършено нарушението – св. М. Д.. След като от нейно име е подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е посочен жалб. М. В. А. като лице, на което е предоставено МПС, с което е извършено нарушението, с приложено копие от неговото СУМПС, органите на СДВР само формално са изпълнили задълженията си, като са издали ЕФ серия К №9321896 на жалб.

А., без дори да проверят дали е валидно СУМПС *********, издадено на името на А. негов и копие от което е представено с декларацията, подписана от М. Д.. В хода на настоящето производство несъмнено бе доказано, че СУМПС *********, издадено на името на жалб. М. В. А. е било обявено за невалидно много преди извършване на нарушението, за което е издаден обжалваният ЕФ, а именно на 07.06.2023 г., което е можело да бъде проверено и установено от органите на МВР.

При така описаната правна уредба на реда за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, съотнесена към конкретната фактология, настоящият съдебен състав счита, че досежно авторството на деянието, както презумпцията за собственика на МПС, с което е извършено нарушението, така и презумпцията за посочения от него ползвател, на когото е декларирал, че е предоставил ползването на МПС е оборима. В настоящето производство, тази презумпция беше успешно оборена, доколкото представеното с декларацията на М. Д. копие от СУМПС 4

*********, издадено на името на сочения за ползвател на МПС и за нарушител М. В. А. е било обявено за невалидно още на 07.06.2023 г. При това положение, органите на МВР, преди да ангажират административнонаказателната отговорност на посоченото лице, е следвало да направят елементарна справка за това дали СУМПС, копие от което е представено е валидно и ако не е – кога е обявено за невалидно /преди или след деянието/.

Отделно от това, самата св. М. В. Д. изрично заяви, че не познава жалб. М. В.

А., че същият никога не е бил служител на “************** и никога не му е било предоставено за управление МПС, собственост на дружеството, включително и МПС марка/модел „Ф. ***************, при управление на което е извършено нарушението, за което е издаден процесният ЕФ серия К №9321896.

При така установените факти, се налага несъмненият извод за това, че предвидената от законодателя оборима презумпция относно авторството на деянието е успешно оборена, събрани са доказателства за това, че жалб. А. не е автор на деянието, поради което обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, като неправилен /поради недоказано авторство/, независимо, че е спазена законовата процедура при издаването му.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В конкретния случай, с оглед изхода на делото / отмяна на обжалвания ЕФ/ правото на разноски възниква за жалбоподателя А., доколкото по делото той бе представляван от упълномощен процесуален представител, макар и представителството да се изразява само в подаване на писмени молби по делото, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., съобразно приложения по делото договор за правна защита и 5 съдействие.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е СДВР, която следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. В. А. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., тъй като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в СРС. Видно е, че с оглед на материалния интерес /глоба от 100 лева, т.е. при интерес до 1000.00 лева/ размерът на претендираните разноски е съобразен с посоченото адвокатско възнаграждение в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., което се използва за осреднен ориентир от съдилищата при присъждане на разноски.

Така мотивиран и на осн. чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН , Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №9321896, издаден от СДВР, с който на М. В. А., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на М. В. А., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд- гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Заверени преписи от материалите по делото да се изпратят на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление, след влизане в сила на настоящето решение.