Определение № 1382 от 01.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1382 гр. София, 01.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20228002104294 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Ц., срещу въззивното решение №126/25.08.2022г. на Великотърновски апелативен съд по в.г.д.№94/2022г. в частта, с която е потвърдено решение №17/11.01.2022г. по г.д.№902/2020г. на Окръжен съд гр. Велико Търново в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Б. Г. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнати обвинения в извършване на престъпления по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, което е прекратено поради това, че деянията не са извършени от лицето, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.

Насрещната страна Г. Б. Г., редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Б. Г. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно 1 повдигнати обвинения в извършване на престъпления по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, което е прекратено поради това, че деянията не са извършени от лицето, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че ДП № ЗМ 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица било образувано с Постановление от 23.11.2009г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 от НК. На 26.11.2009г., в хода на същото, било извършено претърсване в жилищните помещения, обитавани от Г. Г., находящи се в [населено място], [улица], вх.., ет.., ап.., по време на което ищецът доброволно предал преносим компютър „DELL“, модел PP23LA с №38750475637.

Съобразно одобрения от Районен съд – Горна Оряховица, Протокол за претърсване и изземване от 26.11.2009г., същото започнало в 07,00ч. и приключило в 07,40ч.

С Постановление от 17.03.2014г. по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП – Горна Оряховица ищецът Г. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления, както следва: за това, че през 2009г., в съучастие с Г. С. Л., при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината – пряк умисъл, чрез използване на неистински документи – фактури, получил без основание чуждо движимо имущество в големи размери – пари, собственост на различни физически и юридически лица, с цел противозаконно да ги присвои, съставляващо престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, както и за това, че в периода 2008г. – 2009 г., след предварителен сговор с Г. С. Л., при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината – пряк умисъл, с цел да набави за себе си и Л. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица и с това причинил както на тях, така и на представляваните от тях дружества имотна вреда, което представлява продължавано престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

По отношение на същия била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението му било предявено лично, в качеството на обвиняем, и в присъствието на защитник, на 03.04.2014г., а материалите от разследването му били предявени лично и в присъствието на неговия защитник, на 21.07.2014г.

Съдът констатирал, че постановлението от 21.08.2014г. за прекратяване на досъдебното производство било отменено с определение ЧНД №737/2014г. на Районен съд – Горна Оряховица и делото върнато на прокурора за ново произнасяне по реда на чл.242 и сл. от НПК, при съобразяване на дадените указания по прилагане на закона. В изпълнение на същите, с Постановление от 15.04.2015г., ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпленията по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, но при променена фактическа обстановка. Била му наложена мярка за неотклонение – „подписка“. Новото обвинение му било предявено лично и в присъствието на защитник на 16.06.2015г., а материалите по разследването му били 2 предявени лично, и в присъствието на защитник, на 25.06.2015г.

Въззивният съд посочил, че производството водено срещу ищеца Г. влязло в съдебна фаза на 10.08.2015г., когато прокуратурата внесла обвинителния акт срещу него и Г. С. Л. по повдигнатите им обвинения в съда. По същия било образувано НОХД №588/2015г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, което било прекратено, на основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и делото върнато на районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.05.2016г. на прокурор при районна прокуратура, досъдебното производство било окончателно прекратено по отношение и на двамата обвиняеми. Наложената на ищеца мярка за неотклонение била отменена. Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.05.2016г. по ДП №1033/2009г. по описа на РУП – Горна Оряховица било връчено на Г. Г. лично на 20.05.2016г. и било влязло в законна сила.

Съдът установил, че с Постановление от 10.01.2017г. на районна прокуратура на ищеца бил върнат приобщеният като веществено доказателство по досъдебното производство преносим компютър, марка „DELL“, получен лично от него на 11.05.2017г.

Въззивният съд установил и обстоятелството, че към момента на привличането му като обвиняем по ДП №ЗМ-1033/2009г. на РУП Г.Оряховица /17.03.2014г./, ищецът Г. Б. Г. бил осъден с влязло в сила на 26.02.2014г. споразумение по НОХД №33/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за деяние извършено в периода от 23.05.2005г. до 04.09.2008г. Със същото му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на определението.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд комплексна съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че ищецът Г. страдал от хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето; неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения – дистална сетивна полиневропатия; глаукома /повишено вътреочно налягане/. Същият претърпял и мозъчен инфаркт със стволова локализация, от който се възстановил напълно, без последствия. Съдът възприел извода на вещите лица, че посочените заболявания не се намират в пряка причинна връзка с процесното досъдебно производство.

Съдът кредитирал частично и заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза, според което ищецът преживял шок от неочакваното нахлуване на униформени полицаи в дома му. Чувствал се отчаян, безпомощен, унижен, заплашен, като посоченото събитие довело до необратимо отражение върху психичното и соматичното му здраве – променила се личността му и начина му на функциониране във всяка една от сферите на живот – контакти, дейност, самооценка, себевъзприемане, социален статус и име в обществото.

Въззивният съд приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел И. Д. (приятел на ищеца) се установява, че ищецът и семейството му преживели много тежко 3 претърсването в жилището му през месец ноември 2009г. След него Г. започнал да получава световъртежи и да вижда размазано. Приятелите му се дистанцирали, а той се затворил се в себе си и получил „страхова невроза“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновал извод, че Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че срещу ищеца било повдигнато обвинение за две тежки престъпления, като наказателното производство било прекратено поради липса на извършено престъпление.

За да определи размера на справедливото обезщетение съдът съобразил следните обстоятелства: Повдигнатото на ищеца обвинение било за две тежки умишлени престъпления от общ характер по смисъла на чл.93 т.7 на НК. От общата продължителност на наказателното производство, съдът съобразил периода, в който били извършвани действия по отношение на ищеца Г. /от привличането му като обвиняем до прекратяване на наказателното производство/ - 2 години и 2 месеца, както и извършеното претърсване на дома му, на 26.11.2009г. Съобразил наложената му мярка за неотклонение – подписка, по отношение на която приел, че макар и да е най-леката, е ограничила правата и свободата на ищеца, доколкото му попречила да промени местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведоми съответните органи и да получи разрешение. Съдът посочил още, че по делото липсват доказателства на ищеца да е била извършена криминална регистрация във връзка с процесното досъдебно производство, която да е накърнила доброто му име в обществото.

Въззивният съд отчел обстоятелството, че по делото не било установено заболяванията на ищеца да са резултат от образуваното срещу него наказателно производство, тъй като стресът можел да е отключващ фактор за диабета, но не и причина за него. Изложил, че не може да направи обоснован извод, че стресова ситуация от 26.11.2009 г. е единствената причината за промяната в здравословното му състояние, тъй като в периода от 2005г. до 2009 г. Г. е имал и други съдебни производства. Съдът съобразил и преживения от Г. силен шок от внезапното нахлуване в дома му, който довел до необратими промени в психичното му здраве – затворил се в себе си, станал нервен, напрегнат, неспокоен, чувствал се постоянно болен, имал проблеми със съня, приятелите му и съседите се дистанцирали от него.

Посочените обстоятелства обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Г. Б. Г., вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 5000лв. Съдът приел за основателно и искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 05.05.2016 г.

Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава допускане на обжалването във 4 връзка с обстоятелството, че при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да анализира поотделно всички обстоятелства, които е счел за увреждащи, да направи правилна оценка на характера интензивността и динамиката на упражнената спрямо лицето наказателна принуда, както и за необходимостта да е налице причинна връзка между незаконното обвинение в извършено престъпление и претърпените вреди. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС – т.11 от ТР №3/22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. и т.ІІ и т.11 от ППВС №4/1968г. на ВС.