Решение № 630 от 11.06.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000502325 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1841/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 9470/2017 г. по описа на СГС, I ГО, 21 с-в, изцяло са уважени предявените от В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю.

С. К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К., Н. И. К. и Н. В. К. активно субективно съединени ревандикационни искове срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД с правно основание чл.

108 ЗС за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 2006 м2 , включена в имот с идентификатор ***, за реалната част от който е отреден отделен имот с проектен идентификатор ***, отразен в Скица-Приложение № 1 към СТЕ от 25.09.2019 г., повдигнат със сини щрихи, при граници: свързващите линии между точки 1, 2, 3, 4 и 5 по Скицата - неразделна част от решението, при следните притежавани идеални части от правото на собственост върху недвижимата вещ: В. Т. К. 36/144 ид. части, А. В. М. 16/144 ид. части, Й. С. К. 6/144 ид. части, Т. С. К. 6/144 ид. части, Ю. С. К. 6/144 ид. части, С. Н. К. 12/144 ид. части, С. И. К. 12/144 ид. части, Т. И. К. 12/144 ид. части, К. И. К. 9/144 ид. части, Н. И. К. 9/144 ид. части и Н. В. К. 20/144 ид. части, като вследствие на това установяване да бъде постановено ответното търговско дружество да предаде владението на недвижимата вещ, която към момента на обобществяването й е представлявала земеделска земя.

Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ищците са установили своята 1 активна материална легитимация, тъй като индивидуалният административен акт, който притежава конститутивно действие и въз основа на който ищците основават своето реституционно право – Решението на ОСЗ „Панчарево”, е действителен, като е породил вещноправните последици, към които волеизявлението на колективния административен орган е било насочено. Счел е за недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на този титул за собственост, тъй като правото на собственост върху бившата земеделска земя е било възстановено с решение на съда по жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ - „В този случай възстановяването на собствеността върху незастроената част от земеделската земя е безусловно - по аргумент от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ”. Тълкувайки правната норма, уредена в чл. 17а ЗППДОП (отм.), е достигнал до правния извод, че „тази разпоредба не дерогира правото на възстановяване на собствеността на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ върху бивши земеделски имоти, включени в имуществото на преобразуваното дружество”. От друга страна, първоинстанционният съд е приел, че е възникнало правото на реституция на процесния имот, тъй като той е не е бил предмет на комплексни мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (този извод може да бъде извлечен от съждението, че „за незастроената част от бившия имот № 4373, която попада в имот с идентификатор ***, е възникнало право на възстановяване на собствеността по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ”. Разгледал е и наведеното под евентуалност възражение за придобиване на имота на оригинерно основание - придобивна давност, но го е приел за неоснователно.

Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от СГС. Въззивникът поддържа, че Решение на ОСЗ „Панчарево”, на което ищците основават своята активна материална легитимация, не е противопоставимо на трети неучаствали в това административно производство лица, поради което е допустимо извършването на косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на този индивидуален административен акт. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че процесната реална част, включена в по-голям поземлен имот, е придобита от държавата при преобразуване на държавното предприятие, в чийто баланс тя е била включена, в еднолично търговско дружество - на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), поради което е налице реституционна пречка за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху бившата земеделска земя, която впоследствие е било включена в урбанизираните територии на населеното място. Поддържа правния довод, че приватизацията на това търговско дружество, приключила до влизане в сила на процесното решение на органа на поземлената собственост, изключва реституционните права на наследниците на бившия собственик на спорната земя (позовава се на разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗППДОП (отм.), но очевидно има предвид правната норма, уредена в § 6, ал. 6 от този закон). От друга страна, счита, че обобществената земя, макар и да не е била изцяло застроена, тя е била предмет на проведени комплексни мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността. Поддържа и наведеното 2 под евентуалност придобивно основание - за изтекла в негова полза придобивна давност (кратка - 5-годишна, като добросъвестен владелец; с оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция не би следвало да се разглежда това материалноправно възражение но само за пълнота на изложението, то би било неоснователно, тъй като, ако процесното решение на органа на поземлената собственост бе действително, респ. ако ответникът не бе придобил правото на собственост върху спорния имот на деривативно основание, неговото владение не би било добросъвестно, поради което при конкретно установените по делото факти общата (дългата - 10-годишната) придобивна давност не е изтекла преди тя да е прекъсната с предявяване на вещния иск, предмет на настоящото съдебно производство).

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните в първата и въззивната инстанции писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

СГС, ГО, I-21 състав е бил сезиран с активно субективно съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установят спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика.

Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материални предпоставки. По силата на чл.

154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Тъй като правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на правото им да бъде реституиран процесния имот, а именно – 1. имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2. земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3. по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (в случай че при осъществяване на мероприятието е изградена постройка, тя не следва да е 3 законна); да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации – арг. чл.

10, ал. 13 ЗСПЗЗ. От друга страна, ищците следва да установят, че процесната земя, предоставена от държавата за стопанисване и управление на държавното предприятие, е била изрично изключена от капитала на търговското дружество при преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество – арг. чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., притежаващ тълкувателно значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП (отм.).

Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.

По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, н о впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, 4 както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Следва да се изясни, че тъй като ответникът не основава своите вещни права върху процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорната недвижима вещ преди обобществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл е недопустимо да се изследва фактът дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране, респ. че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК по приложението на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но те са приложими за всички реституционни основания по този закон (Решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 27/26.01.2011 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 709/10.12.2010 г . по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о. и др.).