Решение № 2496 от 25.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Н. Й. Ил. като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20213110115879 по описа за 2021 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца СВ. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: *********** срещу ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, *** осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва:

-сумата в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и за неразумен срок на разследване, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство по ДП № *** г. по описа на РУП-н., пр. пр. № *** г. по описа на РП-б.-ТО-н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018 г. /съгласно допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2022г./ до окончателното изплащане на задължението;

- сумата в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за 1 претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018 г. /съгласно допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2022г./до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че през м. юни 2010 г. ищцата е била призована в РУ на МВР н. за даване обяснения по повод закупен имот година преди това, разследвано от полицията по съмнение за измама, при което са й били снети показания като свидетел и е дала сравнителен материал за графична експертиза.

Сочи се, че година и половина по - късно , на ищцата й е повдигнато обвинение за измама в особено големи размери, при което е дала обяснение как и при какви обстоятелства е закупила процесния имот, като тогава е установила, че всъщност и тя е обект на въпросната измама, тъй като закупеният имот й е бил продаден чрез съставени неистински документи, от което е претърпяла имуществени вреди.

Спрямо ищцата С.Н. е повдигнато обвинение на 16.12.2011 г. по чл.

212 ал. 4 в вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 3245 от 2009 г. по описа на тогава Районна прокуратура н., сега ТО в РП б., като е разпитана по предмета на обвинението.

Имало е още едно призоваване за провеждане на очна ставка с друго, лице — също обвиняем по делото - б.б., който обаче не се явил в РУ н. и по тази причина очната ставка не се състояла, но се наложило да пътуват от гр. Варна до с.б., където се води досъдебното производство.

Ищцата е упълномощила адв.С.К. за процесуално представителство в досъдебното производство , като първоначално му е заплатила сумата от 300,00 лв. , а впоследствие и суми от по 100 лева за идването му от б. до РУ на МВР в к. к. „с.б.", с което сумата станала общо 600 лева.

Независимо от положените от защитника й усилия, в случая на образувано вече досъдебно производство в продължение на три - четири години не се случвало нищо съществено, поради и което защитникът й - адвокат К. на два пъти депозирал пред прокуратурата искания за по - ефективно разследване и приключване на досъдебното производство, което се случило след цели три години.

Досъдебното производство е прекратено по отношение на ищцата с довод, че същата не е знаела, че имотите, които предлага за покупка обвиняемият Б. не са му били предоставени за продажба от собственичката им и че не са били изобщо предмет на продажба, при това с неистински пълномощни.

След петгодишно разследване, с постановление от 11.07.2016 г. на прокурор от РП н. е прекратено производството по отношение на Н., като препис от същото й е връчено на 27.04.2017 г. и предвид неговото необжалване , то е влязло в законна сила на 05.05.2017 г.

2

Така досъдебното производство по отношение на ищцата С.Н. е продължило цели шест години, през което време с нея не са били извършвани някакви съществени процесуални действия, но така или иначе и е бил създаден дискомфорт от повдигнатите обвинения по доста сериозни текстове на НК, предвиждащи значителен като обем наказателна репресия, а освен всичко друго е било съчетано и с продължителния като време неразумен срок на разследване.

Воденото досъдебно производство спрямо друг от обвиняемите -б.б. е било внесено с обвинителен акт и образувано НОХД № *** г. по описа на PC н., като с определение от 03.11.2021 г. делото е прекратено и върнато на прокуратурата за доразследване с неизвестни за нас мотиви.

По същото досъдебно производство на 10.02.2022 г. е била призовавана по телефона ищцата С.Н. да се яви в качеството на свидетел на 16.02.2022 г. в РП н. при прокурор Г.Р..

Независимо от това, че спрямо ищцата производството било прекратено, по отправеното искане за неразумен срок по административен ред било прието от компетентния за това орган, че искането й е просрочено и преписката съответно прекратена, което обаче от своя страна открива възможността за предявяване на иск пред съда - както за неоснователно повдигнатото й обвинение в престъпление, поддържано в продължение на цели пет години, така и за нарушеното й право за разглеждане на делото в един действително разумен срок.

Така действията на прокуратурата се оказали неоправдани, предизвикали сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в нейното психическо и физическо състояние, особено относно привличането й като обвиняема за нещо, което не е извършила, което несъмнено повлияло върху психиката й.

Отделно, свързаните с провежданото разследване действия довели и до неоправдани с нищо разноски за ищцата, изразяващи се в платените адвокатски възнаграждения на ангажирания със защитата й адвокат, доколкото е била принудена да ги заплати, за да получи адекватна защита по образуваното и водено срещу нея досъдебно производство.

Счита се, че вина за това положение имат служители на ответната прокуратура, които не само повдигнали и поддържали срещу нея абсолютно неоснователно обвинение, но и в продължение на години нищо не предприели, без да съобразят събраните по делото доказателства и само въз основа усилията на защитника й се стигнало до прекратяване на воденото срещу нея досъдебно производство.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, *** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер.

3

Излага се, че по отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратура на Република България, а именно: не са посочени доказателства за изложените от ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, стрес и притеснения от повдигнатото обвинение.

Оспорва се и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 600 лева по направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство. Не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват договорена и реално изплатена сума за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат.

Счита се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Излага се, че по отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка", която не е довела до ограничаване на нейните права.

Производството по делото е било водено и срещу още две други лица, като тяхното процесуално поведение категорично е оказало влияние върху продължителността на разследването, което се установява от констативния протокол, придружаващ исковата молба. Налице са и данни - отново в констативния протокол - че наказателното дело се характеризирало с фактическа и правна сложност, както и че са били налице обективни причини за продължителността на срока на разследване, състоящи се в предприемани процесуално-следствени действия по спиране досъдебното производство, както и осъществяването международна поръчка до компетентните органи в Казахстан, като е необходимо да се отбележи, че наказателното производство е приключило в досъдебната си фаза.

Възразява се срещу претендираната лихва върху търсените обезщетения, тъй като на основание чл. 111, б."в" от ЗЗД по отношение на нея е налице частично погасяване по давност. Лихвата върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се претендира от 05.05.2017 г., датата, на която се твърди, че постановлението на РП-н. е придобило стабилност. Като се съобрази датата на постъпване на исковата молба в съда, видно от съобщението, 02.11.2021 г., е изтекла 3-годишна давност на тези акцесорни претенции, които са неоснователни за периода 05.05.2017 г. - 02.11.2018 г.

Ответникът се противопоставя на искането за разпит на един свидетел за установяване на заплащането на претендираната сума от 600 лева във връзка със защита по досъдебното производство. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, с договорът се удостоверява, освен че разноските са договорени, така и че са заплатени, като договорът следва да е приложен към самото досъдебно производство.

Предвид гореизложените обстоятелства, сочещи неоснователността и недоказаността на исковите претенции, се възразява срещу основателността и целия размер на претендираните обезщетения, срещу претендираната лихва и срещу претендираното присъждане на съдебно-деловодни разноски по 4 образуваното гражданско дело, като се моли съдът да отхвърли изцяло така предявения от ищеца иск.

Алтернативно - в случай, че искът бъде уважен – се възразява срещу размера на претендираните обезщетения предвид по-горе изложените съображения.

Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че ищецът е оправдан с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство , влязло в законна сила на 05.05.2017 г., на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.

Видно от представеното по делото досъдебно производство с вх.№ ТОН-3245/2009г. на РП –б., ТД - н. ищцата е привлечена като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство ДП № *** г. по описа на РУ – н. на 16.12.2011 г. за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На ищцата й е взета мярка за неотклонение „Подписка“, считано от дата 16.12.2011 г., като с Постановление от 11.07.2016 г. на РП – н. е отменена мярката за неотклонение на ищцата, поради частично прекратяване на досъдебното производство.

С Постановление на РП - н. от 11.07.2016 г. е прекратено частично наказателното производство по ДП № ***г. по описа на РУ – н., вх. № 3245/2009г. по описа на РП- н., водено срещу лицата Б.А.Б., СВ. Д. Н. и Р.М.Р. за престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.