Решение № 448 от 27.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Перник, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря М. М. Д. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720106180 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на К. С. В., ЕГН: **********, Б.

С. В., ЕГН: ********** и С. А. А., ЕГН: ********** и тримата с адрес: гр. Перник, кв. „Т.“ **, ет. * чрез адв. К. П. от АК-Б. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, с която са предявени три субективно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу тях с изпълнителен лист по гр.д. № 4466/2015 г. за принудително събиране вземанията по който с молба от 20.11.2015 г. е образувало изп.д. № 1766/2015 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Всеки един от ищците бил осъден при условие на разделност въз основа на този изпълнителен лист да заплати на ответното дружество по 1/3 от следните суми: сумата от 1559,43 лв., главница, съставляваща стойността на доставка на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадни води за периода от 07.01.2010 г. до 18.05.2015 г. и сума в размер на 135,52 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2010 г. до 02.07.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до окончателно й изплащане и сумата от 33,90 лв., съставляваща разноски по делото.

Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е започнала да тече от датата на която било поискано и предприето последното валидно изпълнително действие. При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо всеки един от тримата ищци при условие на разделност съобразно тяхната 1/3 част от вземането за следните суми: сумата от 519,81 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 07.01.2010 г. до 18.05.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от 45,17 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до 02.07.2015 г. и сумата от 11,30 лв., съставляваща съответната 1/3 от сторените разноски. Претендират се 1 разноски. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително и не е налице правен интерес от настоящия процес. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Вземането било произтичало от едни и същи факти и били извършвани еднакви процесуални действия по отношение и на тримата ищци, поради което следвало да им се присъди един адвокатски хонорар. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира сторените по делото разноски.

При тези твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д.№ 968/2010 г. на ЧСИ Б. поради което съдът с определението по чл. 140 ГПК от 02.03.2023 г. е обявил посочените безспорни между страните права и обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си интерес от настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В о.с.з. ищците редовно призовани не се явяват лично и не се представляват. По делото на 26.04.2023 г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ищеца от адв. К. П., който поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът не се представлява от представител по закон или по пълномощие. В деловодството на съда на 24.04.2023 г. е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ответника, в което моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и излага съображения относно липсата на правен интерес на ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск, претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

С оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни следните обстоятелствапрекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д.№ 968/2010 г. на ЧСИ Б..

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на подаване на исковата молба-16.12.2022 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1766/2015 г. на ЧСИ С. Б., което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.10.2015 г. поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

2

Не се спори между страните, че на 13.10.2015 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3428/ 17.07.2015 г. по ч.гр.д. № 04466/2015 г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който всеки един от ищците при условие на разделност е бил осъден да заплати на ответното дружество по 1/3 от следните суми: сумата от 1559,43 лв., главница, съставляваща стойността на доставка на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадни води за периода от 07.01.2010 г. до 18.05.2015 г. и сума в размер на 135,52 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2010 г. до 02.07.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до окончателно й изплащане и сумата от 33,90 лв., съставляваща разноски по делото, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 1776/2015 г. на ЧСИ Б. на 20.11.2015 г.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че по изпълнителното дело № 1776/2015 г. на ЧСИ С. Б. не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 04.12.2015 г., когато е бил наложен запор върху леки автомобили собственост на ищеца Б. С. В. като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 04.12.2017 г. , а постановлението за прекратяване на изп. дело е с дата 21.04.2023 г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 1776 /2015 г. е било образувано на 20.11.2015 г. или след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се прилагат разрешенията на последното. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 04.12.2015 г., когато е било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху леки автомобили собственост на ищеца Б. С. В. за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да 3 действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 04.12.2015 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 04.12. 2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1766/2015 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 04.12.2017 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.