Решение № 1173 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503465 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260767 от 4 март 2022г. по гр. д. № 13127/2020г.

Софийски градски съд, ГО, 9 състав е осъдил „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. М. В. на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, както и 1 969,80 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г., ведно със законната лихва от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърлил иска за плащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25 000,00 лева до 100 000,00 лева, както и иска за плащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 1 969,80 лева до 8 958,43 лева; осъдил ответника да заплати на адв.А. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 608,00 лева с ДДС; осъдил ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 1 579,00 1 лева; осъдил ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 720,00 лева; отхвърлил предявения от „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ срещу ЗАД „Алианц България“АД обратен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „Алианц България“АД да плати сумата от 25 500 лева, предявен частично от 108 958,43 лева, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 15.03.2016г., като неоснователен. Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“АД като третото лице помагач на страната на ответника.

С определение № 267626/17.10.2022г. първоинстанционният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по обратния иск направените по делото разноски в размер на 2 652 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Ищцата В. М. В. е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д.

№ 13127/2020г. на СГС, ГО, 9 състав в посочена от нея отхвърлителна част – в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на лихва за забава за периода от 15.03.2016г. до 21.10.2018г. С доводи за нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на искането.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от своя страна е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в негова осъдителна част, изводимо от оплакванията за нарушение на чл. 52 ЗЗД и искането към съда, - над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. Иска отмяна на решението в атакуваната част и вместо това отхвърляне на иска за разликата до 25 000 лв.

В. М. В. е оспорила въззивната жалба на ответника.

САС е приел, че въззивната жалба на ищцата представлява молба за допълване на първоинстанционното решение, така както тя е уточнила и искането си с молба от 15.03.2023г. по указания на въззивния съд (въпреки че е посочила, че поддържа и въззивната жалба искането е едно и е насочено към допълване на решението на СГС).

С допълнително решение № 260706 от 11 май 2023г. СГС е допълнил решението си като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва 2 върху уважените главници в размер на 25 000 лв. и в размер на 1 969, 80 лв. – обезщетения за неимуществени, съотв. имуществени вреди, причинени от ПТП от 15.03.2016г., за периода от 15.03.2016г. до 21.10.2018г.

В. М. В. е подала въззивна жалба срещу допълнителното решение на първоинстанционния съд с оплакване, че е неправилно,тъй като законната лихва се дължи от датата на увреждането по реда на приложимия КЗ (отм.).

Иска отмяната му и присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения от 15.03.2016г.

Третото лице помагач е оспорило искането за допълване на основното решение, както и въззивната жалба на ищцата срещу допълнителното решение. Взело е становище, че въззивната жалба на ответника е основателна.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 226 КЗ (отм.) в размер на 25 000 лв.

Съдът, постановил обжалвания акт, е посочил, че обезщетението е определено при съобразяване на характера и степента на уврежданията, измежду които фрактури на горния десен крайник, придружаващите ги болки, страдания и неудобства, проведеното оперативно лечение, настъпилите негативни промени в психиката, приключилия успешно оздравителен процес от около 6 месеца с изключение на лекото ограничение в движението на гривнената става и спорадичните болки при смяна на времето и при натоварване.

Законната лихва върху присъдените обезщетения за вреди – неимуществени и имуществени - е присъдена от 21.10.2018г. – след изтичане на 3 месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя на основание чл. 271, ал. 1 вр. ал. 5 КЗ (отм.), като искането за присъждане на обезщетението за забава от 15.03.2016г. – 20.10.2018г. е отхвърлено изрично, както се посочи по-горе, с допълнително решение.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на основното решение, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество, с оглед доводите срещу него и за правилно.

Допълнителното решение е частично неправилно – в частта му, в която е 3 отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗРКЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като спорът пред въззивния съд е пренесен за размер на обезщетението над 15 000 лв. до 25 000 лв. Основният спорен въпрос в настоящото производство се свежда до определяне размера на дължимото на ищцата като пострадало лице обезщетение от ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с влязла в сила присъда.

Процесното вредоносно събитие - ПТП - е настъпило на 15.03.2016г.

Доколкото ответникът не е обжалвал решението на първоинстанционния съд в негови осъдителни части – до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. и присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди - освен че няма други спорни факти на настоящия етап от производството извън размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и момента на забава на ответника, страните са обвързани и от сила на 4 пресъдено нещо, въз основа на която съдът е длъжен да приеме, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на 15.03.2016г., установено и със съдебен акт - присъда, задължителна за гражданския съд (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 и 3 НПК), а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл.

257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм.).

Вредите, които ищцата твърди, че са й причинени от процесното ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК), извън тези от състава на престъплението, за чието извършване е бил признат делинквентът.

От постановената присъда по НОХД № 173/2017г. на СРС, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация и след личен преглед от 15.10.2021г., както и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. П. и на св. Х. (подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК тъй като първият свидетел е близък на ищцата и другия свидетел, с когото тя живее на семейни начала ), е установено, неоспорено като фактически положения във въззивното производство, че вследствие на ПТП, станало при челен удар на две МПС, като ищцата е била пътник в удареното, тя е получила: контузия на гръдния кош и корема, контузия на шията,счупване на долния край на лъчевата кост и шиловидния израстък на лакътната кост, счупване на горния край на лакътната кост - олекранон. Извършена й е закрита репозиция и гипсова имобилизация, а на 19.03.2016г. е била приета в Пирогов, където е извършена оперативна интервенция - открито наместване и вътрешна фиксация с плака, както и открито наместване и вътрешна фиксация с игли и телен серклаж на фрактурите на долния край на лъчевата кост и на горния край на лакътната кост. Изписана е на 22.03.2016г. с напътствия за последващия режим и са назначени контролни прегледи. Проведена й е мануална терапия. На 16.11.2016г. ищцата е била приета повторно в същата клиника по повод оплаквания от болка и дефицит на разгъването на дясната лакътна става.

Поставена е диагноза - частично разкъсване на сухожилието на триглавия мишничен мускул вдясно. Извършена е оперативна интервенция на 17.11.2016г. с екстракция на металната остеосинтеза в областта на дясната лакътна става и тенорафия на сухожилие - зашито е намереното частично разкъсано сухожилие на триглавия мишничен мускул. Изписана е на 19.11.2016г. и е продължила лечението в домашни условия с нов отпуск за 5 временна неработоспособност от 16.11.2016 до 29.12.2016г. - за 44 дни.

Болката по време на настъпването на увреждането е била интензивна, както и след всяка от оперативните интервенции, като е останала значителна в продължение на 1-2 седмици. След това тя постепенно е намаляла, като към м.10.2021г. пострадалата чувства периодични болки при натоварване и смяна на времето и има ограничение на движението на дясна гривнена става, изразяващо се във повдигане ръката нагоре - екстензия от 50 градуса, при норма 70 градуса, останали са и хирургически белези от извършените оперативни интервенции. Нормалният възстановителен период при протичане без усложнения за фрактура на долния край на лъчевата кост и проведено оперативно лечение е около 5 месеца. Нормалният възстановителен период при протичане без усложнения за фрактура на олекранон и проведено оперативно лечение е 3-4 месеца. От свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, които са в унисон с обективните данни по делото, е установено още, че пострадалата е търпяла освен физически болки след ПТП, така била и изплашена от случилото се с нея, не искала да излиза, изпитвала страх да се вози в автомобил и не искала дълго време да се минава през мястото на ПТП, не можела и да се обслужва сама след изписването от болница, не можела и да работи на компютър, а била счетоводител, почнала да ползва ръката си за работа едва след 5-я месец; през възстановителния период носила и шина на ръката за обездвижване, продължавала от време на време да не се чувства добре, което й пречило при отглеждането на детето й.