Решение № 865 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202812 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-000504/03.04.2023 г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ,, с което на С. М. К. са наложени глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва субективната съставомерност на деянието. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

С НП на дееца е вменено следното административно обвинение:

На 02.03.2023г., в 08:24 часа, в град Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на кръстовището на ул. "Цветарска" с ул. "Георги Кирков", С. М. К. управлява лек автомобил "Хюндай Матрикс" с рег.№ *******, собственост на М. А. К., което в момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства", и допуска следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация, поради липса па сключена задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Регистрацията е прекратена на 03.08.2022г., установено след справка в РСОД. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред, с което са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява по безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност.

От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

Не може да се каже, обаче същото относно субективната страна на вмененото административно отношение.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

2

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай по служебна инициатива на съда е изискана информация, както от въззиваемата страна, така и от Сектор пътна полиция дали на собственика на процесното МПС е връчено уведомление по смисъла на чл. 143, ал.10 ЗДвП. В отговор е получено писмо Вх.№ 46882/22.05.2023г, с което съдът се информира, че уведомление по чл. 143, ал.10 ЗДвП в случая нито е изпращано, нито е връчвано.

При тежест на доказване лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са приложени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация по друг алтернативен начин.

От гореизложеното следва, че наказаният субект не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал.10 ЗДвП, което по смисъла на цитираното тълкувателно постановление № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 650 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна 3 защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът като съобрази:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която изисква познаване на актуална тълкувателна практика на ВКС и ВАС;

- обстоятелството, че освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права, което засяга правната му сфера в чувствително по-голяма степен;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и депозиране на подробно писмено изложение, представено за откритото заседание намира, че заплатения размер на адвокатски хонорар се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъден изцяло.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че Наредба № 1/ 9.7.2004 на Висшия адвокатски съвет задава само пределния долен праг на дължимия адвокатски хонорар, като по мнение на настоящия състав присъждането по дефиниция само на минималните размери по Наредбата, без да се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай би противоречало на принципа за пълно обезщетяване на вредите, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР 1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0432-000504/03.04.2023 4 г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на С. М. К. са наложени глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати в полза на С. М. К., ЕГН ********** сумата от 650 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5