Решение № 274 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 692/2026
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200692 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И. К. Н. от гр. Пазарджик срещу Наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, който не е негова собственост, а му е бил предоставен като служебен от работодателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че липсва субективният елемент от състава на нарушението, тъй като водачът не е бил уведомен и не е знаел за прекратената регистрация. Претендира 1 присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище чрез надлежно упълномощен процесуален представител се излагат доводи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се иска неговото потвърждаване. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На ... г. около ... часа в гр. Пазарджик жалбоподателят И. К. Н. управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № .... Автомобилът бил предоставен на жалбоподателя от работодателя му като служебен. С него жалбоподателят превозвал работници до работното им място. Според регистрацията му автомобилът е собственост на М. Т. В..
Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, между които и свидетелят П. М.. При извършената проверка било установено, че жалбоподателят притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство и разполага със свидетелството за регистрация на управлявания автомобил. Регистрационните табели на автомобила били поставени на определените за това места.
При извършена справка в информационните масиви на МВР полицейските служители установили, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на ... г. поради липса на сключена задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“.
Жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че не знае регистрацията на автомобила да е прекратена. На мястото пристигнал и собственикът на автомобила, който също заявил, че не знае за служебното прекратяване на регистрацията.
За случая била образувана прокурорска преписка № 2031/2026 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик. С постановление от ... г. прокурор 2 при Районна прокуратура Пазарджик отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като приел, че не са налице доказателства жалбоподателят да е знаел за прекратената регистрация на автомобила и деянието не е осъществено от субективна страна. Материалите били изпратени на ОД на МВР Пазарджик за преценка относно наличието на административно нарушение. Въз основа на изпратените материали административнонаказателното производство било възобновено и било издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства – акта за установяване на административно нарушение, постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, справката за нарушител/водач, докладната записка, дадените обяснения, копието от зА.хователната полица и останалите документи от административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител П. Г. М.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства. Свидетелят изрично заявява, че жалбоподателят е бил служител на фирмата, управлявал е автомобила, за да превози работници, разполагал е с талона на автомобила и с валидно свидетелство за управление, регистрационните табели са били поставени, както и че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация. Тези обстоятелства не се оспорват и от административнонаказващия орган.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата установява две кумулативни изисквания за допускане на моторното превозно средство до движение по пътищата, отворени за 3 обществено ползване – превозното средство да бъде регистрирано по надлежния ред и да е с поставени на определените места табели с регистрационен номер.
Регистрацията на моторните превозни средства представлява административен режим, при който индивидуализацията и допускането на превозното средство до участие в движението се удостоверяват чрез издадено свидетелство за регистрация и регистрационни табели. Съгласно относимите разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при регистрацията на превозното средство се издава свидетелство за регистрация и се предоставят табели с регистрационен номер, които се поставят на определените за това места.
В конкретния случай към датата на проверката автомобилът обективно е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Поради това от обективна страна жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което към този момент не е било регистрирано по надлежния ред, и формално е осъществил признаците на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Това обстоятелство обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. На основание чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Следователно административнонаказателната отговорност не е обективна. Освен факта на управление на автомобил със служебно прекратена регистрация административнонаказващият орган следва да установи по несъмнен начин и виновното отношение на водача към това обстоятелство.
От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
На първо място, жалбоподателят не е собственик на автомобила.
Автомобилът му е бил предоставен от работодателя като служебен, за да превозва работници. Поради това жалбоподателят не е бил страна в отношенията, свързани със сключването, подновяването или прекратяването 4 на договора за задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“, нито адресат на евентуална кореспонденция между Гаранционния фонд, собственика и органите на МВР.
На следващо място, при предаването на автомобила на жалбоподателя не са били налице външни обстоятелства, които да породят у него съмнение, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Регистрационните табели са били поставени на определените за това места, а жалбоподателят е разполагал със свидетелството за регистрация на автомобила. Тези обстоятелства обективно са създавали впечатление, че автомобилът е регистриран и може законосъобразно да участва в движението.
Служебното прекратяване на регистрацията не е било съпроводено с отнемане на свидетелството за регистрация или на регистрационните табели.
Ето защо за водач, който не е собственик на автомобила, не е съществувал видим външен белег, от който да направи извод за променения регистрационен статус на превозното средство.
Обстоятелството, че в информационната система на МВР е било отразено служебното прекратяване на регистрацията, не обосновава знание на жалбоподателя. Достъп до тази информация имат компетентните държавни органи, но тя не се съдържа в документите, предадени на водача, и не е установено жалбоподателят да е разполагал с реална възможност да извърши предварителна справка в регистъра на МВР.
Обстоятелството, че след законодателните изменения служебното прекратяване на регистрацията настъпва при изпълнение на предвидените в закона предпоставки, независимо от доказването на получено уведомление от собственика, има значение за обективния регистрационен статус на автомобила. То обаче не създава необорима презумпция, че всеки водач, включително лице, което не е собственик на автомобила, знае или е длъжно да знае за настъпилото прекратяване.
Не може автоматично да се приеме, че щом регистрацията е прекратена по силата на закона, водачът виновно управлява нерегистрирано моторно превозно средство. Обективното настъпване на административноправната последица и субективното знание на конкретния водач са различни обстоятелства. Първото не доказва само по себе си второто.
В конкретния случай липсват доказателства и за непредпазлива форма 5 на вина. Не се установява жалбоподателят да е могъл и да е бил длъжен да предвиди, че регистрацията на предоставения му служебен автомобил е прекратена. Той е получил автомобила от работодателя, заедно със свидетелството за регистрация, при налични и поставени регистрационни табели. Не са му били известни обстоятелства, свързани с липсата на зА.ховка, изпращане на уведомления от Гаранционния фонд или прекратяване на регистрацията от органите на МВР.
Приложима на основание чл. 11 от ЗАНН е и разпоредбата на чл. 14 от НК относно фактическата грешка. Жалбоподателят не е съзнавал обстоятелството, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация. Незнанието му не се дължи на непредпазливост, тъй като по делото не се установява да е пренебрегнал конкретно задължение за проверка или очевидни признаци, сочещи, че автомобилът не е регистриран.
В тази насока е и принципното разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. В него се приема, че наказването по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предполага установяване на виновно поведение и че при липса на юридически и фактически основания водачът да узнае за прекратената регистрация не може да се приеме, че нарушението е извършено виновно.
Съдът отчита, че тълкувателното постановление е постановено при предходната редакция на относимите разпоредби относно уведомяването на собственика. Независимо от това принципният извод за необходимостта от доказване на вината не е изгубил значение. Изменението на процедурата по служебно прекратяване на регистрацията не отменя чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН и не превръща отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП в обективна.
Още по-малко би могло да се презюмира знание в настоящия случай, при който наказаното лице не е собственик на автомобила, а негов служебен водач.
Постановлението на Районна прокуратура Пазарджик за отказ да се образува досъдебно производство не обвързва съда относно наличието на административно нарушение. Съдът обаче споделя направения в него извод, че не са налице доказателства жалбоподателят да е знаел за прекратената регистрация. Този извод се подкрепя и от събраните непосредствено в 6 съдебното производство доказателства.