Решение № 3013 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110200890 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на Д. Д. К. против наказателно постановление (НП) № СО-Т-Д-21-01-159/13.07.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл.

35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 23 от НРУИТДТСО.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото

НП.

Жалбоподателят оспорва компетентността на актосъставителя. На следващо място посочва, че в АУАН не било отбелязано дали посоченият свидетел е свидетел при установяване извършването на нарушението и неговото констатиране или само на съставянето на акта.

Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като липсвали доказателства за извършване на търговия на открито от страна на жалбоподателя. Застъпва се, че от страна на АНО не бил изследван въпросът в какво качество е действало лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана - в лично 1 качество или в качеството на работник/служител на договорно отношение с юридическо лице-работодател. Релевира аргументи за допуснато нарушения на разпоредбите на чл.чл.54 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Навеждат се и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Т., в съдебно заседание моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.01.2021 г. бил сключен трудов договор № 00023/07.01.2021 г. между *** ЕООД в качеството на работодател и Д. Д. К. в качеството му на работник, съгласно който К. приел да изпълнява длъжността „продавачконсултант“ с място на работа гр. София, като в законоустановения срок било подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 00023/19.04.2021 г. на работодателя.

Междувременно, на 31.03.2021 г., около 15.15 ч. свидетелите А. Т. А. М. и Н. П. Г. - служители на Столичен инспекторат към СО, извършили проверка в гр. София, район Средец, парк „Борисова градина“ до езерото „Ариана“, където установили, че са разположени два броя мобилни колички, захранени с два броя газови бутилки, заемайки площ около 4 кв.м. публична общинска собственост – пешеходна зона, на които жалбоподателят Д. Д. К. предлагал за продан варена и печена царевица и печени кестени.

2

Проверяващите изискали К. да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Средец“. Такова не било представено от жалбоподателя, който заявил че не притежава разрешително и че е работник към дружество. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № КП-21-0021100/31.03.2021 г.

С оглед на това свидетелката А. Т. А. – на длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, приела, че Д. К. извършва търговия на открито без съответно разрешение и съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-01159/31.03.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, която го подписал с възражение, че е „работник във фирмата, която извършва дейността“ и моли да бъде съставен акт на работодателя му.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № СО-Т-Д-21-01-159/13.07.2021 г. от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО на Д. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 23 от НРУИТДТСО. НП било връчено на 17.12.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А. Т. А. - М. и Н. П. Г., както и от приетите по делото писмени доказателства – длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, заповед № СОА20-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-09-567/20.06.2019 г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, констативен протокол № КП-21-0021100/31.03.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388213010282/07.01.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388213163907/19.04.2021 г., трудов договор № 00023/07.01.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“, заповед № 23/19.04.2021 г., служебна бележка № 15/07.01.2021 г.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелите М. и Г..

3

Съдът кредитира показанията им като логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства по делото и по-конкретно с констативния протокол за извършена проверка.

Свидетелите еднопосочно заявяват, че не са проверили твърденията на жалбоподателя, че е работник в дружество, което стопанисва обекта, респективно дали същото притежава разрешение за разполагането му на процесното място, като са приели това обстоятелство за ирелевантно. От показанията на свидетелите М. и Г. се установява, че в хода на проверката същите не са изискали касов бон или някакъв друг документ, за да установят от чие име и за чия сметка се извършва предлагането на царевица и кестени, като не са направили и контролна покупка. Същите възприели, че на обекта има клиенти, но не свидетелстват за възприемането на конкретно осъществена сделка по покупко-продажба със съответните й индивидуализиращи белези.

Посредством приложения по делото трудов договор и справки от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, се изяснява, че към 31.03.2021 г. жалбоподателят К. се е намирал в трудово правоотношение със *** ЕООД, заемайки длъжността „продавач-консултант“.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва липсата на разрешение, издадено от кмета на район „Средец“ за ползване на процесното място.

Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените писмени доказателства - заповед № СОА20-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-09-567/20.06.2019 г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, както и длъжностна характеристика.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че 4

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества, правомощията, делегирани с приложените по делото заповеди и изричните разпоредби на чл.34, ал.3, вр. чл.35, ал.1, т.4 и ал.3 от НРУИТДТСО, вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА. От доказателствата по делото се установява, че А. А. е служител на Столичен инспекторат и в това си качеството е компетентна да съставя АУАН за нарушения на чл.23 от НРУИТДСО. С оглед изложеното съдът намира доводът на жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за неоснователен.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел без отбелязване дали същият е свидетел по установяване на нарушението или такъв по съставяне на АУАН.

Действително, в АУАН не е изрично посочено това обстоятелство, но същото не е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, още повече, че последното е присъствало на място при извършване на проверката и при съставяне на АУАН и е било наясно, че Н. Г. е свидетел при установяване на нарушението, доколкото е извършил проверката заедно със свидетелката М. Последното обстоятелство се установява както от констативния протокол, така и от показанията на свидетелите Г. и М., поради което в случая не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. По делото не се спори, не се и твърди, че жалбоподателят или *** ЕООД имат издадено такова разрешително за извършване на търговия на открито към 31.03.2021 г. За да се приеме наличие на извършена търговия обаче, следва да е налице конкретна сделка по покупко-продажба на стоки. В наказателното постановление не е описана, нито извършена от контролните органи покупка, нито пък такава, която да е наблюдавана от тях, не са вписани продажни цени на артикулите, поради което не е доказано по безспорен начин извършването от страна на Д. К. на посоченото в 5 наказателното постановление нарушение (в този смисъл Решение № 4088/17.06.2022г. по КАНД № 1807/2022 г. по описа на АССГ, Решение № 5178/02.08.2022г. по КАНД № 4837/2022 г. по описа на АССГ). Освен това липсва яснота и относно причините, поради които жалбоподателят е привлечен като субект на нарушението и е ангажирана административнонаказателна му отговорност. По делото липсва данни относно принадлежността на правото на собственост на продаваните вещи, като контролните органи изобщо не са извършили проверка в тази насока, а директно са пристъпили към съставяне на АУАН на лицето, заварено на обекта, въпреки изричните му възражения в тази насока. От доказателствата по делото се установява, че Д. К. е бил работник в юридическото лице *** ЕООД на длъжност „продавач-консултант“, която заемал и към момента на установяване на нарушението. Действително, в трудовия договор като място на работа е посочено единствено гр. София, но предвид спецификите на обекта – мобилни колички, то житейски логично е същите да се разполагат на различни места и проверяващите е следвало да изискат касов бон или друг документ, удостоверяващ стопанисването на обекта, след като жалбоподателят е заявил пред тях наличието на трудово правоотношение.

Тежестта на доказване в настоящото производство е на административнонаказващия орган и той трябва да установи по категоричен начин всички обстоятелства от обективната и субективната страна на нарушението, едно от които несъмнено е авторството и самоличността на извършителя. По делото липсват каквито и да било данни относно принадлежността на правото на собственост на продаваните вещи. При разпита си свидетелката М. посочва, че е съставила АУАН, само защото забелязали с колегата й, че се извършва търговска дейност, т.е. само въз основа на вида на дейността, която е видима, което не е достатъчно, без други установявания, да се приеме, че физическо лице осъществява дейност като търговска. В наказателното постановление или АУАН няма каквито и да са данни, относими към осъществяване на дейността по занятие от физическото лице Д. К., от които да се формира извод за системно извършване на този вид дейност от него, респективно извършването на дейността по начин, който предполага търговския й характер, като например инвестиция в машини и оборудване от физическото лице, които обичайно не са за ежедневно употребление. Още повече, че сочената като нарушена разпоредба на чл. 23 6 от НРУИТДТСО посочва как се извършва търговия на открито – въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността, като нито в нея, нито в санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО не се използва понятието търговец, поради което в настоящия случай не се препраща към дефиницията на § 3 от ДР на НРУИТДТСО касателно определяне на субекта на нарушението.