Решение № 172 от 11.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кюстендил, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500133 по описа за 2024 година

С решение №33/06.01.2024г. постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.

№1505/2023г. са отхвърлени, като неоснователни предявените от Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.“***“№3 срещу Р. Д. Б., ЕГН**********, с адрес гр.Кюстендил, ул.“***“№9 и "„Агролекс Макс“ ЕООД, ЕИК *** искове с правно основание чл.75 ЗС, за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението по отношение на поземлен имот с идентификатор *** КККР , одобрени със заповед №РД-18-506/20.02.2020г. на изп.др на АГКК – с адрес с.Долно село, м.“***“, общ.Кюстендил , трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – пасище, с площ 2000.00 кв.м., подотдел 180/10 кв.м.,1998, поляна, номер по предходен план :000082, при съседи ПИ с идентификатор 2811.18.463, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 2811.18.471 и ПИ с идентификатор 2811.18.95, както и да прекрати действията , с които нарушават владението на процесния имот. от ответниците.

Преписи от решението са връчени на страните на 18.01 и 22.01.2024г. В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Н. Д. П..В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт., постановен в нарушение на чл.235, чл.236 и чл.7, ал.1 ГПК. Въззивникът сочи колизия в изводите на решаващия съд и неправилен прочит и преценка на събраните гласни доказателства, които са обсъдени, определени от първоинстанционния съд, веднъж като 1 объркани и неясни и едновременно с това лишени от предубеденост, въпреки близката родствена връзка- братя. Като нарушение се сочи обстоятелството, че не били взети предвид показанията на свид.Е. А., сочещ че е в дългогодишно познанство с Б., който нееднократно е декларирал желание за закупуване на процесния имот, с което обяснява и предприетите от Р. Б. действия по отнемане на имота..Изводите за недоказаност на твърдението за осъществено давностно владение , предвид начина по който то е демонстрирано – за паркиране на техника, необходима във връзка с ползването на съседен имот по силата на Договор за аренда също се оспорва.Жалбоподателят определя, като „нонсенс“ решаващия мотив на съда, че действия, демонстриращи намерение за своене , „явно“ и „ несмущавано“ по делото не са доказани.Подчертано е, че въззивникът не е държател на имота, както е приел първоинстанционния съд.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.Претендират се и разноски.

Препис от жалбага е връчен на насрещната страна – Р. Д. Б..Писмен отговор не е подаден.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д.

№ 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

В разглеждания случай по искова молба, подадена от Н. Д. П. срещу Р. Д. Б. и представлявано от същия дружество „Агролес Макс“ ЕООД, ЕИК ***, съдържаща искания, съединени в условията на евентуалност, за осъждането им да му предадат владението върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Долно село, м.“***“, пасище с площ 2000.00 кв.м., стар номер на имота 000082, както и за прекратяване на действията, с които нарушава владението на имота, въз основа на ангажираните от страните доказателства първоинстанционният съд е приел, за недоказано твърдението, за 2 притежавано, защитима право на владение и е отхвърлил предявения иск.

Искането си ищецът основава на твърдението, че като арендатор на трайни насаждения в с.Долно село, общ.Кюстендил освен имота, който му е предаден по аренда, ползва и владее и съседния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в същото село, м.“***“ пасище с площ 2000.00 кв.м., стар номер на имота 000082.Ползвал е този имот в продължение на 10 години, като е подобрявал имота – изравняване на имота и запълване с пръст, запълване на съществуващите ями, възникнали след отстраняване на авария или прокопаване на нов водопровод, терасиране на имота и изграждане на рампа за товарно- разтоварна дейност, докарване на трошен камък за чакълиране на имота, както и чакълиране на част от имота.Закарал бил три самосвала чакъл, защото там си паркира автомобилите, трактори и прикачен инвентар, като от там е и достъпа до наетия имот.Когато на 27.06.2023г. отишъл на място, видял, че купчината трошен камък с разнесена по имота и там вече има паркирани автомобили, собственост на ответната фирма, евентуално на ответника Б..

На л.17 от делото е приложена скица на имота, отразяваща конфигурацията и местоположгението му и спрямо съседните имоти.

Ответникът възразява по твърденията на ищеца – не е виждал насаждения в съседния на процесния, ползван от ищеца недвижим имот.Процесният имот е съседен на принадлежащ му имот, дели ги ограда, някакъв натрошен камък ответникът избутал към съседния имот, камъкът бил натрупан пред вратата му .Влизал е в спорният имот, за да почиства трева покрай оградата, за да не се стигне до пожар и не е виждал този имот да се поддържа от когото и да било, включително и от ищеца.

На основание Договор за аренда №00-02-17/12.09.2013г. на П. е предоставен за временно възмездно ползване , земеделска земя от държавния поземлен фонд, в размер на 93.344 дка, в землището на с.Долно село, общ.Кюстендил, обл.Кюстендилска, представляваща имот №000468, с площ 93.344 дка, начин на трайно ползване – нива, ІХ категория, по картата на възстановената собственост, срещу което Арендаторът се задължава да създаде и отглежда сливово насаждение върху предоставената му площ, съгласно заявеното от него желание, в заявената оферта.С Договор за аренда №910-0219/12.09.2013г. на П. е предоставено за временно, възмездно ползване и земеделска земя от Държавен поземлен фонд в размер на 191.311 дка, в землището на с.Долно село , имот №000462 с площ 191.311 дка.Представени са скица на имот рег.№00462, находящ се в землището на с.Средорек.

По делото е представено споразумение от 27.12.2020г., между Н. Д. П. и „Пи Ент Брадърс „ ООД,съгласно който второто дружество се е задължило да застеле с трошен камък или чакъл, мястото използвано за товаро- разтоварна дейност, както и за паркиране на земеделска и друга техника, в имот 000082. От 2022г. е фактура – оригинал №1000026211/07.07.2022г. за покупка на застелни материали.

Впечатления за състоянието и начин на ползване на процесният имот, имат свидетелите *** П., В. Г. С. А., *** и Е. А.В

3 показанията на всички разпитани свидетели няма различие, досежно обстоятелството, че в с.Долно село, в м.Планинец страните по делото владеят недвижими имоти, ищецът – засадил и поддържа овощна градина от сливови насаждения, а ответникът притежава и стопанисва фабрика.Посочените от ответника свидетели В. Г. и Станислав Андонов са посещавали стопанисвания от ответника недвижим имот.Знаят, че в границите на имота е обособен паркинг, където ответникът паркира автомобилите си.В съседния имот свидетелят В. Г. е виждал някакво обособено място, рампа с чакъл, не е заравнено, необработено, когато е ходил за последно през м.септември, е видял треви в изобилие, високи колкото един човешки ръст, а свид.Андонов някаква рампа, някакъв разстлан чакъл, но не е категоричен. Свид.*** Д. е участвал в засаждането на овощната градина от П., през 2013г., около 280.00-300.00дка, била изградена рампа, за да не се свлича земята,обособено място, за оставане на машините – в съседен на фабриката имот.Последните му впечатления от имота, са от пролетта.Свид.*** П. – брат на ищеца познава много добре двата имота.Овощна градина изградена от неговият брат с площ 280 дка, изграден през този имот и останалите 280 дка, канал, заравнен, прочистен и премахнат, за да може да се използва терена. Около една година по – рано на това място – там, се наложило да се докара повече техника, извикани били хора, било подравнено, били стоварени три камиона с чакъл и баластра, техника, стоварени били три камиона с чакъл, с баластра.Преминавайки покрай мястото, през лятото, докато балирал, видял, че там нещо разбутват, тогава се обадил на брат му. Не е виждал, да строят, до ползват, да правят нещо в имота, освен този случай.Въпросният, чуждият имот се ползва от П. от 2013г.В засаждането на сливите в имота в с.Планинец е участвал и свидетелят ***, бил извикал багер, била направена рампа, съседният имот – овощни дръвчета, дърводелски цех до него.Свидетелят бил видял изсипан чакъл, след това чакалът бил разстлан.В по близкото минало, на път за лов , видял паркиран камион и леки коли, но сутрин минавал по тъмно, а вечер се прибирал от лов по тъмно.Това се случило през м. октомври на 2023г.Свидетелят Е. А., свидетелства за имота, като един от собствениците, наследствен имот, койго притежава .Познава ответника Р..Виждал е имота в началото на април 2023г.- колеблив е при отговора на въпроса, дали е виждал насипан чакъл, очакъляване, направена рампа но не и камиони, селскостопанска техника, нищо не е виждал.Не е давал разрешения за ползване и преминаване.

Като има предвид изложеното и предвид разпоредбите на чл.75 и чл.76 ЗС, съдът прецени подадената жалба неоснователна.Съображения:

Съгласно чл.75 ЗС -владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.С разпоредбата на чл.76 ЗС е предвидено, че Анотирана съдебна практика владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, която я е отнело.Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

4

Владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.С разпоредбата на чл.68, ал.2 е предвидено, че държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.Съгласно чл.69 ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго.

Решаващият мотив за отхвърлена на предявения иск, освен останалите, е че ищецът не е доказал осъществявано владение върху процесният имот – не е доказал, че имотът е ползван от ищеца с намерение за своене.Аргументи в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на този извод в жалбата не се съдържат.От съдържанието на приложимите законови текстове е ясно, че фактическото господство върху конкретен недвижим имот се ползва със защита, само когато вещта е ползвана, като собствена.Такъв извод в разглеждания казус не може да бъде направен.В първоинстанционното решение са посочени характеристиките на владението – то трябва да постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително.Владението се разкрива, чрез онези познати на всички и типични действия, показващи връзката на даден правен субект с конкретен недвижим имот, с техните особености според вида на вещта – имотът се ползва по предназначение, ако се касае за земеделски имот, собственикът, събира плодовете, които имотът дава, съответно за неземеделски имоти, отдава се под наем, собственикът се грижи за имота според обстоятелствата – имотът се почиства, подобрява се, застроява се и пр.Владението започва, когато собственикът започне да извършва такива действия спрямо конкретен имот.Тогава, когато дадено лице, установи фактическо господство върху вещ, но започне да ползва имота, след като той му е предоставен от собственика – в заем за послужване, по силата на договор за наем и пр. то това очевидно сочи, че не е налице намерение за своене на вещта. В случая няма спор за това, че ответникът ползва под аренда- земеделски земи в м.“***“, в землището на с.Долно село, общ.Кюстендил.Като ползвател на тези земи ,той твърди, че е започнал да ползва и съседния принадлежащ на ищеца имот.Ясно е предвид това, че ползването е започнало без намерение за своене.Доказателства за промяна в намерението на ползване в намерение за ползването му, като собственик, по делото не са представени.Преценени всички свидетелски показания, при условията на чл.12 ГПК, не са в състояние да формират у съда, убеждение, че доколкото някакви инертни материали са били застлани върху този имот, върху каква площ, за какъв период и, че това се е случило с намерение този имот да бъде ползван, като собствен.Посоченото следва да се отнесе както към претенциите по отношение на физическото лице така и към представляваното от Р. Б. дружество.Оплакванията в жалбата за неправилна преценка на събраните доказателства, съдът намира за неоснователни.