Решение № 164 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Детелина Г. Ганчева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за възобновяване № 20261000600131 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Делото е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 2 от НПК, подписано от адв. Д. П., защитник на осъдения Б. Р. Б., и има следното основно съдържание:

Решението на въззивната инстанция по делото е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до грубо нарушаване на правата на осъдения.

Софийският градски съд не е упражнил адекватно правомощието си да ревизира първоинстанционния съдебен акт, като само формално е посочил, че няма основание за това, без да вземе предвид наведените от защитата множество пороци, съпътстващи постановяването на присъдата и изготвянето на мотивите към нея. Въззивният съд безусловно е възприел приетата за установена от СРС фактическа обстановка, въпреки че според защитата при анализиране на фактическите обстоятелства осъдителният акт се базира на обстоятелства, неизяснени от правна и фактическа страна. Всъщност и пред двете инстанции са останали необсъдени показанията на св. С. и св. Г. относно 1 хапчето, което е било погълнато от подсъдимия непосредствено след спиране и излизане от автомобила. Нито първата инстанция, нито въззивният съд са обсъдили в мотивите си тази защитна теза. Въззивният съд в своето решение е предположил, че районният съд не бил разбрал защитната теза. Твърди се в решението, че за СГС било очевидно приетото за установено от районния съд, макар тези съждения да не са били обективирани в мотивите на присъдата.

Макар и да е констатирал този пропуск, Софийският градски съд не е изложил собствени разсъждения по този въпрос.

В искането е отправена молба за отмяна на процесния съдебен акт като незаконосъобразен и неправилен и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Апелативен съд – София осъденият Б. Р. Б. се явява лично, представляван от упълномощените за това производство като защитници адвокати Д. М. П. и адв. Р. П. Р..

Краткото съдържание на пледоариите на защитниците е следното:

Адв. П. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Основният довод е, че районният и въззивният съд са подходили едностранчиво към доказателствата, като са кредитирали само онези, които подкрепят обвинението. Според защитата не са обсъдени показанията на свидетелите С., Г. и Х. относно твърдението, че Б. е погълнал веществото след спирането му, а не преди или по време на управление на автомобила. Счита, че защитната теза изобщо не е била обсъдена от първата инстанция, а въззивният съд е направил собствени предположения, с което е ограничил правото на защита. Отделно се твърди, че не са обсъдени и възраженията относно справедливостта на наказанието. Според защитата ефективното наказание от една година не съответства на обществената опасност на деянието, тъй като подсъдимият не е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество. Иска отмяна на акта и възобновяване на производството.

Адв. Р. допълва изложението, като акцентира върху принципа in dubio pro reo и изискването обвинението да бъде доказано по несъмнен начин.

Според него доказателствата сочат, че веществото е погълнато от подсъдимия след спирането му от полицейския патрул, което е било потвърдено от свидетелите С., Г. и Х., но не е обсъдено надлежно от съдилищата.

Защитникът твърди, че присъдата почива на предположения и че подсъдимият 2 фактически не е управлявал след употреба на наркотично вещество. Ако органите са считали, че е налице друго престъпление, е следвало да повдигнат друго обвинение, а не да го осъждат по настоящото. Защитникът поддържа също, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото е определено предимно въз основа на съдебното минало на подсъдимия, без достатъчно да се отчетат трудовата му ангажираност, наличието на малко дете и липсата на актуални противообществени прояви. Иска се възобновяване на производството и оправдаване на подсъдимия, а при несъгласие — отлагане на изтърпяването на наказанието.

В своя защита осъденият твърди, че не бил шофирал автомобила под влиянието на наркотици. Има много детайли по отношение на това дело, които не били взети предвид, и какво се случи. Счита, че е несправедливо осъден, и моли да бъде възобновено делото, да бъде спряно изпълнението на присъдата, която търпи в момента. Твърди също, че е образцов човек, със семейство и с работа.

Прокурорът счита искането за възобновяване за неоснователно. Според него СРС и СГС не са допуснали съществени процесуални нарушения, доказателствата са правилно обсъдени, а вината по чл. 343б, ал. 3 от НК е законосъобразно приета за установена.

В дадената му последна дума моли да бъде възобновено наказателното производство и да бъде оправдан.

От материалите по делото е видно, че:

С Присъда № 56 от 06.02.2025 г. по НОХД № 7574 по описа за 2023 г.

Софийският районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. Р. Б. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 16.10.2022 г., около 14.34 ч., в гр. София, ул. „Хубча“ пред №2, с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към ул. „Дебър“, е управлявал МПС – лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – канабис и амфетамин, установено с техническо средство “Drugtest 5000” с фабричен номер ARLK-0001, проба №242, съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МВР, МЗ и МП за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози.

3

За извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, на основание чл.

54 от НК и чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Районният съд в град София е ОСЪДИЛ подс. Б. на наказанията: ЕДНА година „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, ГЛОБА в размер на 900 (деветстотин) лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ЕДНА година.

На основание чл. 59, ал. 4 и ал. 2, вр. ал. 1 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимият е бил задържан по Закона за МВР за срок от 24 часа, и времето, през което е бил лишен по административен ред от упражняване на правото да управлява МПС.

Против постановената присъда от Софийския районен съд е постъпила въззивна жалба от осъдения и неговата защита пред Софийския градски съд, който по № ВНОХД 3239/2025 г. с Решение № 555 от 24.07.2025 г. я е потвърдил изцяло.

Атакуваната по реда за възобновяване на наказателни дела присъда е влязла в сила на 24.07.2025 г., а искането за възобновяване е изпратено с електронен подпис от адвокат П. на 26 януари 2026 г. – последната дата, след която изтича шестмесечният срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Искането е процесуално допустимо, тъй като е насочено срещу актове от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК и се позовава на основания, които по принцип могат да обусловят възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Според апелативния съдебен състав постановената от Софийския районен съд присъда е била правилно потвърдена от състава на СГС. Въпреки че първата инстанция е могла по-ясно да обсъди защитната теза на осъдения Б. за поглъщане на веществото след спирането му от органите на МВР за проверка, въззивният съд е направил самостоятелна проверка на доказателствата, като е приел, че подсъдимият е управлявал автомобила, че тестът е отчел канабис и амфетамин, а след отказа за кръвна/уринна проба резултатът от теста е използван като годно установяване по Наредба № 1. При обсъждането на доводите на защитата в писмената жалба и в съдебното заседание пред съда по възобновяване апелативният съдебен състав счита, че следва да бъде преценено дали твърдените пропуски са „съществени“ по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а не дали защитната теза на осъдения е 4 възможна.

Апелативният съд намира, че при разглеждане на делото не е допуснато процесуално нарушение с такава тежест, че само по себе си да може да обоснове възобновяване на наказателното производство. Има слабости в мотивите на СРС, но както вече е посочено, те са преодолени от въззивния съд.

Доводът на защитата, който изисква обсъждане, е, че СРС не е обсъдил пряко защитната теза, че осъденият Б. е погълнал веществото след спирането на автомобила му от полицейските органи, но преди да бъде извършен тестът с техническото средство. Действително е налице недостатъчност на обосновката на въззивния съд, защото мотивите трябва да посочват установените обстоятелства, доказателствата и правните съображения, а при противоречия — защо едни доказателства се приемат, а други се отхвърлят.

Посочената слабост не е достатъчна, за да бъде прието наличието на основание за възобновяване, защото СГС е обсъдил тази теза. Въззивният съд е приел, че свидетелите С. и Г. са възприели поглъщане на нещо от осъдения след спирането му, но аргументирано е отхвърлил версията, че това обяснява положителния тест, като я е счел за житейски неправдоподобна, вътрешно противоречива и несъвместима с резултата от теста за наличието на наркотичните вещества канабис и амфетамин, а не само за амфетамин.

Защитната версия на осъдения Б., че веществото е погълнато едва след спирането на автомобила от осъдения, е обсъдена от въззивния съд и е отхвърлена като нелогична и вътрешно противоречива. В обясненията си подсъдимият говори веднъж за хапче, след това за някакво пликче, а тестът с техническо средство “Drugtest 5000” е положителен не само за амфетамин, но и за канабис.

По тази причина възражението за липса на мотиви не е достатъчно основателно. Не е налице пълна липса на мотиви, а по-скоро непълнота в първоинстанционния акт. Съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.

3 от НПК е налице, когато то е ограничило процесуалните права и не е отстранено, докато в казуса въззивният съд е дал собствен отговор по съществения спорен въпрос.

По довода за прочитането на показанията на свидетелите – служители на МВР, спрели осъдения: Ако свидетелите в съдебно заседание заявяват, че не 5 помнят, законът допуска прочитане на предходни показания при предпоставките на чл. 281 от НПК. При хипотезата на липса на спомен, съгласие, дадено от страните, не винаги е необходимо – особено ако се прилага чл. 281, ал. 4, а не ал. 5 от НПК. Въззивният съд изрично е приел, че свидетелите са заявили липса на спомен, която е обяснима с изминалото време, и че досъдебните им показания са подробни, логични и непротиворечиви.

Доводът на защитата за „почти идентични“ полицейски показания повдига спор относно достоверността на тези доказателствени средства, но сам по себе си трудно обосновава съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд в такива случаи е длъжен да оцени внимателно тези показания и съставът на СГС е направил това, като ги е съпоставил с писмените доказателства — резултатите от теста, талона, протоколите и отказа на подсъдимия да даде за изследване кръв и урина.

Неоснователно е и възражението за очевидна неправилност на наложеното наказание, тъй като в случая е наложено минималното такова – една година „лишаване от свобода“, а отказът от приложението на чл. 55 от НК е основателен предвид установената по делото предходна съдимост и липсата на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Така определеното наказание съответства на тежестта на деянието, личността на извършителя и целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което не е налице явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като липсват твърдените нарушения по чл. 348, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение.