Решение № 24 от 20.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Стара Загора, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Е. В. В. като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500832 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.271- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 5419/11.11.2025г. от публичноправния субект РП - гр.Ст.Загора /като част от ПРБ - гр.София/ срещу негативната за нея част от осъдителното първоинстанционно Решение № 117/23.10.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 571/2025г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска. Сочи, че не е доволна от осъдителната част на това Решение, с което е била осъдена ПРБ - София да заплати на ищеца парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в размер на 5 000 лв. и имуществени вреди за адв. възнаграждание в размер на 3 000 лв., ведно с всички законни последици от това. Излага подробни фактически и правни аргументи в защита на своята теза, като счита, че в атакуваната му част Решението на РС- Ст.Загора било неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС неправилно бил обсъдил и възприел доказателствата по делото, и бил изложил фактически и правни изводи, неподкрепени със събрани по делото доказателсктва. Прави конкретни оплаквания, свързани с фактическите и правните си изводи и съображения във връзка с атакуваното от нея частично негативно Решение на първоинстанцонния РС. Излага оплаквания и че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, РС е следвало да съобрази 1 продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което била породила наказателната репресия в житейския кръг на ищеца и върху него самия. Счита, че присъдените парични суми на ищеца от РС били в противоречие и с обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот, икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната, за което по делото на РС се съдържали достатъчно много доказателства. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В пледоарията си процесуалният му представител заявява, че поддържа изцяло направените във в.жалба оплаквания и моли настоящия въззивен съд да ги осъди и уважи, като намали и разноските на ищеца /въззиваем/ пред двете съдебни инстанции, със законните последици.

В законният 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 5911/28.11.2025г. от ищеца - пълнолетният български гражданин М. Б. Н. от гр.С.З., който възразява против в.жалба на ПРБ чрез РП - Ст.Загора, който счита изложените във въззивната жалба твърденията на въззивника ПРБ - София за лишени от фактическо и правно основание. Счита, че подадената в.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, и като такава моли да се остави без уважение. Приема, че в обжалваната му осъдителна част първоинстанционното Ре ш е н и е било мотивирано, законосъобразно и правилно, постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и при извършен пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Счита, че направените оплаквания в подадената въззивна жалба са неоснователни поотделно и в тяхната съвкупност, като излага подробни съображения по отношение на фактическата и правната страна на всяко едно от тях . Моли въззивния съд да постанови свое решение, с което да отхвърлите, като неоснователна въззивната жалба и да потвърдите обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Претендира с оглед изхода на делото, да му се присъдя т всички направени разноски за производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.

Въззивният съд, като се запозна с изложените във Въззивната жалба оплаквания и в Отговора на въззивна жалба становища, с мотивите на атакуваната осъдителна част от първоинстанционното Решение, със събраните от РС писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита, че процесната въззивната жалба е процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, и по нея той следва да се произнесе относно материалноправните оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно 2 сезиран.

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваната осъдителна част на първоинстанционното съдебно Решение, и като обсъди събраните от РС по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен следната фактическа и правна обстановка по делото:

Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищцата /въззивница/ като основание на иска обстоятелства и от търсената от нея правна защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Безспорно съгласно общата разпоредба на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата /като публично - правен субект/ отговаря чрез своите органи /в случая ПРБ - гр.София в лицето на РП - Ст.Загора, ТО Раднево/ за техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия и компетенции.

По направените във в.жалба конкретни оплаквания - видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа твърдяната от въззивника неправилност и необоснованост на направените фактически и правни изводи от РС, тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане противоправността на деянието, като кумулативна предпоставка от фактическият състав на правонарушението. Направената от РС правна квалификация е в пълно съответствие с посочените в Исковата молба на ищеца и в Доклада на РС факти и обстоятелства, със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с действително приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми. Местните органа на ответника /въззивник/ единната и неделима, като структура, правомощия и отговорности ПРБ - София носи своята изрицчна правна отговорност по специалния закон /ЗОДОВ/ във вр. с общия закон /ЗЗД/ в кръга на своите законови правомощия по ЗСВ и НПК за всички актове, действия, бездействия и последици от тях, на подопечните й органи - в случая РП - Ст.Загора в лицето на ТО - гр.Р., ***, в рамките, сроковете и правомощията си относно образуването и приключването на досъдебното производство против въззиваемия - ищец. РС е констатирал, установил и обосновал точния брой на основанията по закон и се е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като напълно обосновано, законосъобразно и правилно е констатирал, че в конкретните процесни случаи са били налице неоснователни действия по тях от страна на ответника въззивник ПРБ- София.

Изложените във въззивната жалба оплаквания с оглед изложените факти и обстоятелства по окончателно приключеното досъдебно и съдебно производство против въззиваемия /ищец/, са обсъдени подробно, мотивирано и законосъобразно от първоинстанционния съд, в процедурата за цялостното оправдаване на ищеца /въззиваем/ не са констатирани и допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи естеството на процесните искови претенции за главници и лихви. Поради което и в настоящото въззивно съдебно 3 производство чл.258-273 от ГПК не се доказаха твърдените от въззивника /ответник/ нарушения, нито на материлните, нито на процесуалните правни норми.

Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е резултатна /а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от въззиваемия /ищеца/ фактически и правни основателности на предявените обезщетителни облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ.

Основния спорен въпроси в настоящото въззивно производство е относно справедливия, обоснован и доказан размер на претърпените неимуществени и имуществени вреди, и съответните присъдени парични обезщетения за тяхното материално обезщетяване и възстановяване.

Видно от събраните пред РС безспорни писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че спрямо ищеца /въззиваем/ на 01.02.2024г. в РУ на МВР- гр.Р., *** е бил проведен негов разпит в качеството му на свидетел по ДП № 107/2016 г. по описа на РУ- гр. Раднево, при който той е дал подробни сведения за фактите и обстоятелствата по разследването. Дадените тогава негови показанията очевидно не са били кредитирани от разследващия полицай и от наблюдаващия прокурор, в резултат на което на 08.03.2024г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, той бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престьпление от общ характер по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. Обвинението против него било за това, че на 22.02.2016г. в с.К., ***, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, бил възбудил и поддържал заблуждение у лицето /пълнолетния български гражданин/ Д.Б.Д. от гр.П., че бил собственик на л.а."Дачия Дъстьр" с номер на рама UUIHSD***, като му продал автомобила и с това му бил причинил имотна вреда в размер на 4 500 лв.

Безспорно е последвал негов разпит в качеството му вече на обвиняем, в който той е заявил, че разбира обвинението и ще се възползва от правото си да не дава обяснения на този етап от производството. В същия този ден са му били предявени и материалите от разследването, като било оставено без уважение от наблюдаващия прокурор искането му за разпит на лицето Г.И.Г., като свидетел. Очевидно след приключването на действията по разследването е била извършена и съответната полицейска регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профила му. Впоследствие на 22.03.2024г. в РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска бил внесен против него Обвинителен акт по пр.пр.№ 307/2016г. описа на РПСт.Загора, ТО- гр.Раднево, относно ДП № 107/2016г. по описа на РУ- Раднево, с който той е бил надлежно обвинен в извършването на гореописаното тежко умишлено престьпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК във вр. с чл.

93, т.7 от ДР на НК. По образувано против него НОХД № 72/2024г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска на 17.04.2024г. очевидно е било проведено разпоредително заседание, като във всички насрочени открити 4 съдебни заседания /о.с.з./ той се бил явявал лично, с изключение на едно, поради наличието на уважителни причини от медицински характер.

Съдебното наказателно прозводството против него е протекло по общия ред, като са били събрани множество гласни доказателства и са били дадени подробни обяснения от негова страна, като подсъдим. Впоследствие с Присъда № 20/24.09.2024 г. по приключеното НОХД № 72/2024г. по описа на РС- гр.Раднево той е бил признат за невинен по повдигнатото му от РПРаднево обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК. Малко по- късно по образуваното ВНОХД № 1246/2024г. по описа на ОС- Ст.Загора е било проведено 1 бр. о.с.з., в което от страна на защитата бил направен анализ на доказателствата в първоинстанционното производство и бил обоснован извод за правилността и обосноваността на обжалваната изцяло оправдателна Присъда против него. В резултат на нова с въззивно Решение № 186/21.07.2025г. по приключеното ВНОХД № 1246/2024г. по описа на ОС- Ст.Загора е била напълно потвърдена изцяло оправдателната му първоинстанционна Присъда № 20/24.09.2024г. по НОХД № 72/2024г. по описа на РС- гр.Раднево, като постановеното въззивно решение на ОС- Ст.Загора е окончателно и не подлежи на по-нататъшна касационна проверка. Това е напълно достатъчен фактически и правен аргумент за да се приеме по несъмен и безспорен начин, че с оправдаването на обвиняемия с влязла в законна сила изцяло оправдателна присъда обвинението на РП- Раднево против него е било изцяло незаконно, ведно с всички законни последици от това.

Разпечатката съдържа 23 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3b6aead-deb1-457f-aa86-6894c66cb78c