Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Чепеларе, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Емилия К. Сивенова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20255450100175 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *******, ул. „*******“ №** чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458 със седалище и адрес на управление гр.София, 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит №9773216007 от 16.04.2025 год. и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 16.04.2025 год., сключен между С. А. М. и „Вивус.БГ“ ЕООД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № 9773216007 от 16.04.2025 год., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,70 % със срок на погасяване до 16.05.2025 год. На същата дата ответното дружество е изпратило на ищцата сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 16.04.2025 г., съгласно който на ищцата се задължила да заплати на ответника такса в размер на 68.08 лв., като е упоменато, че сумата се дължи за предоставена допълнителна услуга за „бързо разглеждане на искане за кредит от 16.04.2025 г." Сумата за такса „бързо разглеждане" не е включена в размера на главницата, като включвайки я в общата дължима сума тя нараства до 1205,14 лева.

Твърди се, че към датата на подаване на настоящата искова молба ищцата заплатила пълният размер на главницата от 1100 лв., за което е приложена разписка от Easy Pay.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11. ал. 1. т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при коректното му определяне, то той надвишава допустимия размер от 50%.

На следващо място твърди, че таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, предвидена в чл. 1 ал. 2 и ал. 3 е нищожна поради противоречие със ЗПК и ЗЗП.

Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т. е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази "услуга", чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,80 %, доколкото размерът на таксата е над 30 % от чистата стойност на 1 кредита, като при включване на таксата за експресно разглеждане в ГПР неговия размер, който положително надхвърля законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно основание за нищожност на клаузата, освен общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Освен това, таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса експресно разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

Съвкупният анализ на договора за кредит и на ОУ води до извода, че в случая разходите за таксата за експресно разглеждане на документи следва да бъде включена в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит.

Макар договорът за кредит и анекс да са формално разделени в две споразумения, те следва да се разглеждат съвкупно и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен и противоречи на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК, тъй като сумата за такса експресно разглеждане не е включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят целенасочено или не е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита, още към момента на сключване на договора. Не е установен и механизма, по който е изчислен този ГПР и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.

Също така, предвидените суми за такса експресно разглеждане на документи, представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Налице е заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на посочените такси и неустойки в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, като се позовава на практиката на СЕС. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не се 2 оспорва, че между ищцата като кредитополучател от една страна и ответника като кредитор от друга страна е сключен договор за кредит №9773216007 от 16.07.2025 год., по силата на който кредитодателят е предоставил сума в размер на 1100 лева, представляваща главница по кредита, който е бил за период от 30 дни и падежна дата 16.05.2025 год. По кредита е начислена договорна лихва в размер на 37,06 лева и така общият размер на кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е възлизал на стойност 1137,06 лева. Ищцата е поела задължение за плащане на такса за бързо разглеждане на основание Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга, което е предмет на самостоятелно съществуваща в обективната действителност сделка. Задължението за допълнителна услуга стои извън обхвата на основания договор и е дължима на друго основание, т.е. оспорената услуга не е част от договорното правоотношение, а е предмет на отделно споразумение между страните и не може същата да влече нищожност на договора за кредит. Оспорва като неоснователни и недоказания твърденията в исковата молба за нарушения на редица изисквания, предвидени в ЗПК, вкл. и недействителност на клауза, предмет на споразумение от 16.04.2025 год. Оспорената услуга не е част от предмета на договорното правоотношение, а е възникнала по силата на отделно правоотношение между страните, т.е. неправилно и необосновано е да се говори за клауза от договор за кредит.

Ответникът сочи, че в Договор за кредит № 9773216007 / 16.04.2025 г. са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определената в Приложение № 1 формула т. 7.1 от Общите условия (неразделна част от Договора), съгласно които ГПР не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. При съобразяване на горното, след като кредиторът изрично е посочил, че единственият разход, който е включен при формиране на посочения в Договора за кредит ГПР, е договорната лихва, то посоченият размер на ГПР от 49.7% и ГЛП 40.99 %, при прилагане на законоустановената формула е правилно изчислен спрямо използваните от кредитора разходи. Съгласно правилото на чл.

19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От изложеното следва, че съгласно "Методика за определяне на основен лихвен процент", приета с Решение № 149/16.12.2004, в сила от 1 февруари 2005 година, изм. с Решения № 118/26.11.2015 г. и № 37/16.03.2017 г. на Управителния съвет на БНБ, в сила от 1 юли 2017 г., допустимият максимален размер на ГПР, приложим към момента на сключване на Договора, е бил в размер на 61.95% (а не, както се твърди в исковата молба - 50%).

Видно, от условията на задължението, посочени в Договора за кредит елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният Договор не съдържа възможности за промяна на ГПР. Посочването от кредитора, при сключване на Договора, на непроменливите параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в Специалните условия на Договора, е именно действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент. Видно от представения Договор за потребителски кредит, е посочен фиксиран такъв, от където следва, че твърденията на ищцата за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са неоснователни, недоказани и не комуникират с обективната действителност и факта на изрично посочени в приложимите Общи условия елементи и допускания, използвани при изчисления на приложения по Договора ГПР. Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, изисква ГПР изобщо да не е посочен, и не може да бъде тълкуван разширително, още повече, че в ЗПК съществува правилото на чл. 19, ал. 5, съгласно който клаузите, с които се надвишава посочения размер на ГПР, са нищожни, но не влекат със себе си нищожност на целия Договор.

Преценка за основателност на иска следва да се извърши при съобразяване и на 3 задължителните по смисъла на чл.633 ГПК разрешения, дадени с Решение от 21.03.2024 г. по дело С 714/22 на СЕС. В подобни случаи също така следва да се съобрази дали размерът на начислената такса е справедлив спрямо размера на отпуснатия кредит. В процесния случай „ВИВУС.БГ" ЕООД е отпуснал в полза на С. М. сума в размер на 1100 лева, като дължимата на основание „Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга" такса за Бързо разглеждане е на стойност от 6% от размера на главницата, което не прави последната несправедливо и/или неразумно висока. Услугата за Бързо разглеждане е предмет на Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 16.04.2025 г., където ясно е посочено, че допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи такъв.