Акт от 15.07.2014, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- 7444/2013
- Подписан
- 15.07.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 35 и 37 · Закон за защита на потребителите
- чл. 35 и 37 · Закон за защита на потребителите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 396, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 398 · Закон за съдебната власт
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- чл. 34 · Наредба за топлоснабдяването
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3039 15.07.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Васка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7444 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. – Председател на УС, и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт С.П. е предявил срещу ответника К.А.Д.,***1 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1369, 83 лева (хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.04.2012г., и 182, 61 лева (сто осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 21.01.2013г. до окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 131, 05 лева (сто тридесет и един лева и пет стотинки), които суми е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 948/2013г. на ПРС, IV-ти бр. с-в. Претендира разноски.
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката ЗЕ), е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Твърди се, че ответникът К.А.Д.,
ЕГН: **********, като собственик на имот, находящ се в ***** е клиент с № ***** на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, в качеството си на собственик на горе цитирания топлоснабден имот, същия имал и качеството на потребител на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната от деня на забавата.
Ищецът твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, е доставил на ответника топлинна енергия на обща стойност 1552, 44 лева, включваща главница в размер на 1369, 83 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.04.2012г., и 111, 65 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 01.08.2010г. – 20.01.2013г. Твърди се, че доставената топлинна енергия е разпределена съгласно законоустановените изисквания, като обезщетението за забава се дължи, тъй като топлинната енергия не била заплатена в горепосочените срокове.
За заплащане на така посочените суми било депозирано пред ПРС на 21.01.2013г. заявление по чл. 410 от ГПК, за разглеждане на което било образувано ч. гр. дело № 948/2013г. на ПРС, IV-ти бр. с-в, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която заявлението било уважено и били присъдени разноски на заявителя. В дадения срок за възражение такова било подадено, като съдът указал на заявителя да предяви иск за вземането си. Твърди се, че искът е подаден в едномесечния срок от получаване на съобщението, поради което е допустим.
Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД визираната по-горе искова сума за начислената му топлинна енергия, ведно със законовата лихва от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно с направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца деловодните разноски в настоящото производство, включващи платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. Н.К..
Оспорва предявения иск, като твърди, че претендираната от ищеца сума не е за реално потребена, а за прогнозно начислена доставка на топлинна енергия (ТЕ), което се твърди да е в нарушение на разпоредбата на чл. 13 от Директива 32/2006 /ЕО/, чл. 35 и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 9 от Директива 2012/ 27 ЕО на Европейския парламент и СЕ. Твърди се, че съобразно тези разпоредби на потребителите следва да се начисляват само суми за реално потребени количества ТЕ, а не за доставка. Твърди се да е налице противоречие между текста на исковата молба, визиращ нормата на чл. 150 от ЗЕ, относно продажба на ТЕ и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, относно продажба на ТЕ за битови нужди, от една страна, и чл. 34, ал. 1 от Общите условия, който вече касае цена на доставена, а не на продадена топлинна енергия.
Твърди се, че между страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като липсвали редица доказващи наличието на такова и параметрите му документи – индивидуален договор за продажба на ТЕ, фактури, протоколи, справки за дялово разпределение за процесния период, документи за техническо обслужване на сградата ЕС, температурен график, обща и единична цена на продадената ТЕ. Твърди се, че издадените в тази връзка документи от ищеца нямат обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва се между страните да има сключен договор, твърди се да липсва сключен такъв между ищеца и собствениците на сградата в режим на етажна собственост (ЕС), да липсват каквито и да било параметри на облигационно правоотношение между ищеца и ответника.
Твърди се, че ищецът няма право да начислява лихви върху прогнозно начислени стойности, като се твърди това да е в противоречие с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Излагат се подробни съображения относно начина, по който според ищеца следва да се извърши ценообразуването и начисляването на лихви. Правят се доказателствени искания в тази връзка и в частност за допускане на ССЕ във връзка с приложението на Методиката съгл. Наредба № 16-334. Оспорват се представените от ищеца документи, като се твърди да им липсват нужните реквизити по Закона за счетоводството, Закона за Енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Твърди се също така нормативната уредба в Наредба № 16-334 да противоречи на нормативни актове от по-висша степен, поради което съгл. § 1 от ДР на ЗЗП следвало да се прилага нормата на закона, осигуряваща по-висока степен на защита на потребителите.
Оспорва се да има документ за въвеждане в експлоатация на абонатната станция (АС) в сградата в режим на ЕС, в която се намира имота на ищеца, да има протокол за проведен метрологичен контрол за процесния период и поставен стикер, поради което се твърди измервателните уреди в АС да представляват негодни средства за измерване.
Твърди се, че при наличие на един общ топломер в АС, който отмерва една величина, разделяща се на 3 компонента – ТЕ за БГВ, за отопление и сградна инсталация, е невъзможно да се установи как от един измервателен уред се изчисляват и трите компонента. Твърди се, че управителят на ЕС не е присъствал на отчитането на общия топломер, което е съществено нарушение на Общите условия, на Закона за енергетиката, и поради това тези данни не могат да бъдат използвани. Твърди се неправилно да е разпределена ТЕ за сградна инсталация по отопляем обем, тъй като не е взето предвид, че щранговете, минаващи през отделните имоти са с различна дебелина – едните тръби са 1 цол, а други – половин цол, и не могли да отдават еднакво количество ТЕ. Твърди се технологичният разход на ТЕ да е произволно начислен, да не са били редуцирани показанията на общия топломер в АС с обоснования технически нормативно признат разход. Оспорва се и наличието на температурен график за процесния период.
Твърди се всички процесни суми да са начислени в противоречие с разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД и чл. 19, ал. 2 от КРБ, както и чл. 35 и 37 от ЗЗП. Това се твърди да е така, тъй като потребителите били неравноправно задължавани да заплащат за доставена ТЕ, а не за продадена такава съобразно техните нужди. Твърди се в тази връзка ответникът многократно да е подавал възражения както до ищцовото дружество, така и до други институции, Цитира се Наредба № 16-334 и утвърдената Методика по същата, като се твърди същите да са нарушени от ищеца.
Твърди се ответникът неправилно да е бил уведомяван за дължимите суми на адрес в с. **, на който той не живее, вместо на адреса на имота в гр. **, в която връзка ответникът подал възражение до ищеца. Ето защо било нарушено правото му да възрази своевременно срещу начислените суми, като били нарушени нормите на чл. 20, ал. 1 от УС за определяне на поне 2 дати за отчет, на чл. 29 от ОУ и чл. 70, ал. 5 и 6 поради невръчването срещу подпис на изравнителна сметка на ответника, и чл. 48, ал. 1, т. 1 от ОУ досежно прекъсване на топлоподаването при наличие на 2 неплатени сметки.
Ето защо се твърди исковете да са неоснователни и се моли за отхвърлянето им.
В отговор на твърденията и възраженията от ответника е депозирано становище от ищеца, от 17.10.2013г., с което се взема отношение по твърдяното нарушение на Директива 2006/32/ЕО.
Посочва се, че същата няма пряко действие и има ефект само при транспониране във вътрешното законодателство, което е направено със ЗЕЕ, като в частта, в която не е транспонирана, директивата няма пряко действие, и в частност не намира приложение по конкретния казус в нетранспонираната й част. В тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС по чл. 291 от ГПК. Твърди се претендираните от ищеца суми да са за реално потребена ТЕ, както и че между страните има валидно възникнало облигационно правоотношение на основание сключен договор между ищеца и съсобствениците на ЕС в бл. 291 от 18.12.1992г. Твърди се самият ищец да е страна по договора и да е подписал протокол за присъединяване. Цитира се Решение № 7/20.05.2003г. по к. д. № 4/2003г. на КС на РБ във връзка с останалите възражения на ответника по повод правоотношението между страните. Излагат се съображения във връзка с това, че правоотношението между страните се урежда при публично известни общи условия, които са приложими по отношение на ответника, и се излагат съображенията за това, както и че за възникване на облигационно правоотношение между страните е достатъчно ответникът да е собственик на имот, който да е топлоснабден. Твърди се абонатната станция в ж. к. „Тракия”, бл.
207, вх. Б и В да е въведена в експлоатация с удостоверение от 2003г., да е оборудвана с топломери – 2 бр., отговарящи на изискванията на ЗЕ и същите за процесния период да са преминали метрологичен контрол съгл. свидетелства от 09.03.2009г. и от м.02.2011г. Излагат се съображения за това какво представлява температурният график, както и че същият не е документ, който може да бъде представен на хартиен носител. Посочва се, че ответникът следва да заплати цена на реално потребена ТЕ, отчетена с топломер – такъв в абонатната станция и ИРУ, поради което възраженията му по повод температурния график са неоснователни. Взема се становище по доказателствата.
Разпечатката съдържа 34 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3b666b2-19e0-4017-89a7-406604ea5911