Решение № 4764 от 12.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4764 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Йоана П. П.а като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100105720 по описа за 2022 година

Ищцата И. Л. С., действаща чрез законния си представител Л. Т. С., твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от смъртта на своя баща К. К. П., причинена от ПТП, настъпило на 11.02.2021г. в гр. София по вина на водача на л.а. Фолксваген Пасат с рег. №**** И. К. , нарушил ЗДвП , като напуснал платното за движение и самокатастрофирал, при което лекият автомобил се преобърнал и паднал в коритото на р. Искър. Починалият е бил пътник в процесния автомобил и е загинал на място.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л. И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лв.

– частичен от 150 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на баща си К. П. при процесното ПТП, ведно със законната лихва от 18.05.2022г.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. На първо място, оспорва материалната легитимация на ищцата, която не е представила доказателства за родствена връзка с починалия, оспорва всички твърдения за съществуването на близка връзка между тях. Оспорва смъртта на П. да е настъпила от травмите, получени при ПТП, както и това, че същото е настъпило по вина на застрахования при ответника водач. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е знаел, че К. управлява автомобила след употреба на алкохол или е могъл да знае, поради външните признаци за алкохолно 1 повлияване на водача и въпреки това се е съгласил да бъде превозван от същия. На следващо място, сочи, че починалият е знаел за неправоспособността на водача и с действията си сам се е поставил в опасност. Оспорва иска по размер като прекомерен. Оспорва претенцията за законна лихва.

С уточнителна молба от 25.10.2022г. ищцата пояснява, че макар да не е бил установен произходът й по бащина линия от починалия К. П., между двамата е съществувала връзка, която фактически е изпълвала по съдържание отношенията между родител и дете. От самото раждане ищцата е била отглеждана от Кр. П., в живота й не е имало друг човек, който да осъществява бащина функция и тя е възприемала единствено починалия като свой баща, поради което счита, че е легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. С допълнителна молба уточнява претенцията си за законна лихва, а именно – от датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя по предявената извънсъдебно застрахователна претенция, а именно – от 12.05.2021г. до пълното изплащане на обезщетението.

По искане на ответната страна по делото е конституирано трето лице – помагач на ответника – И. Д. К.. В нарочно писмено становище по делото третото лице помагач поддържа, че в деня на инцидента именно починалият П. е управлявал процесния автомобил, който му е бил предоставен от собственика К. С.. Дори когато не го е управлявал лично, той се е намесвал в управлението. Ето защо третото лице - помагач счита, че не са ангажирани никакви доказателства за това, че именно той е управлявал процесното МПС, нито за за това, че е напуснал местопроизшествието, нито че смъртта на П. е настъпила в резултат на извършени виновно от него противоправни действия.

Извън горното, поддържа, че починалият е страдал от исхемична болест на сърцето, хипертонична болест и хепатомегалия, които са допринесли в определена степен за смъртта му. Също така, по време на настъпване на ПТП, П. е бил в алкохолно опиянение. На последно място, оспорва твърдените отношения между ищцата и починалия като между баща и дъщеря, като изтъква, че не е ясно дали П. е имал отношения с майката в периода около раждането на ищцата и след това по време на заселването им в с. Равно поле, същият е пребивавал и продължително време в затвора, вкл. в периода, когато се твърди, че е бил закрила и стожер на семейството си.

С протоколно определение на съда от о.с.з. на 24.03.2023г. е допуснато увеличение на иска до пълния му размер от 150 000 лв.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на отношенията между ищцата и починалия по делото е проведен разпит на свидетелката Ю.С.. Същата заявява, че работи като секретар в кметството в с. Равно поле, където семейството се заселило през 2014г. В началото гледали животни и живеели на квартира в бившия стопански двор. Веднага записали трите си момчета на училище, а малката И., 2 тогава 5-6 годишна – в детска градина. Сочи, че има ежедневен контакт с майката Л., която от няколко години работи в кметството като хигиенист.

Били честни и работливи хора. Децата посещавали училище и били чисти и добре облечени. Бащата в семейството бил К. П.. От самото начало той дошъл с майката и четирите деца. Свидетелката е наясно, че в акта за раждане на И.

К. не е посочен като неин баща – виждала е документа, тъй като същият бил представен при регистрацията на семейството по адрес в общината. В разговор майката й е споделяла, че така се е получило, т.к. когато е била бременна с детето, К. е влязъл в затвора и не е имал възможност да го припознае, като излязъл от затвора две или три години по-късно.

Свидетелката заявява, че К. отглеждал всичките деца в семейството и не ги е „делял“. Откакто познава семейството, Л. не е имала друг партньор и в живота на И. не е имало друга бащина фигура. Били много близки с К., обръщала се към него с „тате“. Била много слънчево дете. В разговор през годините е възниквал въпросът за припознаването на ищцата, при което свидетелката заявява, че нито за К., нито за майката Л., посоченото обстоятелство е било важно, вкл. и документално, т.к. освен детски, не получавали други социални помощи.

След като К. загинал при катастрофа, И. се затворила в себе си. Спряла да контактува. Променена е, не се усмихва. Преди, когато идвала при майка си в кметството всеки ден след училище, разговаряла с всички, рисувала, пеела, забавлявала хората. Сега не говори, само поздравява и мълчи.

Изживяла го най-тежко от всички деца, тъй като била най-малка.

След пристигането си в с. Равно поле, в началото семейството се занимавало с гледане на крави, а после майката за почнала работа като хигиенист в кметството, а К. работел в строителството в София.

Свидетелката го виждала сутрин, когато отивал на работа с автобуса в 7.30ч., вечер се прибирал. Неговите доходи издържали семейството основно, т.к. Л. получавала минимална заплата.

Съдът цени показанията на разпитания свидетел като последователни, вътрешно непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на спора, поради което ги кредитира изцяло.

По делото е разпитан като свидетел Ц. П. – брат на ищцата и син на починалия К. П.. При разпита същият заявява, че третото лице помагач И. К. е негов братовчед – син на брата на Кр. П.. Дълго време той живеел в Гърция със семейството си, но около 2 месеца преди инцидента се върнали в България и се установили също в с. Равно поле, живеели в общ двор и същата сграда, като семейството на свидетеля. К. П. притежавал автомобил, който се управлявал от трето лице - Г. М.. Свидетелят не знае баща му да е имал свидетелство за управление на МПС и никога не го е виждал да управлява този или друг автомобил. Достъпът до автомобила не бил свободен, ключовете пазел К.. Свидетелят не е виждал друго лице да управлява автомобила, освен Г.. Не му е известно И. К. да е управлявал автомобила без съгласието на К.. И.

К. е казвал на свидетеля и пред други лица го е чувал да казва, че има книжка.

3

В нощта на инцидента свидетелят не се е прибирал вкъщи и не знае как автомобилът се е озовал на пътя.

Относно отношенията в семейството приживе заявява, че и той, и поголемият му брат са работели, докато учат, но са получавали пари и от баща си. Свидетелят заявява, че е получавал по 200-300 лв. месечно за училище и за лични разходи. Майка му също му давала пари. Знае, че баща му е бил в затвора, когато свидетелят е бил малък – около 9-годишен. Оттогава е с тях непрекъснато.

По делото е проведен разпит на свидетелката Н.А.А. – съжителстваща с И. К. на съпружески начала от 2019г. Заявява, че от юни до януари 2020г. е живяла с И. К. в дома на К. П.. Двамата били много близки, т.к. П. е отгледал И.. Къщата била много бедна и с лоши условия, нямало топла вода. И трите големи момчета в семейството работели, само малката И. ходела на училище.

К. често употребявал алкохол и влияел зле на И.. Въпросният лек автомобил бил купен от К. от един съсед. Виждала го е многократно да го управлява. На 10 февруари се наложило да я откарат в болница, защото не се чувствала добре. Автомобилът бил управляван от някакъв човек на име Г., К. бил на предната седалка до водача. И. и К. употребявали алкохол в купето по пътя.

На влизане в селото К. настоявал Г. да „изпробва“ колата, като увеличи скоростта и когато последният отказал, той с левия си крак натиснал газта.

Автомобилът тръгнал надясно, но Г. успял да го овладее. След като стигнали в къщата, свидетелката слязла от автомобила, а Г., К. и И. продължили, като отново управлявал Г.. Това бил последният момент, в който е видяла автомобила.

В деня на инцидента К. се прибрал от работа, свидетелката му сложила да яде, бил пиян. И. също бил там и не бил пиян. Впоследствие И. й казал, че последно автомобилът е бил управляван от К.. Автомобилът угаснал, двамата слезли и след като го оправили, се качил да шофира К.. След това И. не помнел нищо.

За установяване конкретния механизъм на ПТП по делото са събрани писмени доказателства, изслушано е заключението на САТЕ и е разпитан свидетеля Х. М. Х. – инспектор в Пожарна – Кремиковци, посетил мястото на ПТП.

При разпита свидетелят Х. заявява, че на 11.02.2021г. по време на дежурство е бил получен сигнал за ПТП – лек автомобил, паднал в коритото на реката. Към мястото се отправил екип, в който участвал свидетелят. На мястото видял бял на цвят автомобил, паднал в реката, разположен срещу течението, към средата на речното корито. Не си спомня реката да е била бурна и да е имало силно течение. Автомобилът бил разположен върху гумите си, като таванът се виждал над нивото на водата. Предната лява врата – откъм седалката на водача, била отворена. В автомобила се виждал пострадал и незабавно били предприети мерки за изваждането му. Свидетелят навлязъл във водата, първоначално с ходене, после с няколко загребвания се добрал до автомобила и се качил върху него. Пострадалият бил на предната дясна седалка, прозорецът бил отворен, в купето на автомобила имало вода.

4

Свидетелят направил опит да отвори предната дясна врата, но не успял.

Затова отворил задната дясна врата. Използвал механизма, за да спусне облегалката за предната дясна седалка и се опитал така да извади пострадалия, но краката му били заклещени. През отворения прозорец на предната дясна врата свидетелят натиснал краката му надолу и установил, че са заклещени в таблото. След като ги освободил, водата повдигнала тялото, свидетелят се върнал отзад и заедно с колегата си, го извадили. Заявява, че не е употребявал сила за освобождаването на краката на пострадалия. Същият не е бил и с поставен обезопасителен колан. Свидетелят не установил да има видими травми по тялото, но при извършена от него проверка, не установил и жизнени функции.

От заключението на САТЕ, в което вещото лице доц.д-р инж. А. А. подробно е обсъдило събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът не ги обсъжда отделно, се установява следният механизъм на ПТП:

На 11.02.2021г. около 01.00ч. в гр.София, по бул. "Ботевградско шосе" в посока от ул. "8-ма" към ул."Челопешко шосе" и гр. Ботевград в най - лявата пътна лента се е движил лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. № СО **** AM , управляван според констативния протокол от И. Д. К. със скорост около 88 км/ч. Времето е било нощно, в тъмните часове на денонощието, пътната настилка е била суха, а осветлението – улични лампи. Платното за движение в участъка е еднопосочно в посока към Ботевград с 4 пътни ленти с ширина по 4 м., разделени с единични прекъснати линии. Пътната настилка е асфалт, без неравности и дупки, почти прав участък с лек десен завой. Когато автомобилът се е приближавал към моста над река Искър, по неустановени причини водачът е завил плавно наляво, от което автомобилът се е насочил към затревения остров, разделящ двете еднопосочни платна на бул.

Разпечатката съдържа 40 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3b6353f-0aad-44e0-870e-ffce298cbc0b