Решение № 16899 от 30.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26230/2023
- Вид
- Решение № 16899
- Подписан
- 30.08.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 19 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 19, ал. 2, т. 3 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 16899 гр. София, 30.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110126230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. А. Д., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 681,73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 666,73 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 44012132111924, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 58,74 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 29.07.2022 г. до 15.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2021 г. при движение в гр. София по бул.
„Христо Ботев“, по посока към „Петте кьошета“, на кръстовището с бул. „Сливница“ водачът Г. Р. С., управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № 440220213022853, със срок на застрахователното покритие от 27.11.2020 г. до 26.11.2021 г. За причинените при процесното ПТП щети по застрахования лек автомобил до ищеца било подадено уведомление, по което била образувана щета № 44012132111924. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 666,73 лева, което било изплатено на правоимащото лице с преводно нареждане от 19.04.2022 г. Твърди, че процесното ПТП било настъпило на път, 1 стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С уведомително писмо изх. № О-92-9100/07.07.2022 г. ищецът предявил регресна претенция към Столична община за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в общ размер на 681,73 лева, но с писмо от 20.07.2022 г. ответникът отказал да плати. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А. К..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място възразява, че от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за настъпилото ПТП. Мястото на инцидента не било посетено от служители на КАТ и не бил съставен протокол за ПТП, а представената декларация на водача била частен свидетелстващ документ, който не се ползвал с обвързваща доказателствена сила. Освен това липсата на надлежно съставен протокол за ПТП от компетентните държавни органи представлявало съществено нарушение на общите условия на застрахователя, поради което същият въобще не следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно, механизма на произшествието, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба произшествие и твърдените вреди по застрахования автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва твърдението на ищеца, че било налице бездействие от страна ответника, тъй като Столична община имала сключен договор № СОА19-ДГ55-517/23.07.2019 г. с ДЗЗД „София Зона 3“ за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително за процесния пътен участък. Именно на посочения изпълнител било задължението за обезопасяване на пътя и извършване на ремонтни дейности. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявали както основанието, така и размерът на исковата претенция. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащането им.
В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител оспорва предявените искове и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк. А. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на 2 дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Видно от комбинирана застрахователна полица № 440220213022853, сключена на 27.11.2020 г., за увредения лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Каско +“ с ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 11,30 ч. на 27.11.2020 г. до 23,59 ч. на 26.11.2021 г., с рискова клауза „Пълно каско“ и допълнителни договорености „Официален сервиз“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2020 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ, е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 16.12.2020 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 230000 лева.
Съгласно т. 2.3, вр. т. 2.1.3.1 от Раздел ІІ „Каско“ на Общите условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за автомобилна застраховка „Каско+” пътнотранспортното произшествие, възникнало при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за движение по пътищата, било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. 9 от Раздел І „Общи положения“ от общите условия. Съгласно т. 9.5.1 и т. 9.5.3 от Раздел ІІ „Каско“ на общите условия при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни държавни органи според вида на застрахователното събитие (МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност и/или др.), да изпълни всички свои задължения, посочени в ЗДвП и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се издавали поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и в срок до 7 дни от узнаването лично или чрез свой представител да подаде писмена декларация по образец на застрахователя.
Застрахованият бил длъжен за установяване на събитието и размера на вредата при щети, причинени от ПТП, да представи на застрахователя констативен протокол за ПТП, Протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, попълнен съгласно законовите изисквания (т.
9.6.1 от общите условия). При непредставяне на някои от документите съгласно Раздел ІІ, т.
9.6, застрахователят не дължал обезщетение в пълен размер. В този случай обаче застрахователят можел да приеме доказването на застрахователното събитие на база писмена декларация по образец за обстоятелствата, при които е настъпило същото.
Застрахованият имал право да получи обезщетение в размер до 10 % от застрахователната сума, като за срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на застрахования, не можел да надхвърли 20 % от застрахователната сума (т. 14.1 от общите условия). Съгласно т. 14.2 от общите условия при щети на автомобилни гуми, 3 вследствие на които същите били негодни за по-нататъшна експлоатация, оценката се извършвала с овехтяване в зависимост от степента на износване на същите към датата на събитието. За автомобилни гуми, при които били изминали повече от 6 месеца от датата на производството, овехтяването не можело да бъде по-малко от 40 %. Съгласно т. 12.1 от Раздел ІІ на общите условия при частични щети застрахователят определял размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от застрахования: 1. по експертна оценка; 2. по представени оригинални разходни документи – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“; 3. ремонт на МПС в предложен от застрахователя сервиз – при сключена специална договореност „Доверен сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза; 4. ремонт на МПС в предложен от застрахователя официален сервиз на съответната марка МПС в Република България – при сключена специална договореност „Официален сервиз“. В този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза.
Не се спори по делото, че бул. „Христо Ботев“, на който възникнало процесното ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като такъв се управлява от Столична община. В тази връзка с Договор № СОА19-ДГ55-517/23.07.2019 г. Столична община възложила на трето за спора лице – ДЗЗД „София Зона 3“ извършването на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в ІІІ зона, включваща райони „Люлин“, „Илинден“, „Възраждане“ и „Връбница“, в това число бул. „Христо Ботев“. От представени по делото констативен протокол от 28.04.2021 г. и протокол за месечна инспекция се установява, че за бул. „Христо Ботев“ – от бул.
„Сливница“ до ул. „Позитано“ било констатирано достигане на ниво Б на поддръжка и обектът се приемал.
За настъпилото застрахователно събитие и причинените на процесния автомобил повреди, на 28.04.2021 г. представител на собственика – Н. Т. Ц. подал до застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ уведомление, по което била образувана щета № 44012132111924. В уведомлението, под страх от наказателна отговорност, било декларирано следното описание на събитието: на 28.04.2021 г. при движение в гр. София по бул. „Христо Ботев“, в посока към „Петте кьошета“, на кръстовището с бул. „Сливница“ водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, минал през дупка на пътното платно, в резултат на което се увредила гумата. Представителят на собственика изрично декларирал, че пътна помощ не била ползвана за преместване на превозното средство.
Видно от отбелязване в уведомлението, застрахованият избрал обезщетението да бъде определено по фактура. На увредения автомобил бил извършен оглед от експерти на застрахователя, като увредените детайли били описани в опис-заключение по щетата от 28.04.2021 г. – гума задна дясна – за подмяна.
С ликвидационен акт по процесната щета било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 666,73 лева, което било изплатено на правоимащото лице – лизингополучател на увредения автомобил с платежно нареждане от 19.04.2022 г.
От представена по делото регресна покана изх. № О-92-9100/07.07.2022 г. се 4 установява, че ищцовото дружеството претендирало от Столична община възстановяване на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение в размер на 666,73 лева, ведно с 15 лева ликвидационни разноски, или всичко общо в размер на 681,73 лева, като дължимата сума следвало да бъде заплатена в 15-дневен срок от връчване на поканата.