Решение № 1029 от 05.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100507511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20063405/10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 48989/19 г. по описа на СРС, 167 състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Р. М. ЗДР., че Л. М. Г., Л. М. Г., М. Р. В. и Д. Р. Г., са собственици въз основа на наследствено правоприемство, а Л. М. Г. и въз основа на договор за покупко – продажба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, район ******* представляващо по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 39 от 20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица № 15 – 41962/23.01.2018 г. на СГКК, поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 907 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 47, парцел X I V, при съседи:

***, ***, *** и ***, при следните квоти: Л. М.

Г. – на 11/16 ид. ч., Л.М. Г. – на 1/16 ид. ч., М. Р. В. – на 2/16 ид. ч. и Д. Р. Г. – на 2/16 ид. ч., и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 153, том I, рег. № 1436, дело № 105/11.04.2019 г. на нотариус Ц.Д. с рег. № 350, вписан в регистъра на НК, с район на действие – СРС, с който Р. М. ЗДР. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 39 от 20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район ******* с площ от 907 кв. м., трайно предназначение 1 на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 47, кв. 4, парцел X I V, при съседи: ***, ***, *** и ***. С решението Р. М. ЗДР. е осъден да заплати на Л. М. Г., Л. М. Г., М. Р. В. и Д. Р. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3694 лв., представляваща сторени в производството пред СРС разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от Р. М. ЗДР. срещу решение

№

20063405/10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 48989/19 г. по описа на СРС, 167 състав.

Твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, тъй като не кореспондира на събраните по делото доказателства, и е необосновано. Твърди, че пред първоинстанционния съд е била оспорена активната процесуална легитимация на ищеца Д. Р. Г., който страдал от психично заболяване и не можел да изразява правно валидна воля, но това възражение не било взето предвид от съда. Поддържа, че съдът неоснователно е отказал да открие производство по оспорване на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 199, том I , рег. № 10013, дело № 178/06.06.2019 г., с който Б. Г. Г.а е продала на съсобственика си и ищец по делото Л. М. Г. собствените си 5/8 ид. ч. от процесния имот.

Твърди, че с посочения нотариален акт не е настъпил целения с него транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права, които сам не притежава – към момента на извършване на сделката собственик на имота не е била Б. Г. Г.а, а ответникът Р. М. ЗДР., който се легитимира като собственик с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 153, том I , рег. № 1436, дело № 105/11.04.2019 г. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ищците, а не е дал вяра на показанията на свидетелите на ответника. Поддържа, че от показанията на св. Т.В., които са кредитирани от съда, не се установява кой е живял в процесния имот до началото на 2013 г. и как е било възможно това при положение, че в имота не е съществувало годно за обитаване жилище. Твърди, че в полза на въззивника – ответник е изтекла придобивната давност и че същият е станал собственик на процесния имот на оригинерно основание още през 2007 г., а от показанията на св. Т.В. не може да се направи извод за прекъсването й за повече от шест месеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - Л. М. Г., Л. М. Г., М. Р. В. и Д. Р. Г. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържат становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържат, че в първоинстанционното производство, в т. ч. и в отговора на исковата молба, ответникът не е оспорил документите за собственост на ищците, както и нотариален акт № 199, том I, рег. № 10013, дело № 178/06.06.2019 г. на нотариус с рег. № 104 на НК, а за първи път това е сторено с въззивната жалба. Твърдят, че въззивникът – ответник не е от кръга на лицата, които имат право да оспорват нотариалния акт и да искат да бъде обявен за нищожен.

2

Поддържат, че нотариалният акт, с който е признато правото на собственост върху процесния имот по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, в полза на Р.З. не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Твърдят, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване, че въззиваемите – ищци са собственици на процесния имот съгласно нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права № 138, том VI, дело № 933/63 г. на Първи нотариус при СРС и нотариален акт за покупко – продажба № 199, том I, рег. № 10013, дело № 178/19 г. Посочват, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото и двете страни по делото се легитимират като собственици с нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК и всяка от страните следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното придобивно основание, удостоверено от нотариуса.

Твърдят, че в случая въззивникът – ответник се позовава на констативен нотариален акт за собственост № 153, том I , рег. № 1436, дело № 105/19 г., с който е бил признат за собственик на основание давностно владение, като поддържа, че е придобил процесния имот по силата на придобивна давност, текла от 1997 г. до 2019 г. Считат, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява, че ответникът е владял процесния имот в продължение на 10 години, или в периода от 1997 г. до днес. Поддържат, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че именно Р. Г. и Б. Г.а са собственци на имота, а след смъртта на Р. Г., Б. Г.а и сина й Д.Г. са живяли и владяли имота необезпокоявано и до днес. Посочват, че за да може владението да произведе действието на придобивната давност, то следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Поддържат, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява да е осъществено твърдяното от ответника придобивно основание, а именно – че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 10 години с намерение за своене, което да е било изразено по ясен начин – чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на процесния имот. Твърдят, че доколкото по делото е установено, че не е верен изводът на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост на Р. Милчев З. върху процесния имот, то констативния нотариален акт № 153, том I, рег.

№ 1436, дело

№ 105/19 г., на който се позовава ответникът, следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Във връзка с направените от въззивника доводи за липса на изразена правно валидна воля от страна на Д. Р. Г., оспорват твърдението, че същият е поставен под запрещение. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата Л.М. Р. претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на въззиваемите М. Р. В. и Д. Р. Г. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Ищците Л. М. Г. и Л. М. Г. /лично и като правоприемници, конституирани на основаниечл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство първоначален ищец М.Г. Л./, М. Р. В. и Д. Р. Г., твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, район ******* представляващо по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 39 от 20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица № 15 – 41962/23.01.2018 г. на СГКК, поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 907 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 47, парцел X I V, при съседи:

***, ***, *** и ***. Твърдят, че ищцата Л. М.

Г. е собственик на 33/48 ид. ч. от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от Е. Р. Л.а и покупко – продажба от Б. Г. Г.а; ищцата Л. М. Г. – на 3/48 ид. ч. от процесния имот – по наследствено правоприемство от Е. Р. Л.а; ищците М. Р. В. и Д.

Р. Г. – на по 3/24 ид. ч. от процесния имот – на основание наследствено правоприемство от Р.А. Г.. Посочват, че на 13.07.2019 г. от сайт за продажба на имоти на агенция „Имотека“ разбрали, че процесният имот се продава, и след позвъняване в агенцията, установили, че имотът е капариран. Твърдят, че след извършена справка в Имотния регистър установили, че ответникът Р. М. ЗДР. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота, придобит на основание давностно владение по обстоятелствена проверка. Поддържат, че от момента на закупуване на имота наследодателите на ищците, а впоследствие и самите ищци, са владяли и упражнявали фактическа власт върху имота. Твърдят, че ответникът никога не е обитавал, нито е владял процесният имот, който е бил ограден с ограда от ищците. Искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот на твърдяните от тях придобивни основания. Претендират разноски.

Ответникът Р. М. ЗДР. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност, изтекла в периода от 1997 г. до 2019 г. Поддържа, че владението му през посочения период не е било смущавано, обезпокоявано и прекъсвано от действия на ищците, които не се интересували от него и не го ползвали. Твърди, че имотът не е бил деклариран в данъчната служба нито от бившите му собственици, нито от ищците като техни наследници, а за първи път е бил деклариран от ответника. Оспорва твърдението на ищците, че случайно разбрали на 13.07.2019 г. от сайт за продажба на имоти, че процесният имот се продавал. Твърди, че няколко месеца преди 13.07.2019 г. пълномощник на ответника се е срещнал с ищцата Л. М. Г. и й е представил нотариален акт за собственост на Р. М. ЗДР., а на 06.06.2019 г. Л. М. Г. се снабдила с нотариален акт, с който придобила идеалните части на баба си Б. Г.а. Твърди, че от началото на 2000 г. до 2019 г. ищците, респ. наследодателите им, не били живяли в процесния имот. Посочва, че след като собственикът Р.А. Г. починал през 1996 г., съпругата му Б. Г. Г.а, заедно с част от децата си, напуснала имота. Твърди, че за около две години в имота останал да живее синът й – Д. Р. Г., но след 4 опожаряване на намираща се в имота барака, в която същият живеел, и той напуснал имота.