Решение № 4893 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4893 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110100084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на„.“ АД срещу ответницата Н. М. К..

Ищецът „.“ АД твърди, че е извършвал водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се на адрес ., през периода 22. 05. 2019 г. - 20. 04. 2022 г.

Поддържа, че потребител на тези услуги е ответницата, с която са в договорни отношения. Иска от съда да установи съществуването задължението й за стойността им 1 283 лева и 8 стотинки, ведно със законовата лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Оспорва предявения иск. Твърди, че вече са били водени дела между страните за сходни задължения, които са били изгубени от ищеца. Заявява, че той неправомерно начислявал разход на вода, която ответницата не била потребила.

Ищецът ползвал показанията на общ водомер, към който били свързани множество жилищни, промишлени и търговски обекти, независимо, че домакинството на ответницата имало индивидуален водомер. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, както и е представен документ за внесена държавна такса, като отговаря на формалните изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Предявен e по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

1

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което реално е доставял водоснабдителни и канализационни услуги в полза на ответницата спрямо ап. 2, находящ се на адрес ., през периода 22. 05. 2019 г. - 20. 04.

2022 г. и тяхната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от съответни оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдителни и канализационни се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). Дефиниция за потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е дадена и в чл. 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в чл. 2, ал. 1 от същите е прието, че потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически и физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят водоснабдителни и канализационни услуги, в това число и собствениците и ползвателите на имоти в етажна собственост. В чл. 2, ал. 3 от същите общи условия е разширен кръгът на лица, които са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, като към тях са включени и наемателите на имот, които са солидарно задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните водоснабдителни и канализационни услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от собственика.

С отговора на исковата молба ответницата не оспорва, че е потребител и се намира в облигационни отношения с ответника, като посочва, че през годините са имали множество спорове, както и че има индивидуален и общ водомер в имота. Във връзка с доказването на правото на собственост на ответницата за процесния имот и наличието на облигационно отношение между нея и ищеца е представено извлечение от Агенция по вписванията по персоналната партида на ответницата. Видно от него на 28.08.2003 г. ответницата е закупила процесния имот, като впоследствие на 30.09.2008 г. е учредила договорна ипотека за него, а на 04.09.2018 г. е подновила договорната ипотека. С оглед на това следва да се приеме, че тя е била собственик на процесния за процесния имот и е имала качество потребител.

В тежест на ищеца по предявени иск е да докаже на следващо място, че реално е доставял водоснабдителни и канализационни услуги спрямо процесния имот на съответната стойност. Във връзка с доказването на това обстоятелство по делото е приета съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е 2 извършило оглед на място на дата 19.09.2022 год., при който са били засечени индивидуалния водомер, както и общият водомер в блок 5. Както къщата /блок/ 5, така и апартамент 2 са били водоснабдени към датата на огледа. Въпреки това вещото лице посочва, че не може да констатира какво е количеството на доставената, потребената и отведена за периода (22.05.2019 год.-20.04.2022 год.) вода, тъй като независимо от многократните искания от страна на вещото лице, ищецът не предоставил на експертизата ежемесечни фактури за процесния период, от които да е видно потребеното количество вода отчетено от водомер с № ..

Поради процесуалното бездействие на ищеца – липса на представени доказателства относно реално извършените водоснабдителни и канализационни услуги спрямо него следва да се приложат неблагоприятните последици на тежестта на доказването и съдът следва да приеме за установено, че през процесния период ищецът не е доставил водоснабдителни и канализационни услуги в претендираното количество за процесния имот. Поради тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските.

При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК право на разноски има единствено ответникът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.

Ответницата е представила списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатила 300 лв. адвокатски хонорар за заповедното производство и 450 лв. за исковото производство, като са представени договори за правна помощ в исковото и заповедното производство, като ответницата е доказала, че е сторила претендираните разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца „.“ , ЕИК: ., с адрес: ., срещу ответницата Н. М. К., ЕГН: ********** и адрес: ., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че ответницата Н. М. К., ЕГН: ********** и адрес: ., дължи на ищеца „.“ , ЕИК: ., с адрес: . сумата 1283,08 лева (хиляда двеста осемдесет и три лева и осем стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжницата за имота й на адрес: ., за периода от 22. 05. 2019 г. до 20. 04. 2022 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 45953 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2022 г.

ОСЪЖДА „.“ , ЕИК: ., с адрес: . да заплати на Н. М. К., ЕГН: ********** и адрес: . на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за заповедното производство, и сумата 450 лв., представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

3

Електронни преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4