Решение № 394 от 30.06.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

394/30.6.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията ГД № 2819/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Образувано, по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И.П.М., за признаване като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор № 5121731/04.09.2014 г. за паричен заем между „Вива кредит“ ООД и ответника - потребител, прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, Приложение № 1 от 02.05.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: 1/по чл.

11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 600.00 (шестстотин) лева - главница по Договора за заем, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 02.04.2019 г. до окончателно плащане; 2/по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.

2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 72.14 (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева - договорна лихва върху главницата за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2015 г.; 3/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл.

92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 431.20 лева (четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) – неустойка разсрочена за плащане за периода от 18.09.2014 г. до 19.03.2015 г.; 4/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 150.00 (сто и петдесет) лева – договорени разходи за събиране на просрочени вземания; 5/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 100,00 (сто) лева – възнаграждение за дейност на служител по събиране на просрочени вземания; 6/с по чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 292.55 (двеста деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от обуславящите вземания, за периода от 02.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2019 г..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 04.09.2014 г. между „Вива кредит“ ООД като заемател и ответника бил сключен Договор № 5121731 за паричен заем „Viva expres“, съгласно който заемодателят се задължил да предаде в заем сума в размер на 600 лв., а на заемателят се задължил да върне същата ведно с договорна лихва в размер на 72.14 лв. Така дължимата от ответника сума била в общ размер на 672.14 лв. разсрочена на 14 равни, двуседмични, погасителни вноски всяка в размер на 48.01 лв.. Падежът на първата погасителна вноска бил 18.09.2014 г., а на последната - 19.03.2015 г.. С подписване на договора длъжникът удостоверил, че получил изцяло сумата по заема. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договор за заем длъжникът следвало да обезпечи договора чрез поръчител, което не бил направил, поради което му било начислена неустойка в размер на 431.20 лв., която била договорена за връщане на 14 равни, погасителни вноски. Така вноската по заема била в размер на 78.81 лв. Твърди се, че длъжникът не извършил плащания по договора. Съгласно чл. 12 от договора за заем при забава плащането на погасителна вноска по договора, ответникът дължал такса разходи в размер на 150 лв.

Било договорено, че при забава на плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни ответникът дължал и еднократна сума от 100 лв. - разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на служител, което осъществява администриране дейността по събиране на вземането. На ответника била начислена и законна лихва за забава на всеки ден забава за периода от 02.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в размер на 292.55 лв. На 02.05.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне па вземания /цесия/ от 22.01.2013г.. сключен между „Вива кредит“ ООД и “Агенция за събиране па вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД произтичащо от договор за паричен заем „Viva express“ № 5121731/04.09.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Твърди, че договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. „Вива Кредит“ ООД упълномощило Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответникът е било изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изх. № УПЦ-11-ВИВ/5121731 от 07.05.2015 г. чрез Български пощи е известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес па длъжника. Писмото се е върнало в цялост е отбелязване върху Обратната разписка, че пратката не е потърсена от адресата. На 10.09.2019 г. Ищецът изпратил второ Уведомително писмо до ответника, съдържащо и Покана за доброволно изпълнение, което отново било върнато в цялост. Към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ответникът не бил платил дължимите суми, поради което било образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС Шумен. Моли да бъде признато за установено, че по Договор за паричен заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. между „Вива кредит“ ООД и ответника, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №01/02.05.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата 600.00

(шестстотин) лева - главница; сумата 72.14 (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2015 г.; сумата 150.00 (сто и петдесет) лева –разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 100.00 (сто) лева – разходи за дейност на служител; сумата 431.20 (четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева – неустойка за периода от 18.09.2014 г. до 19.03.2015 г.; сумата 292.55 (двеста деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева – лихва за забава за периода от 02.05.2015 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК, назначеният особен представител на ответника не е подал писмен отговор.

В проведените по делото съдебни заседания ищецът не се явява. Подава молби, с които поддържа предявените исковете.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, подава писмена защита, в която предендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетият по делото Договор за паричен заем Viva express № 5121731/04.09.2014 г., /л. 5/, се установява, че „Вива кредит“ ООД е предоставил ответника в настоящото производство, кредит в размер на 600 лв., който длъжникът се задължил да върне ведно с договорен фиксиран годишен процент по заема – 40.30 % и годишен процент на разходите на заема – 49.39%, на 14 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 48.01 лева, като падежът на първата вноска бил 18.09.2014 г., а падежа на последната - 19.03.2015 г.. Съгласно чл.

3, ал. 2 на Договора за заем, с подписването, както и с РКО № 6/04.09.2014 г.

/л. 8/, ответникът удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по заема. С чл. 3, ал. 3 от Договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение:

1/поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни в деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящ работодател 6 м. и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 г.; да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2/валидна банкова гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, която да е валидна за целия срок на договора. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 3, съгласно чл. 11, ал. 1 от договора Заемателят дължи неустойка в размер на 431.20 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски. С чл. 12, ал. 3 от Договора за заем страните постигнали съгласие, че при забава на плащанията Заемателят дължи заплащането на 12.50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, но не повече от 150 лв. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Договора за заем при забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска по договора Заемателят дължи еднократно заплащане на 100 лв. представляващи направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Съгласно чл. 12, ал. 5 от Договора за заем при забава на плащане на задълженията Заемателя дължи законна лихва върху всяка отделна падежирана и неплатена вноска за всеки ден забава.

От приложените по делото Приложение 3 /л. 12/,

Потвърждение /л. 13/ и Приложение № 1 /л. 14/, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.

/л. 9/, се установява, че „Вива кредит“ ООД /в качеството на цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /в качеството на цесионер/, са сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1 от 02.05.2015 г. към Договора за цесия от 22.01.2013 г., съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените вземания, от които е видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия. Прехвърленото задължение към 02.05.2015 г. е сума в размер на 1 353.34 лева, представляваща: отпусната главница в размер на 600 лева и общо дължимо по кредита 1 103.34 лева. Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия купувачът се задължава от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от подписване на съответното Приложение № 1, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните и представлява Приложение № 4 (бланка) към този Рамков Договор. Към исковата молба са приложени две Уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания от „Вива кредит“ ООД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с две Покани за доброволно изпълнение от 05.05.2015 г. за сума в размер на 1 353.34 лева, /л. 18/ и от 10.09.2018 г. за сума в размер на 1 754.43 лева, /л. 20/ изпратени до адреса на длъжник посочен в Договора за заем. Върху Обратната разписка за доставяне на първото писмо /л. 19/ е отбелязано „Пратката не е потърсена“, а върху товарителницата на второто писмо /л. 21/, че „не е намерено лицето“.