Определение № 502 от 24.03.2026, Административен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502

Търговище, 24.03.2026 г.

Административният съд - Търговище - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдията Виолета Кожухарова административно дело № 119/2026 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл.166, ал.3, във връзка с ал.4 от АПК.

Образувано по жалба на Х. П. С., [ЕГН], адрес: с. Стража, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]/ 09.03.2026 г. на Г. И. Т. - младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Искането е мотивирано със следните доводи: предварителното изпълнение не реализирало целите на чл. 60 ал.1 АПК, но същевременно би могло да причини и на практика причинявало значителни и трудно поправими вреди на жалбоподателя, но понастоящем не можел да осъществява тази дейност; Твърди се, че понастоящем е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, заради липсата на каквато е била издадена ЗППАМ. Отново твърди посоченото в жалбата, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за прекратената служебно регистрация на МПС, с което навежда на извода за липса на нарушение от субективна страна.

Към искането са приложени писмени доказателства.

При проверка на данните по делото, съдът установи следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/ 09.03.2026 г., издадена от Г. И. Т. - младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен спрямо искателя Х. П. С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ПАМ е наложена за това, че на 09.03.2026 г. около 10:38 часа в обл. Шумен, общ. Велики Преслав, път Преслав – Търговище – Въбел – Здравец – Подгорица – (Дралфа – Чудомир), на км. 5 + 030М., в посока от гр. Търговище към гр. Велики Преслав, управлява собствения си лек автомобил, [Марка], с peг. № [рег. номер], при което извършва следното нарушение: управлява лекия автомобил със служебно прекратена регистрация на 25.11.2025 г., във връзка с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

ЗППАМ е връчена на адресата ѝ на 09.03.2026г.

Жалбата срещу издадената ЗППАМ е депозирана директно в АдмСТ, където е регистрирана на 13.03.2026 г.

Видно от приложената към жалбата застрахователна полица от „Евроинс“ АД, жалбоподателят сключва договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Тойота Авенсис“, с peг. № [рег. номер], със срок от 11.24 ч. на 09.03.2026 г. до 23.59 часа на 08.03.2027 г.

От приложените извлечения от Търговски регистър следва, че жалбоподателят упражнява дейност като едноличен търговец под наименование ЕТ „Стоилков – 99 – Х. Петров“, с предмет на дейност търговия на дребно и таксиметров превоз.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искането е направено при наличието на редовно оспорване на административния акт, чието спиране на предварителното изпълнение се иска, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. В разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП не се съдържа изрична забрана за съдебен контрол, с оглед на което изискването на чл.166, ал.4 от АПК се явява спазено. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Ето защо направеното искане е допустимо.

В случая, предварителното изпълнение е допуснато по силата на законовата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК.

В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на един административен акт, той презюмира наличието на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тези случаи, съдът следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или труднопоправима вреда на адресата на акта, като вредата следва да е противопоставима по значимост на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се постанови спиране изпълнението на горепосочената заповед, е необходимо наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 166 ал.2 АПК, към която препраща чл. 166 ал.4 АПК, предвижда, че предварителното изпълнение може да се спре, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед фактическото основание за издаване на оспорената ЗППАМ като ново обстоятелство в случая следва да се определи сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС [Марка]“, с peг. № [рег. номер], със срок от 11.24 ч. на 09.03.2026 г. до 23.59 часа на 08.03.2027 г. Този договор касае автомобилът, описан в обжалваната ЗППАМ, чиято регистрация е била прекратена служебно съгласно чл.143 ал.10 ЗДвП, а именно по подадено от Гаранционен фонд уведомление до МВР заради липса на сключена и действаща към онзи момент ЗЗ „ГО“. Това ново обстоятелство е предпоставка за служебно възстановяване регистрацията на същото МПС на основание чл.143 ал.10 изр.второ ЗДвП, и де факто представлява поправяне на обстоятелствата, довели до издаване на ЗППАМ. От приложените към искането документи може да се направи извода, че жалбоподателят е лице, което има правата да упражнява дейност по извършване на таксиметрови превози, дейност на земеделски производител и като инструктор на водачи на МПС, както твърди в искането си. За да упражнява тези дейности, безусловно е необходимо да разполага със СУМПС и липсата на последното би го лишило от тази възможност и произтичащите от същата доходи. Цитираната норма на чл. 166 ал.2 АПК не изисква доказване на вече настъпили конкретни вреди, а обосноваване на реалната възможност с оглед на конкретни данни и обстоятелства да се стигне до причиняване на такива вреди, които да са значителни или трудно поправими. Лишаването на едно лице от възможността да реализира доходи от трудовата му дейност неминуемо води до претърпяване на такива вреди. При наличието на сключена и действаща ЗЗ „ГО“ за посочения в ЗППАМ автомобил не е налице риск за живота и здравето на гражданите, или риск за защитата на важни държавни или обществени интереси, нито пък опасност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснялото изпълнение на заповедта.

Следователно вероятността жалбоподателят да претърпи значителни или трудно поправими вреди се явява по – голяма отколкото тази от засягане на визираните в чл. 60 ал.2 АПК блага и интереси. Ето защо, на презюмираните от закона вреди в случая е противопоставим реалния риск от причиняване на значими и трудно поправими вреди на адресата на акта Предвид изложените съображения, съдът намира искането за основателно, поради което предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ следва да бъде спряно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]/ 09.03.2026 г. на Г. И. Т. - младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен, с която на искателя Х. П. С., [ЕГН], адрес: с. Стража, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица] наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. з) гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба, в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: