Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 910 от 20.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44981/2021
Вид
Решение № 910
Подписан
20.01.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110144981 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 00000, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. Б., роден на **********г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: АДРЕС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3691,19 лв., от които 3217.92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. и 413.63лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г. - м. 04.2020 г. в размер на 49.36 лв. - главница и 10.28 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС; Номер на инсталацията № 00000000000; Абонатен №: 11111111; ИД №: 99999999;

Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в 1 едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис” ЕООД

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, като исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните и качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот. Оспорва се да е налице реална консумация на топлинна енергия. Твърди се, че от приложение доказателства не може да се направи връзка с ответника. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 0000, том IV, рег. № , дело №о т 09.11.2004 БКК е продала на Б. Б. ателие, находящо се в таванския етаж на жилищна сграда с адрес: АДРЕС

Видно от представения протокол от проведеното на 27.06.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в , етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 27.06.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София ул. „Хан Крум“ № 47, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

2

Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва цялата сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.

Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: 3 стаи. В четвърта стая има радиатор чугунен тип с размери 29 глидера и височина 300 мм, без монтиран уред. Показанията на уредите са отчетени на 30.04.2019г. Същите фигурират в изравнителната сметка, представена на в.л. За радиатора без уред има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в размер на 2848W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в размер на 1.536дел./Вт. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 176 куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 30.04.2019г., като отчета с подпис на потребител е представен на в.л. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. Установено е, че топломера с фабр.№4018440 е преминал на метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ / за сградна инсталация, имот и БГВ/ е 1456.40 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №11111111 за процесния период.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

3

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./ В тази връзка следва да бъде посочено и, че по делото е конституирано като трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, а се установява, че търговеца, извършил изравнителните сметки и услугата по дяловото разпределение е „Директ“ ООД/ служебно известно на съда е, че „Директ“ ООД е подизпълнител на „Техем сървисис“ ЕООД/. Това има за последица единствено, че „Директ“ ООД няма да бъде обвързано от съдебното решение, но не отрича събраните данни от експертизата, изискала служебно от дружеството- ФДР доказателства за действително извършените дейности.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.