Решение № 5694 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5694 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110153096 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен о т С. В. П. срещу „Т*********к“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за установяване в отношенията на страните, че е недействителен сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7053380974/12.12.2022 г., със срок до 15.12.2024 г., и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за установяване нищожност на клаузите на чл.7, т.2.2 във вр. с чл.7 т.1 от Договор за кредит № 7053380974 в частта за дължимата застрахователна премия във връзка с декларация за определяне на изискванията и потребностите, и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т*********к“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International.

В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 7053380974, по силата на който дружеството й е предоставило в заем сумата от 3 000 лева, която ищцата се задължила да върне в срок до 15.12.2024 г. при годишен лихвен процент /ГЛП/ - 18,37 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 19,81 %. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита бил на стойност 3 765,36 лева, тъй като в него била включена застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 239,77 лева, както и 1 застрахователната премия по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка (bill) в размер на 525,59 лева. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 4 527,86 лева. Ищцата излага съображения, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в ГПР е в противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Вместо към разходите по кредита, застрахователната премия е добавена към главницата, което означава, че застраховката представлява единствено скрито възнаграждение за кредитора, което по силата на императивните правила на закона трябва да бъде включено в ГПР. Поддържа, не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Навежда доводи, че доколкото правата и задълженията по застрахователния договор са от съществено значение за правата и задълженията на страните по договора за потребителски кредит, изискванията на чл. 10 ЗПК следва да се прилагат и застрахователния договор, а в случая той е изготвен на шрифт по-малък от 12. В случай, че ответникът предяви насрещен иск за заплащане на чистата стойност по договора за потребителски кредит, моли заплащането на същата да бъде разсрочено. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата, че ГПР по договора е неправилно изчислен.

Поддържа, че при сключването на договора ищцата изрично е заявила желание да бъде сключена застраховка, а в чл. 19 от договора за кредит е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което застрахователната премия не е включена в общите разходи по кредита, но е включена в главницата. Навежда доводи, че и от незадължителния характер на застраховката е обусловено и правото на кредитополучателя, уредено в чл. 10 от Общите условия на Сертификат № 170533809742022 да прекрати същата и да получи платената застрахователна премия, за упражняването на което право страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като 2 неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 12.12.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053380974, със срок до 15.12.2024 г.; че посоченият в договора ГПР е калкулиран без размера на застрахователната премия.

Спорът по настоящото дело е правен и е по въпроса дали застрахователната премия в общ размер на 765,36 лева е следвало да бъде включена в размера на ГПР по договора за кредит.

Съгласно чл. 7, т. 1 от договора (л.90) размерът на кредита е 3 000 лева, общата сума на застрахователната премия е 765,36 лева, от които по „Bank пакет 3 сметка (bill)“ - 239,77 лева, а по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)“ - 525,59 лева. Общият размер на кредита е 3 765,36 лева.

Съгласно чл. 7.2.3 от договора (л.91) в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъдени към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Съгласно чл. 10 от договора ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин са в размер съответно на ГПР от 19,81 %, а на общата сума, дължима от потребителя – в размер на 4 527,86 лева. Посочено е, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; 2/договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него ;

3/приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/приема се, че лихвеният процент и другите разходи по кредита, такси и комисионни, ако има такива, са неизменни спрямо техният първоначален размер. При просрочение от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разноските по чл. 15.

Съгласно чл. 19 от договора (л.94-95) при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е 3 задължително условие за сключването на договора.

От представената Декларация (л.107-108) се установява, че ищцата е декларирала, че е информирана и приема, че след анализ на цялата предоставена от нея информация, включително и събраната информация във връзка с договора за потребителски кредит от „Т*********к“ ЕАД, застрахователни програми „Защита по кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т*********к“ ЕАД съответстват на изискванията и потребностите й.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими за посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай, в клаузата на чл. 10 от договора е посочен единствено стойностният израз на ГПР – 19.81 % и общо дължимата сума по кредита – 4 527,86 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва последният, не става ясно дали са включени застрахователните премии по сключените застраховки, тъй като относно включените компоненти е посочено единствено, че са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на 4 разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителят при избор на финансов продукт и да му се позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018 г. по д. С448/2017 г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.

Същевременно, в чл. 19 от договора е посочено, че сключването на застраховка или участието в застрахователна програма не се явява задължително условие за сключването на кредита. Тази преценка обаче следва да се извърши, след като са изследвани всички обстоятелства по сключването на въпросния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените, едностранно от банката условия. При съвкупния анализ на представените писмени доказателства може да се изведе обоснован извод, че в разглежданата хипотеза възникването на застрахователното правоотношение е условие за възникването на кредитното. Аргумент в тази насока са обстоятелствата, че размерът на дължимите застрахователни премии е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и включен в погасителните вноски, а в стойността на главницата е включена не само отпусната в заем сума, но и застрахователните премии.

Характер на главница обаче следва да има единственото заемната сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на потребителя.

Включвайки сумите по застраховката в главницата, кредиторът не само не предоставя коректна информация на потребителя относно разходите по кредита, но води и до резултата, че върху въпросните суми се начислява възнаградителна и мораторна лихва, каквито не му се следват, което поведение на кредитора е в абсолютно противоречие със закона и добрите нрави.