Определение № 216 от 12.04.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. В., 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500166 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от Областна дирекция на МВРВ., представлявана от П. М. К. – Директор с адрес: гр. В. против определение № 148 от 25.01.2023 г. по гр. дело № 20221320101147 на Районен съд- В. с правно основание: чл.

274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Поддържа се в жалбата, че съгласно трайната практика на ВКС при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.

С оглед на това, че сборът от цената на двата иска е 961.20 лв., то присъдената държавна такса от 100 лв., изчислена според броя и размера на исковете, следвало да бъде намалена на 50 лв., който размер съответствал на сбора от цената на двата иска.

Иска се да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно определението, постановено по гр. дело № 1147/2022г. като се измени решението по делото и се намали размерът на присъдената държавна такса.

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,съдът прие за установено следното :

От ответната страна е постъпила молба с вх.№ 489/16.01.2023 г.,с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските ,касаещи присъдената държавна такса в размер на 100 лв.,като се иска 1 промяната й на 50 лв.

Поддържа се ,че държавната такса следва да се изчисли с оглед сбора от исковете, а не върху всеки иск.

Ищцовата страна е взела отношение по молбата като подържа, че същата е неоснователна.

С постановеното решение по гр.д.№ 1147/2022 г. по описа на Вд РС ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лв., като съдът е приел,че с оглед цената на исковете/главен и акцесорен такъв по чл.86 ЗЗД/ определената държавна такса от 100 лв. е законосъобразна, тъй като предявените от ищеца в настоящото производство главен и акцесорен иск са в условията на обективно кумулативно съединяване, като този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен и има акцесорен характер.Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.По главния иск ,който е уважен размер от 783.78 лв., се дължи според районния съд държавна такса от 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимата държавна такса по акцесорния иск,който с уважен в размер от 177.42 лв.,също е 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.Общата сума на дължимата се държавна такса по двата иска възлиза на 100 лв.,толкова колкото е и присъдено в диспозитива на решението.

С оглед изложеното съдът е оставил без уважение подадената, от ответника Областна Дирекция на МВР-В. молба по чл.248 ал.1 ГПК вх.№489/16.01.2023 г.

Така постановеното определение е незаконосъобразно ,тъй като съгласно трайната практика на ВКС при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Ето защо в случая с оглед на това, че сборът от цената на двата иска е 961.20 лв.,то присъдената държавна такса от 100 лв., изчислена според броя и размера на исковете, следва да бъде намалена на 50 лв., който размер съответства на сбора от цената на двата иска.

По силата на чл.72 ал.1 ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците .В определение № 469 от 9.10.2018 г. на 2

ВКС по ч. гр. д. № 3147/2018 г., IV г. о. се сочи ,че ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието (арг. чл. 72, ал. 1 ГПК, И.. ДВ, бр. 86 от 2017 г.). В това определение ВКС изрично подчертава ,че главница и мораторна лихва, натрупана до и след подаване на исковата молба съставляват едно благо ,т.е. един интерес по смисъла на чл.72 ал.1 ГПК .

По делото не следва да се присъждат разноски ,тъй като ответната страна не е станала причина за завеждане на настоящото дело .

Воден от горното и на основание чл.248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 148 от 25.01.2023 г. по гр. дело № 20221320101147 на Районен съд- В. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ решение №601/19.12.2022 г. по гр.д.№20221320101147 в частта , в която ответникът Областна Дирекция на МВР гр.В. , с адрес гр.В.е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Видин държавна такса над сумата от 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3