Решение № 368 от 31.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000976 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Излак“ЕАД,ЕИК 202213903 против постановеното от Софийски градски съд Решение № 260945 от 10.06.2021г. по т.д. № 1971/2020г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК 204135392, седалище и адрес на управление в град София, Столична община — Район ,“Триадица“, ул. „Нишава“ бл. 167, ет. 2, ап. 10 искове по чл. 79, ал.

1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева останало неплатено възнаграждение по договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. и 6 000 лева неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г. по чл. 9 от договора, със законната лихва за забава от датата на исковата молба-14.10.2020г. до окончателното плащане, както и с присъждане на разноските по делото и тези, направени в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 78, ал. 1 от ГПК.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.При съставянето на проектодоклада по делото, съдът възложил в тежест на ищеца да докаже достоверност на датата на представените договор и приемо-предавателен 1 протокол.

Жалбоподателя възразил срещу така разпределената доказателствена тежест, което възражение не било уважено от съдае.Според жалбоподателя не следва да се възлага в тежест на ищеца да докаже достоверност на датата на представените договор и приемо- предавателен протокол, поради това,че ответника не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК лице, доколкото в представените документи е положен подпис на представляващия ответното дружество (страна по договора) към момента на сключването на договора и подписването на приемо-предавателния протокол.

По този начин, всеки един от подписаните от В. Н. Д. документи представлява подписан от страна на надлежен представител на "БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА” ЕООД частен документ.Поради това се подържа,че дружеството е обвързано от посочената в него дата, тъй като ответното дружество не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, а съставител на документа и за доказване неистинността на последния се прилагат правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК - тежестта на доказване на неистинността на неговото съдържание, включително и досежно датата на съставяне, посочена в него, се носи от страната, която го оспорва.Съгласно чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, а именно в процесния случай от представляващия ответното дружество. В практиката на ВКС - така например, решение по гр.д.

№ 742/2012 г.,1 г.о., решение по гр.д. № 4020/2017 г., IV г.о. и др., се приема, че юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл.

181 ГПК и когато юридическо лице оспорва датата на сключване на договор, с твърдения, че е антидатиран - съставен след прекратяване на правомощията на посочения органен представител, това юридическо лице не е трето лице.Незаконосъобразно първоинстанционния съд приел, че представеният по делото договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. е антидатиран. В хода на производството не били събрани категорични доказателства, които да водят до извод за безспорна доказаност на това обстоятелство. Реалността на извършената сделка и липсата на симулативност били доказани от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, допусната по искане на ответника, която установила издаване на фактура, деклариране и внасяне на дължимия данък от страна на жалбоподателя.От 2 приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза било установено, че счетоводството на ответното дружество не е изрядно и са налице нарушения при воденето му - относно отчетен период месец първи 2021г. посочените стойности в уведомлението не съвпадат с предоставения дневник на покупките на „Билдинг Комерс Природа“ ЕООД. Тази недобросъвестност обяснявала и непризнаването от страна на ответника на извършената от жалбоподателя услуга в негова полза, за което са налице безспорни писмени документи. Подържа се,че дори да бъде прието, че договорът е антидатиран, в теорията и практиката е безспорно, че антидатираният договор не е нищожен. Съгласно Решение № 186 от 26.05.2015 г. по т.д. № 3433/2013 г. на ВКС, I т.о., фактът на посочване в писмен договор дата на сключването му, различна от действителната дата на постигане на съгласие между страните по него, сам по себе си не води до липса на съгласие за сключването му. По отношение на търговеца е приложима и презумпцията по чл. 301 ТЗ, като ответникът е изложил твърдение за извършено престъпление и ответното дружество е следвало да сезира компетентните разследващи органи след получаване на изпратената от жалбоподателя нотариална покана на 03.06.2020г.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени като бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения отговор на въззивната жалба ответникът по делото „БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК 204135392 оспорва същата.Подържа се,че решаващия съд правилно е разпределил доказателствената тежест.Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частният документ, подписан от едно лице удостоверява, че изявленията в него изхождат от това лице, т.е. изявленията в процесиите два документа изхождат от В. Н. Д.. Правилно е отчетено от съда, че не са ангажирани от ищеца доказателства относно това кога са съставени двата документа.Антидатирането на документите се установява и от събраните по делото доказателства, които макар и косвени, взети поотделно и в своята съвкупност водят до единствения възможен извод за по-късна от посочената в тях дата на съставяне на представените като доказателства от ищеца договор и приемателно-предавателен протокол, а именно: осчетоводяването и издаването на фактура от ищеца едва през месец октомври 2020 3 година.Законосъобразно съдът взел предвид,че ищеца-настоящ жалбоподател не е посочил кои са правоспособните лица,на които е възложил работата.Дори и да се приеме, че обстоятелството кога са съставени двата документа е в тежест на ответника, то ответника, с ангажираните по делото доказателства и изявленията на ищеца, е доказал при условията на главно и пълно доказване липсата на договор, изпълняване на работа по него и приемане на същата на твърдяните от ищеца дати.Още през месец юни 2020 година, в отговора на получената от ищеца нотариална покана ответното дружество оспорило съществуването на подобен договор и извършена по него работа. Кореспонденцията между двете дружества датира от началото на лятото на 2020 година, но фактура е издадена едва на 14.10.2020 година при завеждане на исковата молба в съда, т.е. този факт е изцяло съобразен от ищеца при подготовката на доказателствата с цел настоящия процес.С оглед на горното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Излак“ЕАД,ЕИК 202213903 срещу „БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК 204135392 с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.Подържа се в исковата молба,че на 17.04.2017г. страните са сключили договор за изготвяне на проектна документация.Съгласно договора, ищецът, в качеството на изпълнител, се е задължил да изготви проектна документация относно обект: “Многофамилна жилищна сграда, съдържаща сутерен с общ подземен гараж, първи етаж, съдържащ гаражи и шест жилищни етажа, която ще бъде изградена в дворно място, находящо се в гр.

София, Столична община, район „Красно село“, на улица „Природа“№20, съставляващо УПИ V-476 от квартал 288к по плана на гр. София, местност „ж.к.“Борово““ в срок до 15.09.2017г. С приемо-предавателен протокол от 4

07.09.2017г. ищецът е предал на ответника проектната документация, съдържаща: 1. Част „Архитектура“; 2. Част „ТОВК“; 3. Част „Строителна конструктивна“; 4. Част „Геодезия“; 5. Част „Пътна и организация на движението“; 6. Част “План безопасност и здраве“; 7.Част „Пожарна безопасност“ и 8. Част „План за управление на отпадъците“, която била приета без възражение от ответното дружество. Към онзи момент дружествата са били представлявани от В. Н. Д.. По силата на чл. 6, ал. 1 от сключения договор дължимата цена за изготвената проектна документация била 60 000 лева без ДДС,която следвало да бъде заплатена след приемане на извършената работа и в срок до 31.12.2019г. (чл. 6, ал. 2 от договора).

Въпреки това, до момента на подаване на исковата молба ответното дружество не заплатило дължимата сума,поради което се иска същото да бъде осъдено да заплати сумата от 60 000 лева дължимо възнаграждение по договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (14.10.2020г.) до окончателното плащане.Съгласно чл. 9 от сключения договор ответникът дължи неустойка от 0.1% от размера на забавеното плащане за всеки просрочен работен ден, но не повече от 10% общо, при което ищецът претендира и сумата от 6 000 лева дължима неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г., сто работни дни, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В подадения отговор ответникът оспорил предявените искове.Подържа се,че представеният от ищеца договор е нищожен поради липса на съгласие и основание-договорът не отразявал действителната воля за изготвяне на проектна документация към момента на сключване.Подържа се,че в нито един документ при прехвърляне на дружествените дялове не е отбелязано наличието на задължения към трети лица, за каквито предходният едноличен собственик на капитала и управител не е уведомил купувача на дялове и нов управител. Ответното дружество не е получило от ищеца съответната фактура по реда на ЗДДС, като такава не е била и издадена.

Датата на фактурата е следвало да бъде 07.09.2017г. До 14.10.2017г. издадената фактура и начисленият данък следвало да се отрази в справката декларация и в дневника за продажбите за м. септември 2017г. Договорът от 17.04.2017г. е бил с невъзможен предмет. Към момента на сключване на договора и към датата на твърдяното предаване на готовата проектна 5 документация страните не са разполагали с виза за проучване и проектиране, не са имали и проучвателни от съответните разпределителни дружества, които да послужат за изготвяне на проекти. Подържа се,че договорът е нищожен поради нарушение на закона, поради това,че не са налице данни ищцовото дружество да е вписано в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, нито в регистъра на Камарата на архитектите в България. Поради това ищецовото дружество няма право да сключва договор за изготвяне на проектна документация, което е регулирана дейност, която може да се изпълнява само от правоспособни лица, вписани в съответния регистър, а съгласно чл. 238 от ЗЗД довереникът трябва са извърши възложеното му лично и не може да превъзлага поръчката освен със съгласие на доверителя, за което не са представени доказателства. Налице са проекти по всички части за сградата в УПИ V-476 от кв. 288к по плана на гр.