Определение № 2472 от 02.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2472 гр. Бургас, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова срещу разпореждане № 9545/30.08.2024 год. по ч.гр.д. № 5876/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника Ю. Е. П. в частта относно вземане за договорно възнаграждение от 16,46 лв. по договор за потребителски кредит № 40021366967 / 13.11.2023 год.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, поради което с разпореждането в обжалваната част районният съд е превишил правомощията си, евентуално-не е обосновал вероятната неравноправност на клаузи по сключения договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че договорът от който заявителят черпи права отговаря на законовите изисквания, преди сключването му на потребителя е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, договореният лихвен 1 процент е в рамките на допустимото, като не е допуснато превишаване на ГПР, а липсата на методика за формирането на ГПК при фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговореното договорно възнаграждение се дължи, тъй като това е възнаграждението на кредитната институция за предоставения кредит. Изложени са и съображения, че нищожността на отделни договорни клаузи не прави договора изцяло недействителен. Направено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част, за уважаване на подаденото заявление в тази част, за присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и на разноските за заплатена държавна такса от 15 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, срещу длъжника Ю. Е. П. от гр. Б., кв.Ч. м., ул. „Д.“ № **, ЕГН **********, за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 40021366967 / 13.11.2023 год., между които и вземането за договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 16,46 лв. Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 3004/29.08.2024 год. по ч.гр.д.№ 5876/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ю. Е. П. от гр. Б., кв.Ч. м., ул. "Д." № **, ЕГН ********** да заплати на кредитора “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николов, Наталия Лозанова и Ярослав Кжищоф, следните суми: 200 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 40021366967 / 13.11.2023 год., законната лихва, начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 27.08.2024 год. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 29,18 лв.

За да отхвърли заявлението относно останалите претенции на заявителя, 2 между които и тази, за която е подадена частна жалба, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен съгл. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК.

Цената на закупените „допълнителни услуги“ не е за такива по см. на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а е част от възнаграждението за предоставения кредит, надвишаващо размера на кредита, като е умишлено обособено като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Т.нар. стойност на „допълнителни услуги“ е изначално известен, но не фигурира в общите разходи за потребителя, макар стойността му да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Поради изначалната недействителност на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък, ведно със законната лихва, начиная от поставянето му в забава с подаване на заявлението, до окончателното плащане.

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит и погасителния план към него, заявителят е предоставил на длъжника сумата от 200 лв., която е следвало да бъде върната на четири месечни вноски. По твърдение на заявителя, както до падежа на последната погасителна вноска, така и след това, длъжникът не е извършил никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора. В договора е отразено, че при сключването му длъжникът е закупил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е договорено дължимо от длъжника възнаграждение, включено в погасителния план и в месечните вноски, но при невключени разходи за тези погасителни вноски в договорения и посочен в договора ГПР.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, дават възможност на съда в заповедното производство служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза. В обжалваното разпореждане са изложени съображения за цялостна нищожност на договора за потребителски кредит, които предвид последната, актуална практика на СЕС и ВКС, настоящият съд споделя. С решение от 21.03.2024 г. по дело C3 714/22, е прието, че при изчисляването и посочването на ГПР следва да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, а посочването в договора на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, какъвто е настоящия случай, тъй като допълнителните услуги представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, потребителят е лишен от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Ето защо, както е приел и районният съд договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този случай, националният съд може служебно да приложи национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Ето защо, като е приел, че поради нищожност на договора длъжникът по него дължи връщане само на главницата и е отхвърлил заявлението за претендираната договорна лихва, Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно разпореждане.

Актуалната практика на СЕС и на ВКС по поставените въпроси налагат промяна на досегашната практика на окръжните съдилища по заповедните производства, в обратния смисъл.

Предвид горното възраженията по частната жалба не се споделят от съда. Частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова срещу разпореждане № 9545/30.08.2024 год. по ч.гр.д. № 5876/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника Ю. Е. П. в частта, относно вземане за договорно възнаграждение от 16,46 лв. по договор за потребителски кредит № 40021366967 / 13.11.2023 год.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5