Решение № 979 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100901298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г. между „Централна Консултантска Компания“ ЕООД, като изпълнител и „ТЕХНОБИОМЕД“ ЕООД, като възложител бил сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата на който се задължил в срока на действие на договора да проследява за европейски програми за финансиране, по които възложителят е допустим кандидат, както и да изготвя, администрира и управлява проектни предложения, с които възложителят да кандидатства по желаните от него стартирани програми. Посочва, че на същата дата 29.07.2021 г., на основание чл. 7 от горепосочения договор, между страните и ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“, като съвъзложител било подписано Допълнително споразумение, съгласно което ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ встъпва в правата и задълженията на възложител при условията на цитирания договор, респ. дружеството „Централна Консултантска Компания“ ЕООД е поело същите задължения и към ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“, а едноличният търговец се е задължил да заплаща на ищеца предвидените възнаграждения. Със споразумението била договорена солидарна отговорност на възложителя „ТЕХНОБИОМЕД“ ЕООД и съвъзложителя ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ към изпълнителя „Централна Консултантска Компания“ ЕООД за изпълнението на дължими от съвъзложителя ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ задължения.

Твърди, че в изпълнение на поетите с договора и допълнителното споразумение задължения, ищецът изготвил две проектни предложения на ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“, с които търговецът кандидатствал за европейско финансиране. Първото проектно 1 предложение за ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ било „Модернизиране на стопанството на ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ чрез инвестиции в изграждане на фуражно стопанство, инвестиции в производство на енергия от ВЕИ и закупуване на технологично оборудване за животновъдния обект“, с което ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“. За изготвеното от ищеца предложение бил подписан приемо-предавателен протокол, с който едноличният търговец го приел без възражения и забележки. Посочва, че бил сключен административен договор за финансиране между едноличния търговец и Държавен фонд „Земеделие“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съобразно одобрения проект. Твърди, че за това проектно предложение, съгласно чл. 4, т. 1.2. от споразумението се дължи допълнително възнаграждение за успех в размер на 5% от размера на сумата, за която е одобрено, т.е. общо 24 999,65 лева без ДДС или 29 999,58 лева с ДДС. Посочва, че до датата на исковата молба ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ заплатил само 7 499,89 лева, като остатъкът 22 499,69 лева останал дължим. Твърди, че ответниците са в забава за заплащане на възнаграждението. Посочва, че изготвил за ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ второ проектно предложение „Модернизиране на предприятие ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ чрез инвестиции в изграждане на ВЕИ и закупуване на иновативно технологично оборудване“, с което ответникът кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“. Твърди, че за изготвеното проектно предложение на 31.03.2022 г. между ищеца и първия ответник бил подписан приемо-предавателен протокол, с който ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ приел изпълнението без възражения и забележки. Посочва, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ съобразно одобрения проект. Твърди, че за това проектно предложение ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ дължи възнаграждение в размер на 58 889,80 лева, за заплащането на което изпаднал в забава. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят при условията на солидарност следните суми:

22 499,69 лева за главница, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение за изготвеното проектно предложение по сключения между страните договор и споразумение; 2 298,81 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на част от главницата 7 499,90 лева за периода от 09.02.2023 г. до 02.06.2025 г., падежирала съгласно чл. 5, т. 5.1. от договора; 58 889,80 лева за главница, представляваща непогасено дължимо възнаграждение за изготвеното проектно предложение; 7 473,64 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на половината от главницата 29 444,90 лева за периода 22.07.2023 г. до 02.06.2025 г. и 4 9991,48 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата 29 444,90 лева за периода от 06.03.2024 г. до 02.06.2025 г. Претендира законна лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията. Претендира направените разноски в обезпечителното производство и в настоящото производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответниците оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не оспорват обстоятелството, че на 29.07.2021 г. между ищеца и „ТЕХНОБИОМЕД“ ЕООД е сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, както и че е подписано Допълнително споразумение с участието на ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“. Не оспорват също така, че ищецът е съдействал за изготвяне на заявленията за кандидатстване по описаните в исковата молба проекти. Считат, че доколкото изпълнителят е извършил само първоначалната работа по подбор и съдействие при подготовка на заявленията до Държавен фонд „Земеделие“ за кандидатстване по двата проекта, същият няма право да претендира 2 пълния уговорен размер на възнаграждението за успех съгласно консултантския договор, тъй като не е извършил цялата възложена работа. Твърдят, че единствената извършена от изпълнителя работа е да съдейства за изготвяне на първоначалните проектни предложения на ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“. Посочват, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 1.3. – 1.5. от консултантския договор, а именно да положи дължимата грижа, като консултира по най-правилния начин възложителя, за да осигури максимално най-доброто финансиране на проекта на възложителя, да администрира проекта от подаване на заявлението за кандидатстване до окончателното усвояване на финансирането, както и да извършва цялостно управление на проектите до окончателното усвояване на финансирането от възложителя. Твърдят, че след изготвяне на първоначалните проектни предложения, цялата работа по придвижване на проектите е извършена от възложителя самостоятелно, както и чрез други консултанти, чието ангажиране се наложило срещу допълнителни разходи, за да не се загуби финансирането от Държавен фонд „Земеделие“ поради бездействието и пълната липса на професионализъм от страна на „Централна Консултантска Компания“ ЕООД.

Посочват, че след първоначалната подготовка на заявленията за финансиране по двата проекта, получили от консултанта само проформа фактури за заплащане на недължими суми за непредоставени услуги, без никакво реално съдействие за осъществяване в цялост на проектите, в пряко нарушение на задълженията на ищеца по консултантския договор. Твърдят, че ищецът не е издал никаква данъчна фактура по ЗДДС, която да бъде основание за начисляване на ДДС, което претендира от ответниците. Предвид изложеното считат, че претендираните от ищеца суми са недължими, поради липсата на предоставени услуги от страна на ищеца в претендирания размер, както и не се дължи акцесорното вземане за лихва за забава. Ето защо искат да се отхвърлят исковете.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът пояснява, че претендираните възнаграждения са такива за успех и се дължат само и единствено с оглед на получаване на одобрение за финансиране, като не са обвързани с останалите задължения по договора. Т.е. това са възнаграждения, поставени под условие, сбъдването на което е единствено и достатъчно основание за възникване на съответното задължение за заплащане. В този смисъл счита, че направените във връзка с процесните вземания възражения на ответниците за неизпълнение на задължения на ищеца за администриране и консултиране са ирелевантни. Оспорва доводите на ответниците за недължимост на възнагражденията поради твърдяно бездействие и липса на професионализъм от страна на ищеца. Твърди, че след визирания от ответниците отказ на Държавен фонд „Земеделие“ за сключване на анекс и въпреки наличието на неразплатени към този момент задължения на ответниците за главници в общ размер на 51 944,59 лева, ищецът все пак е продължил да изпълнява задълженията си, като е оказал съдействие на ответната страна за провеждане на въпросната процедура по избор на изпълнител, която впоследствие е и одобрена на 05.06.2024 г.

Посочва, че действително не е издал данъчни фактури за претендираните вземания, тъй като същите се оспорват от ответниците, които считат, че не са дължими. Посочва, че между страните е налице спор относно обстоятелството дали „е постигнат успех“ по смисъла на договореностите между тях.

В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците заявяват, че поддържат изцяло всички свои възражения, твърдения, оспорвания и представени доказателства. Считат за неоснователни твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, че претендираните възнаграждения са такива 3 за успех. Поддържат, че предвиденото в договора възнаграждение за успех не представлява самостоятелно и изолирано основание за плащане, а е обвързано с изпълнението на всички поети от консултанта задължения, които съвкупно водят до постигане на крайния резултат – одобрение на финансирането и реализация на проекта. Сочат, че постигането на „успех“ в случая е било в резултат на самостоятелни действия на възложителя и условието за възникване на правото на възнаграждение за успех за консултанта не е осъществено, тъй като не е налице реален принос на „Централна Консултантска Компания“ ЕООД към постигнатия резултат. Посочват, че спорният характер на вземането не е основание да не се издава фактура и да не се начислява данък, тъй като е налице законова възможност за евентуална последваща корекция, ако се установи, че възнаграждението не е дължимо или е дължимо в помалък размер.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане са предявени кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 22 499,69 лева за главница, представляваща непогасена част от дължимо възнаграждение за изготвеното проектно предложение по сключения между страните договор и споразумение; 2 298,81 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на част от главницата 7 499,90 лева за периода от 09.02.2023 г. до 02.06.2025 г., падежирала съгласно чл. 5, т. 5.1. от договора; 58 889,80 лева за главница, представляваща непогасено дължимо възнаграждение за изготвеното проектно предложение; 7 473,64 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на половината от главницата 29 444,90 лева за периода 22.07.2023 г. до 02.06.2025 г. и 4 9991,48 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата 29 444,90 лева за периода от 06.03.2024 г. до 02.06.2025 г.

По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 29.07.2021 г. между „Централна Консултантска Компания“ ЕООД, като изпълнител и „ТЕХНОБИОМЕД“ ЕООД, като възложител е бил сключен Тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги; че на 29.07.2021 г., на основание чл. 7 от горепосочения договор, между страните и ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“, като съвъзложител е било подписано Допълнително споразумение, съгласно което ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“ встъпва в правата и задълженията на възложител при условията на цитирания договор, респ. дружеството „Централна Консултантска Компания“ ЕООД е поело същите задължения и към ЕТ „Агро Атракт – К.Д.“, а едноличният търговец се е задължил да заплаща на ищеца предвидените възнаграждения; че ищецът е съдействал на едноличния търговец за изготвяне на първоначалните заявления за кандидатстване по двата проекта; че за вземанията предмет на производството ищецът не е издавал данъчни фактури и същите не са включени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС.