Решение № 4396 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330107510 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. Г. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************чрез адв. Т. Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и негативни изживявания в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата от настъпване на вредата, до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 04.06.2020 г. около 14.20 часа ищецът при управление на лек автомобил „Митсубиши Каризма“, рег. № ********, бил спрян в с.

********** от автопатрул. При извършената проверка се установило, че неговото СУМПС е отнето от КАТ за неплатени глоби, за което му били съставени два АУАН. Бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. Ищецът не знаел да му е налагана ПАМ и след оспорване на подписа си в разписката под заповедта, се назначила графологична експертиза, която установила, че подписът не е негов. В тази връзка било прекратено образуваното против него ДП. В резултат на действията на ответника претърпял емоционален стрес, като до момента на обвиненията се ползвал с добро име в селото, а след това се затворил в себе си и не излизал от къщи. Не бил осъждал, притеснявал се изхода от делото, изпитвал срам от мнението на околните, нямал настроение да излиза, чувал подмятания зад гърба си, започнали обсъждания и оценки за него от страна на съселяните му. Претендира обезщетение за 1 претърпените неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. Моли и за разноски. С допълнителна молба уточнява, че отговорността на ответника е във връзка с привличането му като обвиняем за неизвършено престъпление, в резултат на което започнали коментари за него в селото. В съдебно заседание чрез пълномощниците си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Не било представено постановлението за прекратяване, не били доказани и претърпени вреди, а и те нямали причинна връзка с обвинението.

Ответникът не бил разпространявал информация по случая, за да се ангажира отговорността му за настъпилата промяна в отношението на съселяните на ищеца. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение, наказателното преследване приключило в разумен срок от два месеца. Не се установявал и точният момент на претенцията за законната лихва. Нямало данни и за направени разходи за адвокатско възнаграждение по делото. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 228/ 2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 4976/ 2020 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 07.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство.

Видно от приложена справка за съдимост, ищецът не е осъждан.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 17.10.2023 г.). Св. И. Г. Б.- ***** на ищеца, заявява, че същият бил задържан за срок от 24 часа в полицията и след като го пуснали, доста се променила психиката му- не искал да говори с никого, затворил се в себе си, не излизал, получил депресия. В тази връзка именно по- късно се изселил да живее в гр. **********, защото в малкото село **********, където било семейството им, всички ги разпитвали кога трябвало да влиза в затвора и ги приказвали. Семейството им се ползвало с добро име в селотобащата и брата работели като заварчици, майката и сестрата- в цех за кърпички, мъжете правели улуци, а също вътрешни и външни ремонти, като ищецът им помагал, но само до повдигане на обвинението, защото след това спрял да работи, поради здравословни проблеми, за които посещавал и лекар.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

2

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата, поради субективна несъставомерност на деянието. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин органПрокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- братът на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес. Макар и показанията му да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (като затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява 3 чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди обаче действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетеля околните в селото разпитвали за ищеца, питали кога ще влиза в затвора, приказвали за обвинението, а иначе семейството им се ползвало с авторитет и добро име. Налице са както лични притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции като негови субективни усещания, така и отрицателно настроено обществено отношение в малко населено място, което в крайна сметка е довело и до изнасянето на лицето да живее другаде. Ищецът освен това бил напуснал работа и не искал да работи с мъжете в семейството, на които помагал до тогава.

Няма доказателства за влошаване на здравословното му състояние, както твърди свидетеля, като обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял, не са били толкова продължителни или пък с голям и силен интензитет.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче касае само размера на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуалноследствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем на 05.06.2020 г., а постановлението за прекратяване е от 07.08.2020 г. Ищецът не е давал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в съвсем разумен срок от около два месец, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (писмени, гласни, експертизи) за разкриване на обективната истина.

Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на 4 прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити). Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението на това основание.

Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди не е прекомерно завишен по размер. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването, трябва да бъдат овъзмездени. Същото следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи точно на поискания размер от 1 500 лева. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. По ДП е налице обратна разписка, от която е видно, че разписката с изпратеното постановление до обвиняемия е получено на адреса от майка му на 14.08.2020 г., поради което то е влязло в сила в едноседмичен срок от тази дата, или на 22.08.2020 г., от когато сумата следва да се присъди.