Решение № 12 от 12.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Плевен, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202032 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление №15-2500195/08.10.2025 г. на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 335 ал.2 т.3 КТ.

Недоволно от така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН. Счита, че „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ не е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО.

Отбелязва, че действително е била издадена Заповед за прекратяване на трудовото отношение с П.М., но същата не е била връчена, защото работникът не се е явил да я получи, след нейното изпращане по съответен куриер, както и че впоследствие, същата Заповед е била отменена от страна на Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, но отново не е била връчена на работника, по аналогични причини. В този смисъл счита, че доколкото Заповедта за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има обратно действие, то към момента на издаване на обжалваното НП, е налице несъставомерно деяние, тъй като е налице валидно трудово правоотношение между ДРУЖЕСТВОТО и М.. В тази връзка счита, че ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ПЛЕВЕН, се е намесила неправомерно в същото трудово правоотношение, споровете по което, е следвало да бъдат поставени за разглеждане пред Съда; отбелязва, че „вината“ за неполучаване на издадените Заповеди от страна на 1

Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, е на работника, както и че нарушението е първо по ред, като счита, че в тази връзка е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 450 лева, за което представя нарочен Списък.

За ответната страна – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ

„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени както процесуалния, така и материалния закон, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено; отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15 – 2500195/16.09.2025г. от страна на И. М. Д. – гл.инспектор при ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П. П. М. и упълномощен представител на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** /л.34 от делото/. Съставен е за това, че при извършена проверка по документи в периода от 28.08.2025г. до 16.09.2025г., в ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН е изяснено, че с Трудов договор №1/02.05.2023 г., П.В.М. ЕГН: ********** е постъпил на работа в ДРУЖЕСТВОТО, а на 31.07.2025г., Управителят на същото, е издал Заповед №2/31.07.2025г. за прекратяване на трудовия договор с М., на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие, считано от 31.07.2025г.; видно от Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. №***/01.08.2025г., 11:36:01 часа, работодателят „***“ ЕООД е подал електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор с П.В.М., но в споменатата Заповед, липсва подпис на работника, удостоверяващ връчването й; наред с това, работодателят не представил и други документи, удостоверяващи връчването на Заповед №2/31.07.2025г., в присъствие на свидетели. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.335 ал.2 т.3 КТ. При съставянето на АУАН, възражения не били направени; такива не постъпили и по реда, и в срока и по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка и правна квалификация, били възприети изцяло от административнонаказващия орган.

2

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 335 ал.2 т.3 КТ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.23 – 30 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна инстанция, не разкрива пороци при неговото провеждане /а и оплаквания в тази насока не се навеждат от страна на жалбоподателя/, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И. М. Д., П. П. М., както и писмени доказателства /л.9, 13 – 14, л.35, л.42 – 43, л.47, л.55 – 57 от делото/.

Показанията на свидетелите Д. и М., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – заверени преписи на: Заповед №2/31.07.2025г. и Заповед №2.2/17.10.2025г., издадени от Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. №***/01.08.2025г., 11:36:01, Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. №***/17.10.2025г., 11:44:03, Трудов договор №1/02.05.2023 г., Електронно изявление за приемо-предаване на пратка между клиент и „***“ АД, Протокол за извършена проверка №ПР ***/16.09.2025г.

Въз основа на тези доказателствени източници Съдът намира, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, се явява доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.416 ал.1 изр.2 КТ, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 335 ал.2 т.3 КТ, „Трудовият договор се прекратява: при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.“. Касае се за императивна по своя характер правна разпоредба, определяща момента на прекратяване на трудовия договор, в случаи на прекратяване без предизвестие, а именно – от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора. В хода на производството се доказа по несъмнен начин, че към 31.07.2025г., между „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** и М., е бил налице действащ трудов договор, като със Заповед от същата дата, Управителят на ДРУЖЕСТВОТО е прекратил същия трудов договор на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие, считано от 31.07.2025г. При проверката, извършена от страна на органите на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, а и в хода на настоящото съдебно производство, не са представени доказателства, че работникът е бил надлежно уведомен - че е получил писменото изявление за прекратяване на договора, при това – към 31.07.2025г. Тук следва да бъде 3 отбелязано, че съобразно соченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор – чл.325 ал.1 т.1 КТ, „Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието…“. При процесния случай, наред с другото, не са представени и никакви доказателства за писмено съгласие относно прекратяването на трудовия договор, т.е. – хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 КТ, със сигурност не е била налице, а оттук - не е било налице получаване на писмено изявление в горния смисъл, от страна на М., респ. - не е била спазена императивната разпоредба на чл. 335 ал.2 т.3 КТ. Следва да бъде подчертано, че не е било извършено връчване на обсъжданата Заповед и по друг начин, който би могъл да обоснове „получаването на писменото изявление за прекратяването на договора“ по смисъла на чл. 335 ал.2 т.3 КТ, тъй като единственото, сторено от работодателя в очертаната насока, е било изпращането на 01.08.2025г., на Заповедта чрез куриер - „***“ АД, но видно от представеното по делото копие на Електронно изявление за приемо-предаване на пратка между клиент и „***“ АД, липсват доказателства същата да е била получена от М.; впрочем, дори жалбоподателят не оспорва, че пратката, съдържаща Заповед №2/31.07.2025г., всъщност не е била получена от страна на работника. В тази връзка обаче, жалбоподателят счита, че невръчването на Заповедта, се дължи на поведение на работника, а именно – М. не се е явил да получи така изпратената му куриерска пратка. Това виждане на жалбоподателя, няма как да бъде споделено, тъй като, от една страна, никое физическо лице няма априорно задължение да се явява за получаване на пратки, изпратени посредством куриер, а от друга – подобно неявяване, в никакъв случай не може да ангажира негативни за работника правни последици, доколкото липсват каквито и да било доказателства за недобросъвестно поведение от негова страна. Напълно несъстоятелна е тезата, че обсъжданият казус, включително – невръчването на Заповедта, е „по вина на работника“, както се сочи в подадената жалба - напротив: задължение на работодателя е да обезпечи надлежното получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор, а това, в процесния случай не само не е сторено, но нещо повече - на 31.07.2025г. ДРУЖЕСТВОТО подало електронен трудов запис за прекратяване на трудовия договор с П.В.М., до органите на НАП. В този смисъл, при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО действително е извършило нарушение на императивната разпоредба на чл.335 ал.2 т.3 КТ – и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Тук е мястото да бъде отбелязано, че няма как да бъдат възприети аргументите на защитата, не само относно гореспоменатата „вина на работника“ - доказателства за каквато изобщо липсват, но и относно издаването на Заповед №2.2/17.10.2025г. от Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, с която е била отменена Заповед №2/31.07.2025г. и работникът е бил 4 възстановен на заеманата от негова страна длъжност, респ. – подаден е нов електронен запис до НАП, видно от Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. №***/17.10.2025г., 11:44:03 часа. В тази връзка се развива тезата, че доколкото Заповедта за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има обратно действие, то към момента на издаване на обжалваното НП, е налице несъставомерно деяние, тъй като е налице валидно трудово правоотношение между ДРУЖЕСТВОТО и М., както и че ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, се е намесила неправомерно в същото трудово правоотношение, споровете по което, е следвало да бъдат поставени за разглеждане пред Съда. Преди всичко следва да бъде подчертано, че своеобразното оспорване на компетенциите на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН в случаи като процесния, определено буди недоумение, но по-същественото тук е, че подобна отмяна на вече издадена от работодателя заповед, сама по себе си, не е недопустима, тъй като е в интерес на работника и финализира по благоприятен за него начин, спорните трудовоправни въпроси. Същевременно, издаването на Заповед №2.2/17.10.2025г. от Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, макар да урежда същите въпроси, не е в състояние да промени обективната действителност към 31.07.2025г., а именно – че е издадена Заповед №2/31.07.2025г., в нарушение на чл.335 ал.2 т.3 КТ. Да се приеме обратното, не би представлявало нищо друго освен правен абсурд, тъй като към 31.07.2025г., нарушението е налице – и никакви последващи юридически или фактически действия, не са в състояние да променят този факт от обективната действителност, независимо от обстоятелството, че дори към момента на приключване на съдебното следствие по настоящото дело, М. се намира в трудово правоотношение с ДРУЖЕСТВОТО - видно от представена по делото справка от страна на ТД на НАП, ОФИС ПЛЕВЕН. Впрочем, следва да бъде отбелязано и това, че извън всяко съмнение, издаването на Заповед №2.2/17.10.2025г. от Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, не представлява нито своеобразно разкаяние за извършено нарушение на трудовото законодателство, нито – проява на добра воля при уреждане на трудовоправните спорове с П.М.. Същата е издадена повече от два месеца и половина след извършване на нарушението, в хода на вече започналото административнонаказателно производство – при това, при наличие на вече съставен АУАН, но и издаденото на 08.10.2025г., обжалвано Наказателно постановление, т.е. – издаването на Заповед №2.2/17.10.2025г., на практика не съставлява нищо друго, освен последен опит от страна на ДРУЖЕСТВОТО, да избегне следващата му се, административнонаказателна отговорност.