Решение № 48 от 21.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Габрово, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600103 по описа за 2026 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия С. М.

С., чрез договорния защитник адв. М. Д. от ГАК, протест на прокурор при РП Габрово и жалба на частните обвинители Н. И. М. и М. А. М., чрез повереника адв. Х. С. от АК Монтана, против Присъда № 10/03.02.2026 г. по НОХД № 28/2025 г. на РС Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. М. С. от гр. Севлиево, роден на 02.08.1990 г. в гр. Севлиево, български гражданин, с полувисше образование, неженен, неосъждан, не работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2021 г., в гр.

Габрово, като управител и представител на търговско дружество „*" ЕООД гр.

Севлиево, ЕИК 107555**, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 02.04.2021 г., не поискал от Окръжен съд Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството, с което е извършил престъпление по чл.

227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и е НАЛОЖИЛ

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в полза на държавата в 1 размер на 770 евро /седемстотин и седемдесет евро/, представляващи равностойността на 1505,99 лв. /хиляда петстотин и пет лева и деветдесет и девет стотинки/.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. М. С. за НЕВИНЕН в това, на 10.03.2023 г. в гр. Севлиево, в магазин, находящ се на ул. „**, в качеството си на служител в ЕТ "*" гр. Севлиево, с ЕИК 020957**, /шофьор на товарен автомобил и ръководител група транспорт/, с цел да набави за себе си и за другиго - за ЕТ „*", с ЕИК 020957**, гр. Севлиево имотна облага да е възбудил и до 27.05.2023 г. да е поддържал заблуждение у Н. И. М. и М. А. М., че в срок до 20 дни, считано от 10.03.2023 г., ще бъде извършена поръчка и доставка до адрес гр. Ловеч, ул. „***, на строителни материали - 45 кв.м. ламиниран паркет, теракот № 9203 - 27 кв.м., теракот модел „рок" - 30 кв.м., теракотни плочки № 2560 - 5 кв.м. и теракот с размери 60/1220 - 22 кв.м. и с това да е причинил на М. и М. имотна вреда в размер на 2288,30 евро, с левова равностойност 4 475,52 лв., поради което го е ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимия С. М. С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово, направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 95,71 евро, представляващи равностойността на 187,20 лева, както и 2,56 евро, представляващи равностойността на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

Съдът е осъдил подсъдимия С. М. С. да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд - Севлиево направените по делото разноски в размер на 38,35 евро, представляващи равностойността на 75 лева.

Протестът и въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната им допустимост.

В протеста на РП Габрово се твърди, че п остановената оправдателна присъда е неправилна, което налагало нейната отмяна. Престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК било доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Подсъдимият С. М. С. бил предаден на съд за извършени от него престъпления по чл. 201, ал. 1 от НК и по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С оглед събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно - разпита на свидетеля ** С. **, приложените справки от ТД НАП и ТД НОИ гр. Габрово, било допуснато и извършено изменение на обвинението, а именно от престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК в такова по чл.

2

209, ал. 1 от НК с текст: „За това, че на 10.03.2023 г. в гр. Севлиево, в магазин, намиращ се на ул. „**, в качеството си на служител в ЕТ „*", ЕИК 020957**назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил и на длъжност ръководител група транспорт, с цел да набави за себе си и за другиго - за ЕТ „*", ЕИК 020957** имотна облага, възбудил и до 27.05.2023 г. поддържал заблуждение у Н. И. М. и М. А. М., че в срок до 20 дни ще бъде извършена поръчка и доставка на адрес - гр. Ловеч, ул. „***, на строителни материали, а именно – 45 кв.м. ламиниран паркет на стойност 1570,50 лв., теракот № 9203 – 27 кв.м. на стойност 915,30 лв., теракот модел „Рок" 30 кв.м. на стойност 1047 лв., теракотни плочки № 2560 на стойност 224,50 лв. и теракот с размер 60/1220 - 22 кв.м. на стойност 1215,80лв., и с това причинил на М. и М. имотна вреда в размер на 4475,52 лв. От събраните в хода на наказателното производство доказателства безспорно били доказани следните факти: Към инкриминираните в обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК дати - 10.03.2023 г. до 27.05.2023 г. подсъдимият бил назначен в ЕТ „*", ЕИК 020957** на длъжност шофьор на товарен автомобил и на длъжност ръководител група транспорт.

Същият, макар и да бил управител и едноличен собственик на капитала на „*" ЕООД, ЕИК 107555**, не извършвал никаква търговска дейност от името и за сметка на посоченото ЕООД от 2021 г. Въпреки, че бил назначен при ЕТ „*" единствено на горепосочените длъжности, на 10.03.2023 г. подсъдимият бил в магазина на дружеството и посрещнал свидетелите М. и М.. Подсъдимият им разяснил характеристиките и цената на строителните материали и им съдействал при избора. След като свидетелите М. и М. избрали необходимите им по вид и количество материали, подсъдимият собственоръчно попълнил текста на складова разписка, в която вписал вида и количеството на строителните материали, като в графа издател вписал само „*", без нарочно отбелязване на юридическото лице /ЕТ или ЕООД/, от чието име е съставил същата, като в складовата разписка вписал, че сумата по поръчката била платена. Свидетелите М. и М. платили в брой лично на подсъдимия цялата сума от 4475,52 лв., тъй като тя им била поискана от него предварително и в пълен размер, за което обаче не им била издадена нито фактура, нито касов бон, а им била предоставена единствено складовата разписка. В последната подсъдимият не посочил дата на издаване, нито положил подписа си.

Подсъдимият заявил на свидетелите М. и М., че в срок до 20 дни стоката щяла да им бъде доставена на адреса им в гр. Ловеч, след което те напуснали магазина. След изтичане на 20 дневния срок, така заплатената от свидетелите М. и М. стока не им била доставена, като бащата на свидетеля М. - свидетелят ***. започнал да прави опити да се свърже по телефона с подсъдимия /на мобилен номер *** предоставен им за връзка/, тъй като свидетелят М. заминал за чужбина, където работел. След многократни опити за връзка по телефона подсъдимият се обадил на свидетеля А., като му се представил и му обещал, че стоката щяла да бъде доставена в срок до 10 дни. След изтичането и на 10 дневния срок свидетелят А. отново се свързал с подсъдимия по телефона, като при проведения разговор последният му заявил, че стоката не може да бъде 3 доставена и двамата се разбрали на 20.05.2023 г. да се срещнат в гр. Севлиево, където именно подсъдимият да върне платената му сума от 4475,52 лв. На 20.05.2023 г. свидетелят А. отишъл до магазина в гр. Севлиево на ул. „** и на място се срещнал с подсъдимия. Последният му заявил, че тъй като денят бил събота не можел да му даде сумата, но щял да достави стоката до 25.05.2023 г.

Стоката така и не била доставена в посочения период, като на 27.05.2023 г. подсъдимият изпратил на свидетеля А. текстово съобщение с текст „В понеделник ще ти дам окончателен отговор какво ще се случи и какво ще правим" /изпратено от мобилен номер ***/. На 02.06.2023 г. свидетелката М. и свидетелят М. изпратили до обвиняемият покана за доброволно изпълнение, за връщане на платената от тях сума, но същата се върнала невръчена, поради което подали сигнал до РП гр. Габрово. Съгласно константната съдебна практика /Решение № 205/02.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 396/2015 г., Решение № 546 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 534/2008 г., Решение № 490/21.11.2011 г. по н.д. № 2257/20211 г. на ВКС, Решение № 14/14.03.2017 г. по н.д. № 44/2017г. на ВКС, Решение № 329/12.10.2015 г. по н.д. № 1105/2015 г. на ВКС и др./, било възможно да е налице престъпление измама и в случаите, когато между страните е сключен гражданскоправен договор, какъвто именно бил и настоящия случай. От съществено значение за преценка дали е налице измама по НК или са възникнали неуредени гражданско правни отношения, било изясняването на обстоятелствата дали към момента на извършване на деянието деецът е разполагал с обективната възможност и намерение да изпълни поетия ангажимент или е сключил договора със съзнанието за обективната невъзможност за това, само с цел да се облагодетелства неправомерно. От събраните по делото доказателства безспорно се установило, че на 10.03.2023 г. свидетелите М. и М. са кореспондирали единствено и само с подсъдимия, като именно на него предоставили паричната сума, представляваща стойността на поръчаната стока. Той съставил стоковата разписка, която им предоставил, той обещал доставка на стоката до 20 дни. Към посочената дата подсъдимият заемал в ЕТ „*", ЕИК 020957** единствено длъжностите шофьор на товарен автомобил и длъжност ръководител група транспорт, и като такъв нямал никакви преки задължения, а оттам и обективна възможност да извърши поръчката и доставката на стоката. Твърденията на подсъдимия, изложени в протокола за предявяване на материалите от досъдебното производство на 13.01.2025 г., че е предал парите на свидетеля ** **, не намирали опора в показанията на посочения свидетел. Същият, в протокола за разпит в това му качество по досъдебното производство /от 01.03.2024 г./ заявил, че „За конкретния случай не знам как е постъпил синът ми. Нищо не мога да кажа по отношение на закупената стока от Н. М., платена цена, вид стока, защо не е доставена в срок и въобще дали синът ми им е върнал парите и защо не е. Нищо не знам... Не знам дали синът ми е предприемал и какви действия по поръчка и доставка на конкретната стока на тези хора". В проведеното на 16.06.2025 г. съдебно заседание свидетелят ** ** заявил: „Като шофьор и ръководител транспортна 4 дейност задълженията му бяха да товари, да разтоварва, по обслужване на клиенти, всичко, което е свързано с дейността на фирмата, плюс моите указания. Аз му бях прекия ръководител... Познавам ги тези... познавам ги с една извършена поръчка, която имаха... конкретната поръчка си спомням, че имаше такава поръчка и поръчката закъсня и не можахме да изпълним навреме... Аз не съм обработвал поръчката, знам, че има документ подписан.

Аз не съм приемал пари и не съм подписвал документи... Документа го състави сина ми С., парите са получени от него. В този период всичко беше аз работя, съпругата ми работи, синът ми работи. Всеки взема пари, касата е една обща и после зависи от детайлите през коя фирма ще се продаде. Тези пари ги получихме и точно в коя фирма са постъпили не знам... Тази поръчка не беше доставена в срока, идеята беше доколкото си спомням да се съберат всички неща и да се закарат на едно. В един момент искаха връщане на сумата, но никой търговец не бърза да върне сумата, защото вече е започнато нещо и не иска да остава наполовина. Лично на мен не си спомням да са ми искали връщане на сумата. Към момента няма връщане на сумата. Стоката не е доставена на клиентите... В ЕООД-то едва ли тази поръчка е била осъществявана, защото имаше задължения, най-вероятно ЕТ-то, тъй като то основно работеше... Всички поръчки бяха проблемни в този период... Не мога да кажа дали С. на мен ми е давал сумата...". От материалите по наказателното производство се установявало, че дружеството, в което подсъдимият е работел - ЕТ „*", като шофьор на товарен автомобил и ръководител група транспорт, изпитвало сериозни затруднения във връзка с поръчката и доставката на материали след периода на пандемията от Ковид 19 - факт, който бил безспорно известен на подсъдимия предвид това, че пряк негов ръководител и работодател към инкриминирания период е бил баща му - свидетелят ** **.