Решение № 53 от 09.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 5 от 27.02.2024 г., постановена по НОХД № 210/2024 г.

Окръжен съд – Ямбол признал подсъдимите С. Т. Ц. ЕГН **********, и В. Р.

В. ЕГН **********, двамата български граждани, неосъждани и живущи в условията на съвместно съжителство в с. Коневец, област Ямбол, за виновни в това, че на 11.12.2021 г. около 15.00 ч., при преминаване през ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол с л.а. „БМВ“ с рег. № У .. ВА, собственост на С. Т. Ц., действайки в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, пренесли през границата на страната от Република Турция в Република България 114 пакета с високорисково наркотично вещество хероин с общо нето тегло 56738,04 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин с концентрация за всички обекти 57%, на обща стойност 5 106 423.60 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242, ал.4, предл. 1, вр. ал.2, предл. 1, вр. чл.20, ал.2 и чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК ОСЪЖДА всеки от подсъдимите С. Ц. и В. В. на „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, което на основание чл.57, ал. 1, т.

2 б. „а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, като на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложените им наказания съдът приспаднал времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на присъдата, както следва: за подс. Ц. времето от 11.12.2021 1 година до привеждане в изпълнение на присъдата, а за подс. В. времето от 11.12.2021 г. до 13.01.2022 г., както и времето, през което подс. В. е била с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 14.01.2022 г. до 01.11.2022 г. включително.

Със същата присъда на основание чл.242, ал.7 от НК съдът отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, а именно: високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 56738,04 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин с концентрация за всички обекти 57%, на обща стойност 5 106 423,60 лева съхранявани в ЦМУ- отдел "НОП ЦМУ" - София, предадени с приемателнопредавателни протоколи № 85 417/ 09.05.2022г. и № 85 416/ 09.05.2022 година.

С присъдата окръжният съд отнел на основание чл.242, ал. 8 от НК в полза на Държавата превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата, а именно: лек автомобил „БМВ“ с рег. № У .. ВА, собственост на подс.С. Т. Ц., ведно с ключа и свидетелството за регистрация на МПС.

С присъдата е разпоредено веществените доказателства – 1бр. мобилен телефон „Самсунг", сер. № RF8KA0RZJZJ, IMEI /слот 1/ .., IMEI /слот 2/ .., ведно със СИМ-карта "Telenor" с № .., и нано-карта „Turk Telekom" с №..21Н, както и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг", сер. № RF8M.., IMEI /слот 1/ .., IMEI /слот 2/ .., ведно със СИМ-карта „Теленор" с № .. и карта-памет „SanDisk Ultra 32GB", да се върнат на собственика им С. Т. Ц., след влизане на присъдата в сила.

С присъдата чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите С. Ц. и В. В. е осъден да заплати в приход на републиканския бюджет по сметка на Митница - Бургас направените по делото разноски в размер на по 1819,70 лева и в приход на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол в размер на по 81,63 лева.

Недоволни от първоинстанционната присъда останал подсъдимите С. Ц. и В. В., които я оспорили чрез защитниците си.

Въззивните жалби съдържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановения съдебен акт.

С жалбата на адв. П. С. – М., служебен защитник на подс. В., се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложеното на подс. В. наказание „лишаване от свобода“, и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Изложени са бланкетни твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подс. В., както и за несправедливост на наложеното й от окръжния съд наказание.

2

С жалбата на подс. Ц. чрез адв. М. Б. се иска изменение на присъдата чрез намаляване наказанието, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. И тук са релевирани съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.Ц., но отново без никаква конкретика, като наред с това се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и несправедлива, тъй като макар наказанието на този подсъдим да определено по правилата на чл.55 от НК, размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ се явява завишен и несъответен на данните на личността на подсъдимия и характеристиките на деянието.

Въпреки заявеният от защитниците на двамата подсъдими ангажимент да представят допълнителни аргументи след оповестяване мотивите към присъдата, такива не са постъпили до разглеждането на делото от въззивната инстанция.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура - Бургас изразява съгласие с постановената първоинстанционна присъда и счита подадените от подсъдимите въззивни жалби за неоснователни. Изразява становище, че при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата не са допуснати твърдените от защитниците съществени процесуални нарушения, окръжният съд съблюдавал приложимите процесуални правила, в мотивите точно отразил кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, изложил е съображения кои доказателствени източници са кредитирани и кои не, както и причините за това. Правилно били кредитирани показанията на митническите служители П. и Г., обосновано били частично кредитирани дадените от подсъдимите обяснения в съдебното следствие, и частично обясненията им от досъдебното производство, приобщени на основание чл.279 ал.2 от НПК, отново обосновано частично били кредитирани и показанията на свидетелите М. Т.а и Д.Ш. в конкретно посочени от първоинстанционния съд части. Според прокурора, при оценката и анализа на доказателствата не били допуснати слабости и нарушения на правилата на формалната логика, като всички съставомерни факти били надлежно установени, а обвиненията спрямо подсъдимите – безспорно доказани от обективна и субективна страна, включително относно квалифициращите престъплението обстоятелства по чл.242 ал.4 от НК – особено големи размери на наркотичното вещество и особена тежест на случая. Предвид липсата на съответен протест, въззивният прокурор счита определените по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказания на всеки от подсъдимите за съответни на закона, съобразени с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и справедливи. С такива съображения предлага оспорената присъда да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и правилна.

Във въззивното съдебно заседание жалбоподателят – подсъдим С. Ц. се явява лично, заедно с упълномощения защитник адв. Б. от АК – Сливен, който поддържа въззивната жалба срещу присъдата. Навежда съображения за 3 допуснати на досъдебното производство неотстраними съществени процесуални нарушения, които са останали необсъдени и неоценени от първоинстанционния съд. По-конкретно поддържа, че назначаването на един и същи адвокат за служебен защитник на двамата подсъдими след тяхното задържане, и при последвалите непосредствено след това действия по привличането им в качеството на обвиняеми и при даване на обяснения в това качество с участието на този адвокат, съставлява съществено нарушение на правото им на защита, тъй като обвиняемите давали противоречиви обяснения, което е изисквало те да бъдат защитавани от различни защитници.

В тази връзка защитникът твърди, че окръжният съд не оценил посоченото процесуално нарушение, а приобщил чрез прочитане, и впоследствие ползвал при постановяване на присъдата именно порочно дадените първоначални обяснения на двамата подсъдими. Допълнителен аргумент според защитата е фактът, че при даване на обяснения от подсъдимите пред окръжния съд, и двамата са се съгласили обясненията на подс. Ц., дадени в качеството на обвиняем по досъдебното производство, да бъдат прочетени и ползвани от съда, докато относно показанията на подс. В. в качеството й на обвиняема, подсъдимите не са дали съгласие за тяхното прочитане, което индицира наличие на противоречиви интереси между подсъдимите. С оглед изложеното, защитникът претендира прочетените по реда на чл.279 от НПК досъдебни обяснения на подсъдимите да бъдат изключени от доказателствения материал.

По-нататък защитникът сочи липса на каквито и да е фактически данни и доказателства за участие на подс. В. в подготовката или фактическото осъществяване на инкриминираното деяние, както и факти, обосноваващи направения от проверявания съд извод за виновно поведение на тази подсъдима. Поддържа, че както при пътуването за закупуване на автомобила, така и при пътуването на 11.12.2021г. до Република Турция, подс. В. само се е возела като пътник, но не е участвала в никакви действия по придобиване, ремонт или преустройство на автомобила, нито при придобиване и натоварване на наркотичните вещества, които впоследствие са били открити в автомобила при завръщането му в Република България по-късно същия ден.

На следващо място според защитника възприетата от първата инстанция фактическа обстановка е вътрешно противоречива, поради възприетия от съда незаконосъобразен подход при проверка, оценка и анализ на доказателствената съвкупност. От една страна в мотивите към присъдата се приемало, че на процесната дата и двамата подсъдими потеглили за Турция с намерение контрабандно да внесат оттам наркотични вещества, докато в същото време съдът посочил, че само подс. Ц. и свид. Ш. са участвали в действия по ремонт и подобрения на автомобила, включително по отношение на тавана му, докато не се установява никакво участие на подс. В. в тези действия. По-нататък в мотивите се сочи, че при пристигане в гр.Истанбул двамата подсъдими оставили автомобила и по указания на свид. Ш. след известно време го открили на друга локация, като двамата мислели, че пренасят контрабандно сребро от България в Турция, което противоречало на 4 възприетата от съда теза, че намерението на подсъдимите било да пренесат наркотици от Турция в България. Липсвала изобщо конкретика относно това, как наркотичните вещества са се озовали в изградения в автомобила тайник, и по – точно не били описани никакви действия на подсъдимите в тази насока.

Пак в мотивите, съдът не кредитирал обясненията на подсъдимите Ц. и В., че мислели, че пренасят сребро за Турция с аргумент, че тези обяснения противоречали на показанията на свид. Ш. и на житейската логика, което не било правен аргумент, и в случая липсвал задълбочен анализ на противоречащите си доказателствени източници и надлежна обосновка за приетите от съда фактически положения. По отношение на субективния елемент на обвинението защитникът излага съображения, че вината и на двамата подсъдими е останала недоказана. Още при преценката по чл.248 ал.1 т.3 от НПК в разпоредителното заседание окръжният съд констатирал, че обвинителният акт съдържа минималистично описание на елементите на престъплението и участието на подсъдимите в неговото извършване, като в съдебното производство този фактически минимализъм не бил преодолян. С позоваване на заключението от извършената спрямо подс. Ц. комплексна психиатрична и психологична експертиза, констатирала когнитивни и психични дефицити и лесна манипулируемост, защитата поддържа теза за недоказаност на наличието на пряк умисъл у подсъдимия да осъществи контрабанда на наркотични вещества при посочените от обвинението обстоятелства, като в най-добрия случай Ц. би бил посредствен извършил на деяние, планирано и организирано от други лица. Поддържа се възражението в жалбата за несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което не съответствало на установените по делото многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително представените пред настоящия съд допълнителни доказателства, както и междувременното раждане на малолетното му дете.