Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4104 от 13.03.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13371/2019
Вид
Определение № 4104
Подписан
13.03.2020
В сила
24.07.2020
Състав
НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………….. / 13.03.2020г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 13371 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по иск на П.С.Н. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв.И.Т.И. - ВАК, съдебен адрес:***.тел. *** срещу „В.И К. -ВАРНА"ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление ***, р-н„Приморски", ул. „Прилеп" 33, с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на ответника, предвид погасяване на вземането ПО ДАВНОСТ сумата в размер на 370,17лв., представляващи погасени по давност вземания за периода 16.11.2015 г.- 16.06.2016 г.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за

Адвокатурата в полза на адв. И.Т.И., в размер минималното адвокатско възнаграждение за водене на гражданско дело с определен материален интерес, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага се от ищецът, че Със заповед за изпълнение № 8159 от 31.10.2018г, постановена по ч.гр.д. №16429/2018г, 30 с-в по описа на Варненски районен съд е осъден да заплати на ответното дружество следните суми:

1)

3881.92 лева, представляващи главници за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159265, за която е издадена фактура за периода 19.10.2012г.-22.10.2018г., за обект находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „П.", № ..

2)

Законна лихва считано от датата на подаване на заявлението - 30.10.2018г., до окончателното плащане., 3) 1051,83лв. - представляваща лихва за забава за периода 19.11.2012г., -26.10.2018г.

4) 148, 68лв. - представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на заявителя по посоченото по- горе заповедно производство.

Горепосочената заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 24.11.2018г.

Въз основа на същата е издаден, по горепосоченото дело изпълнителен лист на 04.12.2018г.

Правен интерес от предявяване на настоящия иск: При наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Изпълнителния лист обективира извъпълняемо право, а съдените изпълнители са обвързано от изпълнителната сила на изпълнителния лист.

С оглед на правната характеристика на самия иск по чл. 439 ГПК, същия е правното средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист.

Следователно винаги при наличието на изпълнителен лист длъжникът по него има правен интерес от установяването недължимостта на вземането по него.

Настоява се, че нстоящият иск е допустим по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2

ГПК длъжникът може да оспорва вземането на кредитора по изпълнителния лист чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.

В заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но е налице фикция,застъпена в съдебната практика, според която нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните изпълнителни основания. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда.

Несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по дефиниция е период от време, след чието изтичане вземането се превръща в „естествено" и неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.

Част от вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №16429/2018г, 30 с-в по описа на Варненски районен съд е погасено по давност:

Посоченото частно гражданско дело е образувано, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, относно следните вземания :

1) 3881.92 лева, представляващи главници за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159265, за която е издадена фактура за периода 19.10.2012г.-22.10.2018г., за обект находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „П.", № ..

2) Законна лихва считано от датата на подаване на заявлението - 30.10.2018г., до окончателното плащане., 3)

1051,83лв. - представляваща лихва за забава за периода 19.11.2012г., -26.10.2018г.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №2/201Зг. на ОСГТК на ВКС „Започването на производство, в което длъжникът не участва

(каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок започва да тече нова давност. Това разрешение се осланя на императивните норми начл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение." Следователно за процесиите вземания, не е прекъсната погасителната давност, с подаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от ответното дружество.

С Тълкувателно решение № 3/2011г., постановено по т.дело № 3/2011г.на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване относно това, кога едно задължение е периодично и погасяването на периодичното задължение с изтичането на три годишна давност. „Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер." С оглед на даденото разрешение в настоящия случай, всички процесии вземания имат характер на периодични и всички се погасяват с изтичането на тригодишната погасителна давност.

Ищецът, настоява, че не дължи сумите по фактурите, издадени за периода 16.11.2015г,-16.06.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК длъжникът може да оспори вземането, въз основа на факт, настъпил след края на съдебното дирене. В настоящия случай изпълнителното основание е издадено въз основа на заповед за изпълнение. Същата заповед е влязла в законна сила на 24.11.2018г. Погасяването на процесиите вземания по давност без съмнение представлява едно обективно изтичане на период от време, с начална дата падежът на всяко едно конкретно вземане на ответното дружество. Видно от приложените към настоящата искова молба фактури, всяка една от тях има опреден падеж на погасяване. Така погасителната давност на всяка започва да тече от деня на настъпване на тяхната изискуемост. С оглед на горните съждения, след края на съдебното дирене е изтекла погасителната давност на следните вземания по фактури, на обща стойност 370,

17лв.:

1) 1134б19713/1б.11.2015г.

2) 11344764323/12.12.2016г.

3) **********/'19.01.2016г.

4) **********/17.02.2016г.

5) **********/15.03.2016г.

6) **********/18.04.2016г.

7) **********/16.05.2016г.

8) **********/16.06.2016

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Искът се сочи, че е недопустим, тъй като е налице процесуална пречка за неговото разглеждане, доколкото исковата молба е подписана от адв.И.Т.И., но липсва приложено пълномощно.

Посочената нередовност на исковата молба е отстранена след дадени указания с разпореждане от 26.08.2019г., при оставяне на производството без движение, като е представено надлежно пълномощно от ищцата в полза на упълномощения от нея адвокат.

Относно основателността на иска: Ответникът настоява, че искът е неоснователен. Оспорва се иска по основание и размер.

Излага, че ищецът основава претенцията си на твърдение за изтекла погасителна давност по отношение само на 8 броя фактури (издадени през периода от

16.11.2015г. до 16.06.2016г.), които представляват част от общата сума, за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС. Настоява, че искът е преждевременно предявен, тъй като към настоящия момент изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист от 04.12.2018г. по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС не е образувано срещу П.Н..

Видно от разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК с този иск длъжникът може да оспорва предприетото срещу него изпълнение. Но изпълнение към датата на подаване на исковата молба-22.08.2019г., нито към 29.10.2019г.-датата на изготвяне на отговора на исковата молба не е предприето. Систематичното място на тази правна норма е в раздел II „Защита по исков ред" на глава XXXIX „Защита срещу изпълнението" на част V „Изпълнително производство" на Гражданския процесуален кодекс. След като не е налице образувано изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист срещу Н. по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС, то и искът е преждевременно предявен. Не е налице фактическият състав на правната норма на чл.439, ал.1 ГПК, поради което искът е неоснователен. Счита, че Н. няма правен интерес да води иска по чл.439, ал.1 ГПК, тъй като все още не е образувано изпълнително производство срещу нея въз основа на издадения изпълнителен лист.

Ищецът, се сочи, че признава факта, че е издадена заповед № 8159 от 31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №16429/2018г. по описа на ВРС. Ищецът, признава, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 24.11.2018г. и е издаден изпълнителен лист от 04.12.2018г. срещу Н..

Искът, според ответника, е неоснователен, тъй като с влизане в сила на заповедта за изпълнение по ЧГД № 16429/2018г. на ВРС на 24.11.2018г., е започнала да тече нова давност, която към 22.08.2019г.-датата на предявяване на исковата молба, не е изтекла. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №16429/2018г. на ВРС е приравнена на установено със съдебно решение вземане-аргумент от чл.116 ГПК. Заявлението по чл.410 ГПК, е подадено в съда на 30.10.2018г., като заповедта за изпълнение № 8159 от 31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 16429/2018г. по описа на ВРС

,е влязла в сила на 24.11.2018г. , от която дата погасителната давност се счита прекъсната на основание чл.116, б."б" от ЗЗД. От прекъсването на давността започва да тече нова давност съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, от 24.11.2018г. е започнала да тече нова давност, която към 22.08.2019г.-датата на образуване на настоящото исково производство пред ВРС, не е изтекла. След като издадената и връчена заповед за изпълнение на парично задължение не е атакувана по съответния ред, тя е влязла в сила и съдът законосъобразно е издал и изпълнителния лист на 04.12.2018г.

Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК, се сочи, че длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите факти след постановяването на съдебния акт, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК, респ. след приключване на производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание.