Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15945 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49046/2025
Вид
Решение № 15945
Подписан
12.08.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 213 · Кодекс за застраховането
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 15945 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110149046 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Д.-О.З.: ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № ************, е възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“, скл. под формата на застрахователна полица № ****************, с период на валидност от 29.09.2024г. до 28.09.2025г. Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 03.06.2024 г., е настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че застрахователното събитие е настъпило по вина на водача на т.а. марка „Ивеко“ с рег. № **********, който при предприемане на маневра за ляв завой не преценил правилно радиуса на завиване с габаритите на управляваното МПС, при което реализирал ПТП с паркирания в съседната дясна пътна лента л.а. „Дачия Дъстър“. Ищецът твърди, че вследствие от удара по застрахованото имущество са нанесени щети. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № *******************, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 408,81 евро (799,57 лева) и са извършени и ликвидационни разходи на стойност 7,67 евро (15,00 лева).

Ищецът навежда твърдения, че гражданската отговорност на водача на т.а. марка „Ивеко“ с рег. № ********** била застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволено увреждане, срещу причинителя 1 на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поискал от ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски.

Ответникът платил сумата 208,24 евро (407,28 лева), като неплатена е сумата в размер на 208,24 евро (407,29 лева). Релевирани са твърдения, че поради забавата на ответника ищецът е претърпял вреди в размер на законната лихва за периода 16.02.2025г.15.10.2025г. в размер на сумата 19,08 евро (37,32 лева).

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД да плати сумата 208,24 евро (407,29 лева), представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско” застрахователна полица № ****************, за застрахователно събитие, настъпило на 17.10.2024г., за което е образувана щета № ******************* и сумата 19,08 евро (37,32 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.02.2025г. до 15.10.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП и противоправността на водача на т.а. „Ивеко“, като при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, обосновано с доводи, че водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Същият сочи, че с изплащането на сумата от 407,28 лева, изчислена съобразно приноса на водача на л.а. „Дачия Дъстър“ за настъпване на ПТП, е изпълнил задължението си към ищеца.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената застрахователна полица № ****************/ 25.09.2024г. между ищеца и собственика на л.а. м. "Дачия" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “Дачия”, със срок на застрахователно покритие 29.09.2024г.- 28.09.2024г.

На 17.10.2024г. в гр. Бургас е настъпило ПТП между л.а. м. “Дачия” и л.а. м. “Ивеко, при което по л.а. м. "Дачия" са причинени вреди по задната част на автомобила.

Застрахованият уведомил застрахователят- ищец за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № *******************, по която е определено обезщетение в размер на сумата 799,57 лева.

Ищецът е предявил претенцията пред ответника, който получил щетата на 16.01.2025г.

2

Относно механизма на деянието пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства- показанията на св. К. И. и Ж.В.. От показанията на св. К. И. се установява, че през 2024г. същия е управлявал л.а. м. "Ивеко". Свидетелят разяснява, при извършване на маневра "завой на ляво" без да остави достатъчно разстояние с паркиралия л.а. м. "Дачия", който бил паркиран в кръстовището.

От показанията на св. Ж.В. се установява, че през 2024г. управлявал автомобил м. "Дачия".

Същият сочи, че автомобилът е ударен в паркирано състояние.

От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция САТЕ се установява, че механизма на ПТП е следния: на 17.10.2024г. автомобил м. "Ивеко"се движел по ул.

"Ропотамо" в гр. Бургас, като водачът предприел маневра "завой на ляво", вследствие на което водачът ударил паркирания отдясно л.а. м. :Дачия". Причината за настъпване на произшествието е поведението на автомобил м. "Дачия", който не оставил достатъчно разстояние до паркирания автомобил м. "Дачия". Стойността, необходима за възстановяване на л.а. м. "Дачия" на база средни пазарни цени е 487,45 евро. Обичайните разноски за ликвидирна на щетата е в границите на 10- 15 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. "Дачия" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № ****************/ 25.09.2024г., с предмет полуремарке м.

“Шварцмюлер”, със срок на застрахователно покритие 29.09.2024г.- 28.09.2024г.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на 17.10.2024г.

Първият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол и уведомление за щета, събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ.

От приложения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 17.10.2024г. е 3 настъпило ПТП между автомобил м. “Дачия” и автомобил "Ивеко". От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на товарния автомобила, а именновтомобил м. "Дачия", който не оставил достатъчно разстояние до паркирания автомобил м.

"Дачия". Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и показанията на св. И. и св. Владов, съгласно които поред който при извършване на маневра "завой наляво" водачът на л.а. м. "Дачия" не се убедила, че има достатъчно разскояние до паркиралия л.а. м. "Ивеко" Конкретиката на случая сочи, че водачът на автомобил м. „"Ивеко" е наруши; правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а именно- „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“-чл. 25 ЗДвП. Настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на автомобил м.

„Дачия“, беше спазил задължението по ЗДвП и беше се уверил, че преди да започне маневрата, няма да създаде опасност за участниците в движението. (чл. 25 ЗДвП).

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната 4 вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.