Решение № 137 от 06.10.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Разград, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Д.

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Въззивно гражданско дело № 20263300500192 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

С решение №185/02.04.2026г. по гр.дело №1270/2025г. Районен съд Разград е осъдил ответника Ю. Б. Д. да заплати на ищеца Д. М. М. сумата 48,57 евро за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за съдебномедицинско освидетелстване и рентгенография на лицеви кости на череп, както и сумата 4100 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършени на 20.06.2024г. две престъпления спрямо ищеца, първото по чл.131, ал.1 т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, причинена лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота и престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК – закана за убийство, като сумата е присъдена ведно със законната лихва от 20.06.2024г. до окончателното им изплащане.Съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 20 000 лв., съответно неговата равностойност в евро като неоснователен и недоказан. Присъдил е в полза на страните разноски съобразно уважената и отхвърлена част на исковете и е осъдил ответника да заплати в полза на РРС следващата се ДТ.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

Ищецът Д. М. М. обжалва решението в отхвърлителната част за претендираните неимуществени вреди над присъдените му 4100 евро до първоначално предявената сума от 10 225,84 евро.

В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград. Счита, че съдът неправилно е определил размера на справедливото обезщетение, приемайки го за твърде занижено. При определяне на същия, първият съд не бил взел под внимание интензитета и продължителността на физическите болки, както и на психическите травми. Изтъква се, че първият съд е постановил решението си при превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, като не е отчел показанията на разпитаните свидетели относно здравословното състояние на жалбоподателя, както и изслушаната по делото 1 медицинска експертиза. Навежда се твърдение, че съдът не е отчел в пълна степен цялостната престъпна дейност довела до увредата, тъй като заканата с убийство била придружена с физическа агресия, което надхвърля стандартните преживявания при вербален конфликт. От въззивния съд се иска да отмени решението на първия съд в обжалваната му част, като се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен размер. Прави искане за присъждане на сторените от него разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК, е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника в производството, с която решението на РРС се атакува в осъдителната част над размера на сумата 2 200 евро до присъдения такъв от 4100 евро. Изразява се становище за неоснователност на подадената против решението въззивна жалба от ищеца в първото производство, както и за завишеност на присъденото обезщетение, което противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Изтъква се, че от доказателствата по делото не се установява продължително разстройство на здравето на ищеца, на когото дори не е предписано лечение. Сочи се още, че получените от ищеца в първото производство увреждания са леки по своя характер и обичайно отшумяват в рамките на няколко дни. Изтъква се, че не се оспорват причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на заканата с убийство, но следва да се отчете, че същият системно е провокирал ответника.От въззивния съд се иска да отмени атакуваното решение, като се постанови друго, с което присъденото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди бъде намалено до сумата от 2200 евро.

Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок от легитимирани страни в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, като със същите не се правят доказателствени искания.

Ищецът е депозирал в срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни съображения. Прави се искане насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като се уважи подадената от ищеца въззивна жалба.

Подадените първоначална и насрещна въззивни жалби окръжният съд намира за процесуално допустими, като подадени в срок срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.Атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество по въззивните жалби, окръжният съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД, предявен от ищеца Д. М. М. против ответника Ю. Б. Д. за обезвреда първо на неимуществени вреди извършени от ответника две деяния, за които е бил признат за виновен по силата на споразумение по НОХД №145/2025г. на Разградски районен съд, като се претендира обща сума от 20 000 лева или 10 225,84 евро, съответно по 10 000 лева за причинена на ищеца от ответника на 20.06.2024г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, както и същата сума за закана с убийство, отправена на същата дата и по същото време ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.06.2024 год.Изложени са в исковата молба твърдения ,че на посочената по-горе дата, 20.06.2024 година около 22.20 часа ищецът се намирал пред гаража в индустриалната зона, който ползвал под наем, бил се качил на стълба, която ответникът Ю. Д. блъснал и съборил, но ищецът се хванал за покрива на паркирания товарен автомобил, и провиснал, след което получил удари с юмруци по тялото, долните крайници и десен горен крайник, като се опитвал да се предпази. Бил ударен със стълбата по гърба, а когато слязъл, получил от Ю. Д. още удари в лицето и в главата. При един от ударите потекла обилно кръв от носа.След като потърсил медицинска помощ и освидетелстване по отношение на носа му било установено счупване носни кости с образно изследване, бил освидетелстван и от съд.лекар.В същото време ответникът му се заканил и с убийство,като за двете деяния ответникът се признал за виновен по воденото пред РРС НОХД №145/2025г. и по делото на 25.03.2025г. било одобрено от съда споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда. Позовавайки се на същото счита ,че деянието, неговата противоправност и причинно-следствената връзка между него и уврежданията са установени именно с одобреното споразумение.Поддържа ,че в резултата на престъплението са му причинени физически и психически травми: счупване на носни кости; оток и охлузване на носа; кръвонасядане и охлузвания на ляв долен крайник; охлузване на дясна предмишница. което по медико- биологичен признак е разстройство на здравето, неопасно за живота; изпитвал болка, страдание, унижение, затруднения в дишането, стрес, безпокойство, страх, травматично преживяване, тревожност, нарушено душевно спокойствие, постоянна несигурност, уронване на честта и достойнството му 2 като личност, безсъние, високо кръвно налягане, невъзможност да работи нормално и да изпълнява ежедневните си задължения, начина му на живот се променил, ограничил социалните си контакти.Посочва ,че не е ползвал специализирана психиатрична или психологическа помощ , поради неудобство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил исковете като завишени по размер по подробно изложени съображения.

С оглед на събраните по делото доказателства пред първостепенния съд не е спорно, че със споразумение, одобрено по НОХД №145/2025г. на РС Разград от 25.03.2025г. ответникът Ю. Б. Д. се е признал за виновен в това, че на 20.06.2024г. в гр. ****, по хулигански подбуди е причинил на Д.

М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, което довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, както и че на 20.06.2024г. в гр. Разград се е заканил с убийство на Д. М. М. като му казал: „Ше я хвърля пушката, ше та гръмна! Ше та убия кат кучи ши та убия! Като кучи ши та убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК. Приел за тези престъпления да му бъде наложено едно общо най-тежко наказание от 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Установени са от неоспорената по делото СМЕ ,че на ищеца при конфликта на 20.06.2024г. са причинени следните телесни увреди: счупване на носни кости с кръвотечение от външни носни ходове, оток и охлузвания на носа; кръвонасядане по задната повърхност на лява мишница; охлузване на задната повърхност на лява раменна става, гръбната повърхност на лява предмишница, гръбно-лакътната повърхност на дясна предмишница. По своята медико-биологична характеристика счупването на носни кости обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, а останалите увреждания причиняват болка и страдание, като същите могат да бъдат получени по начина по който е съобщил пострадалия ищец. Вещото лице е посочило и обичайната продължителност на възстановителният период за фрактурата на носни кости около 20 дни, а останалите установени увреждания около две седмици, като при ищеца не са установени усложнения.

Разпитаните по делото пред районния съд са две групи свидетели, които не са били преки очевидци на станалото между страните вечерта на 20.06.2024г. превръзка, която да коригира евентуалното изкривяване на носната преграда и да Показанията им касаят техни възприятия след инцидента.Свидетелите на ищеца М. М., негов баща и С. Д., негова фактическа съжителница сочат на това ,че Д. тежко изживял нанесените удари и заканата за убийство ,станал притеснителен, затворен, не шофирал както преди, нарушил се сънят му, непосредствено след инцидента имал болки, изпитвал и неудобство от позата ,при която трябва да спи вследствие на счупването на носа., спрял да излиза с приятели , както правел обикновено петък вечер преди това.И двамата свидетели сочат ,че конфликта между страните има предистория, свързана с близостта между гаража ,ползван от ищеца и този в който работел и живеел ответника в промишлена зона „***“ в гр.****.

Според свидетелите на ответника, И. Г., без родство със страните и Д. Д., съжителница на ответника станалото на 20.06.2024г. не се е отразило на ищеца негативно било във физическо или друго отношение.Продължил си работата нормално, при него в гаража идвали и приятелите му, лепенката на носа му била само 2-3 дни.По-подробен анализ на същите не е необходим, тъй като изнесеното от тях не касае само инцидента , а и други случки от съседското битие на страните на мястото, където упражняват своята дейност.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, окръжният съд направи следните правни изводи:

Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по основание, при наличието на влязла в сила присъда, на каквато се приравнява одобреното от съда споразумение за приключване на наказателното производство по НОХД № 145/2025г. по описа на РРС, която е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК/. При определяне на размера на присъденото обезщетение за установените по вид неимуществени вреди, в резултат на сочения деликт следва да бъде съобразен критерия по чл. 52 ЗЗД, за определяне на тези вреди по справедливост. Този критерий не е абстрактен, а подлежи на установяване. Според многобройната съдебна практика по въпроса за критерия справедливост по 3 см. на посочената разпоредба е обобщено, че размерът се определя винаги с оглед особеностите на всеки конкретен случаи и с оглед установени конкретни обективни обстоятелства и факти, които имат отношение към определяне на конкретен размер в насока на завишаването или намаляването му. Като такива обективни обстоятелства следва да се определят например вида и естеството на вредите, тяхното проявление, продължителност и интензитет, начина и обстоятелствата на причиняването им, по какъв начин това се е отразило конкретно на пострадалото лица, каква е прогнозата за тяхното развитие и данни за наличието на трайни и необратими последици, социално – икономическите условия в страната към датата на деликта, съдебната практика за близки случаи и мн. др. В случая този съд счита, че за овъзмездяване на ищеца от причинените му от ответника неимуществени вреди, с нанасянето на лека телесна повреда и заканата с убийство е достатъчна обща сума в размер на 4 100 евро , каквато е била присъдена и от районния съд.Така посоченият размер е съответен на действително претърпените от страната неимуществени вреди. Претърпени са болки и страдания в резултат на две престъпления спрямо личността на ищеца: причинена лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, с кръвотечение от външни носни ходове, оток и охлузвания на носа; кръвонасядане по задната повърхност на лява мишница; охлузване на задната повърхност на лява раменна става, гръбната повърхност на лява предмишница, гръбно-лакътната повърхност на дясна предмишница; болки, страдания и стрес са причинени на ищеца и в резултата от второто , извършено спрямо него противоправно деяние, осъществено от въззивника – закана с убийство, което е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.Няма как в този смисъл да се приеме тезата на ответника, застъпена в насрещната въззивна жалба, че нанесени са в случая са само леки увреждания и ищеца не е търпял вреди с голям интензитет.