Решение № 433 от 10.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.н И.нов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000017 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 107232 от 17.11.2023г. по описа на Софийски градски съд на „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, чрез адв. А. К. и адв. М. - М.

С. и двамата от САК, срещу решение № 1182 от 09.10.2023г., постановено по търг. дело № 20221100900634 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.145 ТЗ за осъждане на ответника И. Б. да заплати следните суми:

1 ) сумата от 73 877,48 лв., представляваща причинена от ответника вреда от това, че в качеството й на управител, в периода от 19.11.2019г. до 24.06.2021г., е изтеглила сумата от банкова сметка на ищеца в „Юробанк“ АД и не я е използвала за покрИ.не на задължения на дружеството;

2) сумата от 11 900 лв., представляваща причинена от ответника И. Б. вреда от това, че в качеството й на управител на 02.11.2018г., 19.01.2021г., 25.01.2021г., 04.06.2021г. и 10.06.2021г. от разплащателната сметка на дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, е изтеглила паричната сума без тези разходи да са отчетени с разходно оправдателни документи и да са използвани за покрИ.не на задължения на дружеството;

3 ) сумата от 281,85 лв., представляваща платени по осъществените без основание транзакции от банковата сметка на дружеството банкови комисионни за периода 26.11.2021г. - 24.06.2021г. и сумата 58,50лв., представляваща платени банкови комисионни 1 за периода 02.11.2018г. - 10.06.2021г., както и по отношение на отхвърлената част от иска му в размер на 14 218,44 лв. за горницата над 7 320,17лв., представляваща платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б., на основание чл.78, aл.1 ГПК сумата от 8 633,95 лв. - съдебни разноски.

Въззивникът поддържа, че решението, в обжалваната му част, е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и въззивният съд да реши спора по същество, като уважи в цялост предявените искове и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Твърди, че със събраните по делото доказателства е установил безспорно всички факти и обстоятелства, подлежащи на доказване от негова страна, при условията на пълно и главно доказване, но при постановяване на решението са допуснати процесуални нарушения:

Съдът неправилно е изменил разпределението на доказателствената тежест на етап постановяване на съдебно решение. В тежест на ответника е възложено да докаже твърденията си, че е разходвал средствата в полза на Дружеството, което не е доказано пълно и главно. Ищецът е доказал, че ответника е бил натоварен да извършва действия по управление на Дружеството.

Съдът неправилно е: възложил в тежест на ищеца да докаже ново обстоятелство, което предхожда провеждането на доказване от страна на ответника на отчитането с конкретни разходно - оправдателни документи на установените липсващи суми и по конкретно относно заплащането на командировъчни и бонуси на служители – да установи документално обосновано, редовно счетоводно отразяване, което изисква извършването на пълна, а не частична, проверка на имущественото състояние на дружеството; приел, че в тежест на ищеца е да докаже извършването на проверка на имущественото състояние на дружеството, тъй като се касаело за наличие на липса в касовата наличност на дружеството.

Единственият спорен въпрос бил дали паричните средства са разходвани за нуждите на дружеството или за лични нужди, като въззивника твърди, че липсата на разходно оправдателни документи в счетоводството на Дружеството е доказателство за обстоятелството, че средствата не са разходени в полза на „ДМД Консултинг“ ООД.

Оспорва извода на съда, че едва след като ищецът проведе доказване на отговорността на управителя чрез пълна проверка на имущественото състояние на дружеството, в тежест на ответника е да докаже отчитане с конкретни разходно оправдателни документи на установените липсващи суми.

Счита, че решението е неправилно поради допуснати материалноправни нарушения :

Ответницата е имала качеството управител в периода от 13.12.2017г. до 25.06.2021г.

2

Действията по теглене на сума от дружеството, сами по себе си не водят до увреждане, тъй като сумата остава на каса и така се отразява счетоводно, а увреждане би настъпило ако тези суми не се използват за покрИ.не на задължения на дружеството или придобИ.не на стоки и услуги. Не е спорно, че сумите са изтеглени от И. Б. от банковите сметки на Дружеството, която е следвало да ги разходва в полза на Дружеството, което не е доказано от ответника, при условията на пълно и главно доказване, в подкрепа на който извод са изложени конкретни аргументи.

Ответницата не се домогнала да докаже, че е използвала паричните средства в полза на „ДМД Консултинг“ ООД, но съдът е извел неправилен извод, че „за да бъде доказано, че И. Б. е разходила средствата за заплащане на командировъчни и бонуси на служителите, ищецът следва да докаже, че всъщност той е заплатил командировъчните средства и бонуси, от където да се установи, че твърденията на ответника са неоснователни и паричните средства не са разходвани в полза на дружеството“.

Ответницата не е представила документи, с които да докаже основанието на направените от нея плащания, както и че същите са извършени от и за сметка на „ДМД Консултинг“ ООД. Представените доказателства не установяват връзка между извършваните плащания към трети лица и средствата, изтеглени и разходени от банковата сметка на „ДМД Консултинг“ ООД. Недоказани са и твърденията на И. Б., че са извършвани плащания в полза на служители на Дружеството чрез Easy pay. При командироване на служителите на дружеството са отпускани парични средства с разходен касов ордер, подписван от управителя Х. М., като са отпускани допълнително парични средства в зависимост от извършените от тях разходи. Не е установено, суми да са били предавани на ръка или изпращани чрез Easypay от управителя И. Б..

Заключението на съдебно - счетоводната експертиза трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, а констатациите на допълнителната счетоводна експертиза не са взети предвид от решаващия съд. Дали счетоводството на ищеца е било редовно водено не е от значение за решаване на делото по същество, предвид първоначално разпределената между страните доказателствена тежест.

Неправилен е извода на съда, че осчетоводяването на сумите относно процесните трансакции, извършени на ПОС терминал, е извънсъдебно признание на неизгоден факт, че средствата са разходвани за разходи на дружеството и не са неотчетени суми. Когато сумите са осчетоводени, c оперативната дейност на дружеството се е занимавала само и единствено г-жа Б., поради което и сумите са били осчетоводявани по нейно нареждане.

Оспорени са като неоснователни и изводите на съда по отношение на отхвърлената част от иска в размер на 14 218,44 лв. за горницата над 7 320,17 лв. - платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б..

В хода на съдебното производство И. Б. не оспорила, че е ремонтирала личния си автомобил в „Алком ЕСС“ ООД - в отговора на исковата молба е признала, че ремонтите са извършвани за сметка на ищцовото Дружество, и не доказала, че между нея и „ДМД 3

Консултинг“ ООД е съществувала уговорка да ползва личния си автомобил за изпълнения на задълженията й като управител. Съдът правилно не е съобразил представеното от ответницата копие на споразумение за ползване на личен автомобил, тъй като И. Б. не изпълнила задължението си по чл.183 ГПК, съответно споразумението следва да се изключи от доказателствения материал по делото.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззИ.емата И. Н. Б., ЕГН

**********, чрез адв. Й. К. и адв. Н. Д. А., е представила отговор на въззивната жалба, като поддържа, че същата е неправилно, незаконосъобразна и необоснована, съответно, че решението, в обжалваните му части е правилно, като иска да бъде оставена без уважение, по изложени съображения, като претендира разноски направените в двете инстанции разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№1949 от 14.01.2022г. по описа на Софийски градски съд „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, е предявило срещу И. Н. Б., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.145, ал.1 ТЗ и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с които иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер на 124 530,85лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, както следва:

1) Сума в размер на 100 336,27лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на действията на И. Б. като управител на Дружеството, от които:

- 73 877,48 лв. разходвани от И. Б. средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „Юробанк България“ АД;

- 11 900 лв. разходвани от И. Б. средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД;

- 281,85 лв. комисионни такси към „Юробанк България“ АД, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

- 58,50 лв. представляват комисионни такси към „УниКредит Булбанк“ АД, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

- 14 218,44 лева, платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б.;

2) Сума в размер на 10 520,76лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди на Дружеството след заличаването на И. Б. като управител, като сума в размер на 10

480,26 лв., представляват средства на Дружеството, с които И. Б. се е разпоредила, а

40,50 лв. - комисионни такси към банката, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

3) Сума в размер на 13 673,82 лв., получени без основание суми от И. Б. след заличаването и като управител, което е довело до неоснователното й обогатяване.

Ищецът е основал исковете си на твърдения, че в периода 13.12.2017г. - 25.06.2021г.

4 в качеството си на управител на Дружеството, И. Б. неправомерно е разходвала парични средства от банковите сметки на Дружеството без да представя разходно - оправдателни документи за тях, заплащала е личните си разходи със средства на Дружеството, а след освобождаването и като управител е продължила да използва банковата сметка на Дружеството, открита в „Юробанк България“ АД, и да извършва транзакции от нея без да е налице основание за това, като е нанасяла имуществени вреди на Дружеството.

Ответницата И. Н. Б. е оспорила предявените искове, като процесуално недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. Не оспорва, че в периода 13.12.2017г. - 25.06.2021г. е била управител на ищцовото дружество, като в това й качество е разполагала с описаните в исковата молба дебитни карти, които използвала с оглед оперативната дейност на дружеството, но поддържа, че е работила по трудов договор в дружеството, което изключва възможността за ангажирането на отговорността й по реда на ТЗ.

Разпореждането със сметките на дружеството е извършвано във връзка с неговата оперативна дейност, за което са съставяни документи и същите следва да са осчетоводени и съхранявани в офиса на дружеството. В дружеството в процесния период действа монтажна група, съставена от служителите, наети с трудови договори, И. Г. С., В. З. И. и В. В. Ю., на които за изпълнение на техните задължения е предоставен служебен автомобил - марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК № ********. В изпълнение на своите задължения като управител, ответницата изготвяла и предоставяла документи на служителите, подробно описани в отговора, както и командировъчни парични средства в размер на 1 000 лв. ежеседмично. За периода от 19.11.2019г. до 24.06.2021г. /малко над 84 седмици/ предавайки 1 000 лв. командировъчни парични средства всяка седмица на монтажната група, И. Б. е предала над 84 000 лв. командировъчни парични средства на ръка на служителите за изпълнение на техните задължения. Чрез Easy Pay в периода от 26.02.2018г. до 26.07.2021г. е превела на служителите суми в общ размер на 11 500,70 лв., описани по дата и размер за всеки отделен служител. Във връзка с дейността на дружеството извършвала преводи чрез Юробанк в общ размер на 6 764лв., посочени по дата, основание и размер.