Определение № 293 от 18.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Кюстендил, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.420 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на адв.АНГ.АНГ. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на К. К.ов И. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.

„Демокрация“ №29, вх.А, ет.2, ап.3, действащ чрез своя баща и законен представител К. И.

С. с ЕГН **********, против определение с №1409/23.12.2022г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№1831 по описа за 2022г. на същия съд.

С обжалваното определение, на основание чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, е спряно принудителното изпълнение по изп.д.№20227430401278 на ЧСИ ЕЛ.ХР., с район на действие КнОС, по отношение на длъжника Р. Л. Р., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, кв.

„Запад“ №85, вх.Б, ет.6 ап.39, до влизане в сила на заповед №916 от 31.10.2022г. за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1831/2022г. по описа на КнРС.

Определението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и тенденциозност и твърдения, че същото е постановено в резултат на лично неприязнено отношение на съдията от КнРС към законния представител на страната и пълномощника й. Твърди се, че мотивите за постановеното спиране на изпълнението са абсурдни; цитират се откъси от мотивите на съдебния акт, които се считат за нелогични и неразбираеми до степен да липсват такива. Моли се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Ангелов в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА.

В подадения отговор на частната жалба от Р. Р., чрез пълномощника адв.В.Харбазов, се изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното определение.

1

КнОС, след като се запозна с материалните по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Ч.гр.д.№1831/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от К. К.ов И. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, вх.А, ет.2, ап.3, действащ чрез своя баща и законен представител К. И. С. с ЕГН **********, против Р. Л. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, кв.„Запад“ №85, вх.Б, ет.6, ап.39. В заявлението е било обективирано искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещ, въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК, а именно – недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, кв.„Запад“ бл.85, вх.Б, ет.6, ап.39, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 43.30 кв.м., ведно с прилежащите части от общите части на сградата. Посочено е, че вземането произтича от поето от Р. Р. в нотариален акт за покупкопродажба на имот и учредяване право на ползване с №154, том II, дело №294/2022г. по описа на нотариус Лилия Христова, с рег.№586 по регистъра на НК, клауза VIII, задължение за предаване на недвижимия имот, предмет на сделката.

Със заповед с №916 от 31.10.2022г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи във основа на документ по чл.417 от ГПК, КнРС е разпоредил на Р. Л. Р. да предаде на заявителя описания в заявлението недвижим имот, както и въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповедта, е издал и изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.

№20227430401278 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743 и район на действие ОСКюстендил.

В молба с вх.№11486/21.12.2022г. Р. Р. е направила искане по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист, аргументирайки разбиране, че вземането не се дължи – изводимо от приложени към молбата писмени доказателства. По-конкретно – Р. е посочила, че е кредитор на К. К.ов И. и има вземане срещу същия, произтичащо от договор за покупко-продажба на движими вещи с нотариална заверка на подписите от дата 11.08.2022г., с който Р. е продала на И., действащ чрез своя законен представител, собствените си движими вещи: пълно обзавеждане, оборудване, подобрения и строителни материали за ремонтни дейности за апартамента, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кюстендил, срещу сумата от 35 000 лева, която цена купувачът не е заплатил и за която в полза на Р. срещу И. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1729/2022г. От тези факти Р. е извела съждението, че има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.72 от ЗС и, че поради неплащане от страна на купувача на подобренията, които е направила, изразяващи се в сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, тя има право да упражни право на задържане. Друг довод, че вземането не се дължи е свързан с твърдението, че действителната воля на страните по сделката за покупко-продажба на недвижимия имот е била същият да бъде продаден за 2 сумата от 50 000 лева, в какъвто смисъл бил сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба, което, според Р., й дава право до установяване основателността на искането на купувача за предаване на владението върху имота, същата да упражни право на задържане.

Към молбата са приложени преписи на следните документи: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2022г.; решение с №562/28.07.2022г. по ч.гр.д.№1299/2022г. на КнРС; договор за покупко-продажба на движими вещи от 11.08.2022г.; заповед №830/26.09.2022г. по ч.гр.д.№1729/2022г. по описа на КнРС и изпълнителен лист, издаден въз основа на същата; покана за доброволно изпълнение с изх.№16211/23.11.2022г. по изп.д.№20227430401278 по описа на ЧСИ ЕЛ.ХР., с рег.№743.

По така направеното искане и при тези данни, районният съд е постановил обжалваното определение, с което е приел молбата за основателна и е спрял принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение срещу Р., считайки, че в случая са налице убедителни писмени доказателства за обоснована вероятност възраженията на длъжника да са основателни – в нейна полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу взискателя, както и е налице сключен предварителен договор за продажба на процесния имот, в който условията за продажба се различават в значителна степен от уговорените в нотариалния акт.

Така установените по делото факти, налагат следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.420 ал.3 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено, макар и не по изложените от КнРС съображения.

Подаването на искане от длъжника за спиране на принудителното изпълнение по издаден изпълнителен лист в рамките на заповедното производство в хипотезата на допуснато незабавно изпълнение на заповедта в случаите по чл.417 от ГПК, представлява допустимо процесуално действие, което в случая е било надлежно упражнено от страна на Р. Р.. Последната не е обосновала искането си с представянето на обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД – възможност, предвидена в чл.420 ал.1 от ГПК, а с твърдението, че вземането по заповедта за изпълнение не се дължи – хипотеза, допускаща спиране на незабавното изпълнение от съда, без представяне на обезпечение, но при наличие на писмени доказателства за твърдяната недължимост – чл.420 ал.2 т.1 от ГПК.

Под писмени доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 от ГПК, следва да се разбират такива, от които явно и с известна степен на категоричност да следва извод за вероятно несъществуване на вземането, чието принудително изпълнение е започнало. За целите на произнасянето по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, констатацията на съда, че вземането не се дължи, може да бъде извършена когато подобен извод произтича от представения от 3 длъжника документ, без да е необходимо да бъдат събирани допълнителни доказателства в подкрепа на наведените твърдения.

В настоящия случай незабавното изпълнение е допуснато в хипотезата на чл.417 т.3 от ГПК - за изпълнение на задължение за предаване на недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба. От представения от самия заявител документ обаче е видно, че подобно вземане в неговия патримониум не съществува. Това е така, тъй като нотариалният акт за покупко-продажба на имот и учредяване право на ползване с №154, том II, дело №294/2022г. по описа на нотариус Лилия Христова, с рег.№586 по регистъра на НК, обективира сключването на две сделки – за учредяване на право на ползване върху недвижимия имот от Р. Л. Р. в полза на К. И. С. с ЕГН ********** в лично негово качеството и за продажба от Р. Л. Р. на К. К.ов И. с ЕГН ********** на недвижимия имот, при учреденото в полза на С. право на ползване върху същия. Видно от клауза VIII на нотариалния акт – която договорна клауза се сочи в заявлението по чл.417 от ГПК като източник на задължението - Р. Л. Р. се е задължила да предаде владението върху имота не на купувача, а на ползвателя К. И. С. в тридневен срок от получаване на продажната цена.

Според чл.417 т.3 от ГПК, може да се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – нотариален акт за съдържащите се в него задължения за предаване на определени вещи. Видно от конкретния договор, задължението на Р. да предаде вещта – недвижимия имот, е към лицето, на което е учредила правото на ползване и това е К. И. С. с ЕГН **********. Подобно право, по силата на конкретния нотариален акт, не е възникнало за приобретателя – купувача, придобил „голата собственост“ върху имота К. К.ов И. с ЕГН **********. При все това, именно К. К.ов И. с ЕГН **********, действащ чрез неговия законен представител, посредством подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е претендирал предаване на вещта от Р.. При тези данни, при извършване на дължимата преценка по чл.420 ал.2 т.1 от ГПК закономерно следва извод, че вземането не се дължи, тъй като с процесния нотариалния акт Р. Л. Р. не е поела задължение да предаде имота на заявителя.

При така изложените доводи, безпредметно е обсъждането на документите, представени от длъжника с молбата по чл.420 от ГПК. Като е спрял принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение, макар и с други доводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Оплакванията в частната жалба са несъстоятелни, а и от същата е видно, че и на този етап от съдебното производство не се държи сметка за естеството на извършените правни сделки, настъпилите правните последици от тях, правата, които са възникнали за купувача и за ползвателя и не се прави разграничение между правната сфера на приобретателя – малолетно лице и тази на законния му представител и същевременно страна по договора за учредяване на право на ползване.

Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС се явява правилно, а подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че същото е окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

4

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.АНГ.АНГ. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на К. К.ов И. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ***, вх.А, ет.2, ап.3, действащ чрез своя баща и законен представител К.

И. С. с ЕГН **********, против определение с №1409/23.12.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№1831 по описа за 2022г. на същия съд, с което на основание чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, е спряно принудителното изпълнение по изп.д.