Решение № 3079 от 08.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330114936 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че договор за паричен заем № ***/12.04.2021 г. е недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и 11, чл.19, ал.1 ЗПК, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № ***/12.04.2021 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, както и искове по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на сумата от 80 лв. получена без основание сума по нищожния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на сумата от 251,76 лв. получена без основание сума по нищожния договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба от Н. С. М. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № ***/12.04.2021 г., по силата на който на ищцата била предоставена сума в размер на 500,00 лева, при ГПР 41,85% и ГЛП 35,00 %. Общо дължимата сума с лихви била 552,24 лева, която следвало да бъде върната на 6 месечни вноски. С оглед клаузата на чл.4 от договора ищцата сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № ***/12.04.2021 г., с който следвало да бъде обезпечен 1 сключения договор за заем. Твърди, че сключеният договор за заем е нищожен поради нарушение разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. И при фиксиран лихвен процент следвало да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва – на база на целия размер на кредита, на остатъчната стойност на главницата или др., а това не било изпълнено. Посочено е, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като се позовава на съдебна практика. Твърди, че в договора за кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР.

Не били спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като договорът не съдържал ГПР на разходите по кредита и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора. Сочи се че потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, тъй като постъпвало в неговия патримониум, доколкото двете дружества били свързани лица. В разрез с нормите на добросъвестност, търговецът осигурил допълнително възнаграждение в своя полза чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. С оглед на изложените съображения се моли предявените искове да се уважат, както и да се присъдят разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирало отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото задълженията по договора са погасени от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и е легитимиран да отговаря по предявения иск. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи, че ищцата не е заплащала задълженията си за главница по договора, като към момента на погасяване на задълженията от страна на „Файненшъл България“ ЕООД ищцата е имала непогасено задължение за главница от 500,00 лв. и задължения за лихва в размер на 52,24 лв. Твърди, че в сключения договор ясно е посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва, доколкото заемодателят не предоставя средства, придобити чрез публично привличане на влогове, поради което счита, че не следва да се обсъжда съответствието на тази цена с добрите нрави.

Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишния лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като цялата изискуема информация била налична в договора за потребителски кредит. Счита, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита. Като акцесорно облигационно правоотношение, възнаграждението по договор за гаранция не следвало да се включва в ГПР по договор за паричен заем. Поддържа, че възнаграждението на дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Твърди, че ГПР 2 изразява общите разходи по кредита и съответства на посочения в договора. Сочи, че в договора за кредит не е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за обезпечение, като изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото задълженията по процесните договори са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на договор за цесия, за който длъжникът е уведомен. Счита исковата молба за нередовна, доколкото към нея на основание чл. 127, ал. 2 ГПК не са представени доказателства, обосноваващи основателността на предявения иск. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че дружеството е погасило в полза на кредитодателя сумата от 552,24 лв., представляваща задължения на ищцата по договора за заем, поради което счита осъдителните й претенции за напълно неоснователни.

Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, като възнаграждението е определено след извършена преценка на риска. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави и тъй като клаузите в договора са достатъчно ясно и разбираемо формулирани и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което получената сума по договор за паричен заем № *** от 12.04.2021г. от Н. С. М. е 500 лв. По договора за заем и договора за предоставяне на поръчителство Н. М. е внесла сумата в размер на 30.11 лв. на 31.08.2021г., която сума е разпределена към поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 12.04.2021г. между ищцата и първия ответник е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент – 35 % и ГПР – 41.85 %. Срокът на заема е бил 6 3 месеца – 6 вноски по 92.04 лв. Общата дължима сума по договора е била 552.24 лв. Не се спори и че между ищцата и второто ответното дружество е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, при възнаграждение от 251.76 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които от по 41.96 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем. Цитираните два договора не са представени по делото, но от една страна, изложените обстоятелства не са спорни между страните. От друга страна, с оглед реалния характер на договора за заем се съобрази и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което получената от Н. М. сума по договор за паричен заем № ***/12.04.2021г. е 500 лв. Освен това с оглед изразеното от ищцата становище, че същата не разполага с екземпляри от договорите, двете ответни дружества са били задължени, на основание чл.190 ГПК, да представят съответно договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, като им е указано, че в случай на непредставяне на съответните документи съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, за събирането на които страните са създали пречки, поради което съдът приема, че между ищцата и двете ответни дружества са възникнали правоотношения съответно по договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство, с изложеното в исковата молба съдържание.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

4

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. С отговора на „Изи Асет Мениджмънт“ АД се сочи, че в годишния процент на разходите по кредита е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателя. Несъстоятелно било твърдението, че при изчисляване на ГПР по договора следва да се включи възнаграждението, което той е договорил с дружеството-гарант, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя, не било част от заемното правоотношение и не представлявало пряк разход, свързан с кредита. Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество - поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Не се спори, че договорите са сключени на една и съща дата, заведени са под един номер. Освен това, заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на възнаграждението и срока на заема. Ето защо, посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 41.85 % не отговаря на действителния. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.