Решение № 3230 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20261110200128 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по жалба на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *******, срещу Наказателно постановление № 22-2500592 от 04.12.2025г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

В жалбата се сочи, че лицето К.С. - гражданин на Република Индия, не е полагал труд без наличието на валидно трудово правоотношение между него и „,,***''“ ЕООД, а същият е изпълнявал своите задължения, които са били предмет на сключен между него и жалбоподателя граждански договор от 14.08.2025г., съгласно който лицето се е задължило да извършва помощни дейности в кухнята на обект на дружеството, находящ се в гр. София, ул.

„,,***'', за което било уговорено еднократно възнаграждение в размер на 100.00лв. а не месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200.00лв., както е посоченото в АУАН и НП. Оспорва се изводът на актосъставителя и на наказващия орган, че гражданският договор съдържа елементите на трудов договор. Не било установено К.С. да е разбирал български език, нито проверяващите да владеят английски език или родния му език, съответно лицето не е разбирало зададените му въпроси и е смятало, че го питат за неговия работодател по трудово правоотношение - „,,***''“ ЕООД, ЕИК *******. С оглед на това се твърди, че приложената по административнонаказателната преписка декларация не може да представлява годно основание за доказване съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и К.С.. На следващо място се сочи, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 8 ЗАНН, АУАН не съдържал направените от представителя на „,,***''“ ЕООД възражения при неговото връчване. Излагат се и съображения 1 за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Изложени са и оплаквания, касаещи размера на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. К., който моли за отмяна на НП. Сочи, че в декларацията си лицето не е посочило, че работи в този обект и към дружеството „,,***''“ ЕООД.

Лицето имало разрешение за пребиваване и работа в „,,***'' 1“. Това, че не било посочило „,,***'' 1“, пропускайки цифрата 1, не означавало, че е декларирало, че работи в обект на „,,***''“ ЕООД и има правоотношение с него. Сочи, че АУАН бил съставен за това че имало сключен граждански договор, с който било уредено трудово по своя характер правоотношение.

Претендира разноски, за което предоставя по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която счита, че жалбата е неоснователна. Намира за доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Счита, че като отегчаващо обстоятелство следва да се цени това, че работодателят не е сключил трудов договор и не е поискал разрешение от Агенция по заетостта, с което е изложил на риск лицето да бъде санкционирано по реда на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ и го е лишил от осигурителни права на територията на РБ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави немотивирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. ,,***''.

На 14.08.2025г. контролните органи от ДИТ - София, един от които бил свид. С. Л. - главен инспектор, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: „,,***''“, находящ се в гр.

София, ул. „,,***'', стопанисван от „,,***''“ ЕООД. В хода на проверката било заварено лицето К.С., ЛНЧ *******, гражданин на Индия, с дата на раждане ,,***'' г. да полага труд като помощник за разфасоване на месо. На място лицето собственоръчно попълнило декларация, в която посочило, че работи като помощник за разфасоване на пилешко и свинско месо, с определено работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивки в работния ден в размер на 30 минути, като получавало месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв.

В хода на проверката бил представен граждански договор № 007/14.08.2025 г., сключен между „,,***''" ЕООД и К.С..

Във връзка с направено запитване, с писмо от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /АЗ/, ДИТ-София били уведомени, че след извършена проверка в информационната база данни на АЗ, било установено, че за лицето К.С., нямало данни да е издавано разрешение за работа, като командировани/изпратени специалисти в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на АЗ за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в АЗ. В писмото било посочено и че предоставянето на информация относно разрешен достъп до пазара на труда на граждани на 2 трети държави на основание чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е в компетенциите на Дирекция „Миграция“ към МВР.

В отговор на изискана информация, от Дирекция „Миграция“ към МВР уведомили проверяващите, че лицето К.С. е с предоставено право за продължително пребиваване на основание чл. 24и от ЗЧРБ от 28.11.2024 г. до 28.11.2027 г., на длъжност „работник кухня“, с място на работа: гр. София, ,,***'', заведение за бързо хранене. В писмото било посочено, че чужденецът имал издаден и връчен БЛД „разрешение за пребиваване“ от 30.01.2025 г., като от датата на връчване на БЛД същият имал право да упражнява трудова заетост съгласно разпоредбите на чл. 24и от ЗЧРБ. Било посочено още, че К.С. е влязъл на територията на Република България с виза тип D, която е получил след предоставен достъп до българския пазар на труда от страна на Агенция по заетостта на основание чл. 24и от ЗЧРБ.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2532743 от 07.10 .2025г.

С оглед на установеното при проверката, в присъствието на двама свидетели, както и на представител на „,,***''“ ЕООД, свид. С. Л. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 22-2500592/07.10.2025 г., за нарушение на чл.

75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля С. Л.; АУАН № 22-2500592/07.10.2025 г.;

Наказателно постановление № 22-2500592 от 04.12.2025г.; Пълномощни;

Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда"; Заповед № ЧР-1744/20.12.2022г. и длъжностна характеристика към нея; Заповед № ЧР-383/20.03.2024 г. и длъжностна характеристика към нея; Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, връчена на 14.08.2025 г.; Протокол за извършена проверка № ПР2532743 от 07.10 .2025г.;

Декларация от 14.08.2025 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ от К.С.;

Граждански договор за извършена работа № 007/14.08.2025 г.; Протокол за приемане на извършената работа по гражданския договор; Фиш за заплати за м. август 2025 г.; Разрешение за пребиваване на К.С.; Писмо от АЗ; Писмо от Дирекция „Миграция“ към МВР; Заповед № З-0085/24.01.2023 г. на ИД на ГИТ.

Съдът се довери на показанията на свидетеля С. Л., който в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършената проверка, както и относно констатираното нарушение. Показанията на свидетеля са логични и последователни, и се потвърждават от писмените доказателства по делото, поради което съдът им се довери.

Съдът кредитира и писмените доказателства, доколкото същите съдържат относима за делото информация относно извършваната проверка и нейните констатации, като спомагат за цялостно изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че процесният АУАН и обжалваното НП са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗТМТМ.

Актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени, което се установи от приложените по делото заповеди. Спазени са предвидените по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за нарушение и на основание разпоредбата на чл.

75а, ал. 2 от ЗТМТМ, която предвижда, че на работодател - юридическо лице, за който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

От доказателствата по делото категорично се установява, че на посочената дата – 14.08.2025г., К.С. - гражданин на Република Индия, т.е. на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, е полагал труд в полза на жалбоподателя на длъжността „помощник за разфасоване на пилешко и свинско месо“, макар да е нямал сключен индивидуален трудов договор на основание Кодекса на труда, а при проверката да е представен граждански договор. Видно от попълнената на английски език (с приложен превод на 4 български език) декларация от К.С. – гражданин на Република Индия, същият е работил на посочената длъжност, като е имал определено работно време: от 09:00 часа до 17:00 часа; почивки в работния ден: 30 минути; уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв., т.е. налице са отношения по предоставяне на работна сила, които могат да се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ. Без значение е обстоятелството, че по преписката е представен „граждански“ договор, тъй като за съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение е от значение фактът на предоставянето на работна сила, каквото в случая несъмнено е налице. Видно от приобщеното писмо от Агенцията по заетостта, няма данни спрямо К.С. да е издавано разрешение за работа, като командировани/изпратени специалисти в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на АЗ за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенцията.

Не е установено обаче в случая да е било необходимо такова разрешение или регистрация. Не е посочено и правното основание, което поставя такова изискване.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗТМТМ на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато: 1. има трудов договор с местен работодател; 2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България; 3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер; 4. извършва дейност на свободна практика. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на РБ, когато са: 1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване; 2. лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който РБ е страна; 3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над три месеца; 4. членове на семейство на продължително пребиваващ в РБ чужденец – гражданин на трета държава.