Решение № 5192 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5192 гр. С., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110146382 по описа за 2025 година

Предявен е от П. Й. Н. срещу „Б. Е.р“ АД по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от по 400 евро обезщетение за закъснял полет № ... с направление летище Б. – летище С., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 04.12.2024г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК по ч. гр. д. №72683/2024г.

Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет № ... с направление летище Б. – летище С., който следвало да пристигне до крайната си дестинация на .г. в 23:55 часа, но в действителност пристигнал на 28.06.2024г. в 09:17 часа, със закъснение над три часа.

Ищецът отправил покана за доброволно изпълнение на задължението на ответника за заплащане на обезщетение за закъснял полет, но към датата на предявяване на исковата претенция не е получил претендираното обезщетение. Твърди се, че дължината на полета е над 1 500 км., поради което на ищеца се дължи обезщетение в размер на 400 евро. Ищецът твърди, че резервацията за полета му е била потвърдена. Въз основа на така изложените фактически твърдение моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иска като неоснователен. Не се оспорва факта на сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № ... с направление летище Б. – летище С. от .г. между ищеца и ответното дружество. Посочва, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение поради лоши метеорологични условия на летище Б. на .г. и закъснение на предходния полет №. с маршрут летище С. - летище Б. от ротацията, което съставлявало извънредно обстоятелство и основание за освобождаване на ответника от отговорност за заплащане на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента. Оспорва ищецът да се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Въз основа на така изложените доводи моли за отхвърляне не иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Възникването на главното вземане на ищеца в качеството му на пътник по договор за 1 въздушен превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки: сключен договор за превоз на пътници за полет № ... от .г. по направление летище Б. – летище С., като ищецът има потвърдена резервация за полета; явяване на ищеца за регистрация не по-късно от 45 линути преди обявения час на излитане, като ответникът е изпълнил задълженито си със закъснение над три часа, както и разстоянието на полета. В тежест на ответника е да установи факта на настъпване на твърдените извънредни обстоятелства, обусловили закъснението на процесния полет, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, и наличието на причинно следствена връзка между настъпването на извънредните обстоятелства и закъснението на процесния полет

В определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран приетия като окончателен доклад по чл. 146 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на сключен между страните договор за превоз на пътници за полет № ... с направление летище Б. – летище С. на .г.; че разстоянието между двете летища е над 1 500 км.; че кацането е осъществено със закъснение от над 3 часа.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е имал закупен билет за процесния полет, който следвало да бъде изпълнен от ответника като превозвач, с час на пристигане 23:55 часа местно време на . г. Видно от приетата по делото бордна карта, даваща право на притежателя да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, ищецът се е регистрирал като пътник на полет № ..., насрочен за . г. от 20:30 ч. по маршрут Б. – С..

Съдът приема за неоснователни въведените възражения на ответника за недоказаност на факта на явяване на ищеца на гишето за регистрация след предвидения в регламента времеви интервал от 45 минути преди обявения час за излитане. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз) "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери".

Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе насрещно доказване, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет /така в Решение № 1148 от 28.02.2024 г. по в. гр. д. № 7560/2022 г. по описа на СГС, Решение № 3328 от 6.06.2024 г. по в. гр. д. № 557/2024 г. по описа на СГС/.

В настоящия случай ответникът не проведе насрещно доказване в тази насока, не ангажира доказателства, установяващи факта на непревозване на пътника с процесния полет, поради което съдът приема, че ищецът се е явил за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

Ответникът е навел възражение, че закъснението се дължало на лоши метеорологични условия – гръмотевична буря на летище Б., която предизвикала закъснението на полет № ., предхождащ процесния полет № FB408, изпълняван със същото въздухоплавателно средство.

Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно 2 изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.

Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C[1]74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19).

Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането.

В конкретния случай от събраните доказателства не се установява наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки от авиопревозвача.

Поради неизпълнение на възложеното процесуално задължение по реда на чл. 185 ГПК за представяне в превод на български на приложените писмени доказателства с отговора на исковата молба, относими към установяване на сочените извънредни обстоятелства, съдът е изключил същите от доказателствата по делото.

Същевременно в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за настъпването на твърдените извънредни обстоятелства, обусловили закъснението на процесния полет, за установяването на които съдът е приел, че са необходими специални знания в областта на авиационната техника и авиационната безопасност. Ответникът не е направил доказателствени искания за допускане на съдебна експертиза и не е ангажирал допълнителни доказателство в подкрепа на направеното възражение.

При така констатираната доказателствена празнота с оглед на правилото за разпределение на доказателствената тежест и проявената от ответното дружество процесуална пасивност, въпреки изричните указания на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав приема за недоказан в процеса факта на настъпването на твърдените извънредни обстоятелства, обусловили закъснението на процесния полет – влошени метеорологични условия на летище Б. на .г, довели до закъснение на предходния полет №. с маршрут летище С. - летище Б. от ротацията, изпълняван със същото въздухоплавателно средство.

Поради това съдът намира, че са налице всички факти от фактическия състав на предявения иск и същият следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в заповедното производство и в исковото производство.