Решение № 302 от 27.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500678 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. И. З.,представлявана от адв.Харизанов.

,ответница в първоинстанционното производство, срещу Решение №22 от 10.02.2025г. постановено от Районен съд Поморие по гр.д.№ 77 /2024г., с което съдът е приел за установено по отношение на М. И. З., ЕГН- ********** с настоящ адрес в ***, съществуването на вземане в полза на ищеца "Водоснабдяване и канализация "ЕАД, гр.Бургас, кв.”Победа„ ЕИК 812115210, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, в размер на 760,18 лева (седемстотин и шестдесет лв. 18 ст.), представляващи стойността на доставената , пречистена и отведена вода до имота на ответницата З. в *** абонатен № 968003, за отчетния период , за който са издадени фактури от 27.09.2021 г. до 25.07.2023 г., ведно със сумата 167,07 лв.( сто шестдесет и седем лева 07 ст.), представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2023 г.- до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед 285/03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№692/2023 г. по описа на Районен съд гр.Поморие .

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението на ПРС,като се оспорва изводът на съда за неоснователност на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност по отношение претендираните от ищеца вземания по фактури,издадени през периода от 27.09.2021г.до 25.07.2023г.,с отчетен период по фактурите от 04.09.2019г.до 04.07.2023г.Твърди се,че задълженията по издадените фактури са за предоставени ВиК услуги за период преди тригодишния давностен срок,считано от 02.11.2023г.,като за преценката за изтекла погасителна давност е от значение 1 отчетния период,през който са предоставени услугите,а не датата на издаването на фактурите.Моли за отмяна на решението на ПРС и отхвърляне на иска.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции,включително и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв.

В отговора на въззивната жалба са изложени аргументи за неоснователността и,като се поддържа становище,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно.Счита,че районният съд правилно е приел,че не е изтекла тригодишната погасителна давност за претендираните вземания,тъй като за начало на давностния срок следва да се приеме датата на издаване на фактурите. Моли решението на ПРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,се представлява от адв.Харизанов,който поддържа въззивната жалба.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено не изпраща представител.Представена е писмена молба,в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.Няма доказателствени искания.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

С исковата молба ищецът е твърдял,че като доставчик на ВиК услуги, по силата на публично известни общи условия на дружеството за отчетния период по фактури от 04.09.2019г. до 04.07.2023г. е доставил до имота на ответницата в *** , абонатен №968003 услуга по доставяне , пречистване и отвеждане на вода на обща стойност 760,18 лв., а ответницата не е изпълнила задължението си да заплати тази сума в сроковете,предвидени в общите условия и изпаднала в забава. За дължимите суми ищцецът се е снабдил със заповед 285/03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№692/2023г. по описа на ПРС, срещу която ответницата е подала възражение.

Ищецът е отправил искане до съда да приеме за установено по отношение на ответницата,че дължи на ищеца сумата от 760,18 лв. , представляваща незаплатена стойност по издадени фактури за периода от 27.09.2021г. до 25.07.2023г., както следва:

-фактура № 0042484112 от дата 27.09.2021г. за сумата 381.16 лв.;

-фактура № 0042777855 от дата 25.11.2021г.за сумата 211.16 лв.;

-фактура № 0043902704 от 25.07.2022г.за сумата 40.44 лв.;

-фактура №0045700366 от 25.07.2023г.за сумата 127.42 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед 285/03.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №692/2023 г. по описа на ПРС.

В подадения в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск,като е заявила възражение, че не са били надлежно отчетени показанията на водомера и възражение за изтекла погасителна давност на ищцовите претенции,тъй като показанията на водомера не са били отчитани ежемесечно,а фактури са издавани веднъж годишно,за отчетни периоди,за които изтекъл тригодишният давностен срок и вземанията на ищеца са погасени по давност.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита ПРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.422 ГПК вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Не е спорно,че ответницата през процесният отчетен период от 04.09.2019 г. до 2

04.07.2023г. е била собственик и ползвател на процесния имот в *** с абонатен №968003 в системата на ответника,както и че през този период е получила от ищцовото дружество услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода до процесния имот. От представената справка- извлечение от отчет с мобилно устройство(л.9 от делото на ПРС) се установява,че водомерът е отчитан както следва: „видян“ за отчетен период от 04.09.2019г. до 26.08.2021г.;“видян“ за отчетен период от 27.08.2021г.до 27.10.2021г.;“видян“ за отчетен период 28.10.2021г.до 23.06.2022г.;“служебно“ за отчетен период от 24.06.202 до 03.07.2022г./с нулеви показания/; „видян“ за отчетен период от 04.07.2022г.до 04.07.2023г.

По делото са приети като доказателства фактура № 0042484112 от дата 27.09.2021г. за сумата 381.16 лв. за отчетен период от 04.09.2019г. до 26.08.2021г; фактура № 0042777855 от дата 25.11.2021г.за сумата 211.16 лв. за отчетен период от 27.08.2021г.до 27.10.2021г; фактура № 0043902704 от 25.07.2022г.за сумата 40.44 лв.за отчетен период от 28.10.2021г.до 23.06.2022г; фактура №0045700366 от 25.07.2023г.за сумата 127.42 лв. за отчетен период от 04.07.2022г.до 04.07.2023г.

Във въззивната жалба не са заявени оплаквания за неправилност на изводите на ПРС относно точността при отчитане на показанията на водомера,поради което въззивната инстанция не намира за необходимо да излага повторно установените от ПРС и неоспорени във въззивното производство факти относно начина и процеса на отчитане на показанията на водомера,изправността му,точното определяне на дължимите суми съобразно утвърдените цени и показанията на водомера за съответните отчетни периоди.

ПРС е уважил изцяло предявения иск,като е приел,че по делото е доказано,че ответникът е потребил доставените му от ищеца услуги по доставяне , пречистване и отвеждане на вода на обща стойност 760,18 лв. Районният съд е намерил възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно,като е приел,че давностният срок започва да тече от датата на издаване на фактурата,независимо за какъв отчетен период е издадена. На основание чл.31,ал.2 от Общите условия на оператора за потребителя е възникнало задължението да заплати сумите по фактурите в 30 дневен срок след датата на фактуриране.Уважен е изцяло и акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Възражението за изтекла погасителна давност,поддържано и във въззивната жалба БОС намери за основателно за част от процесните вземания.

Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.

"в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На основание чл. 114, ал.

1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Началният момент започва от обективно осъществени факти и не зависи от волята на страните по правоотношението. Тъй като процесният водоснабден имот не е със сезонен характер,то съгласно чл.23 ал.1 т.1 от Общите условия на ищцовото дружество показанията на водомера е следвало да бъдат отчитани веднъж месечно,а клаузата на чл.33 ал.1 от ОУ гласи,че ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация или служебно начисляване на количества. Представените по делото фактури и данните от справката за извършваното отчитане на показанията на водомера сочат,че ВиК операторът не е извършвал отчитането съобразно своите Общи условия,нито е издавал ежемесечни фактури.

Нарушавайки клаузата на своите Общи условия, кредиторът е в забава на своето задължение и не може да черпи права от собственото си неизпълнение. След като операторът не е изпълнил задължението си да извърши своевременно отчет и да издаде фактура, то съдът счита, че по аналогия по чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД издаването на фактурата като условие за възникването на процесните вземания се е сбъднало след изтичането на срока й за издаване.

Предвид това, падежът на задължението на ответника изтича в последния ден от месеца, в който е следвало да бъде издадена фактурата. (Решение № 953 от 17.08.2023 г. на ОС Бургас по в. гр. д. № 890/2023 г., Решение № 488 от 4.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 196/2023 г. двете по описа на БОС).

3

Въззивната инстанция намира, че тъй като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 02.11.2023г., давностният срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД следва да се определи спрямо тази дата – три години назад,тоест преди 02.11.2020г.За вземанията, относими към месечните отчетни периоди, предхождащи 02.11.2020г. погасителната давност е изтекла. Видно от фактура № 0042484112,издадена на 27.09.2021г. за сумата 381.16 лв. същата обхваща отчетен период от 04.09.2019г. до 26.08.2021г. Вземанията за част от този отчетен период,а именно от 04.09.2019г. до 02.11.2020 г. са погасени по давност. Във тази фактура са индивидуализирани три вземания- първото,с отчетен период от 04.09.2019г.до 31.12.2019г. е в размер на 54.56 лв.,второто е за периода от 01.01.2020г.до 31.12.2020г. с посочено вземане в размер на 166.97 лв.и третото е за периода от 01.01.2021г.до 26.08.2021г. с посочено вземане в размер на 96.10 лв. Общата стойност на трите вземания е 381.16 лв.

Ежемесечното потребление не може да се установи от данните във фактурата и от останалите събрани по делото доказателства, а съдът не може да го установи и по реда на чл.162 ГПК и да определи тези месечни стойности. Установимо е само вземането за периода от 04.09.2019г. до 31.12.2019г.,което е в размер на 54.56 лв.,което и изцяло погасено по давност,а по отношение на вземането за периода от 01.01.2019г.до 31.12.2020г. не може да се установи потреблението за периода от 01.01.2020г.до 02.11.2020г.,вземането за което е погасено по давност,нито може да се установи потреблението за периода от 02.11.2020г.до 31.12.2020г. ,за което не е изтекла погасителната давност. При това положение, предявеният иск следва да бъде отхвърлен за горепосочените две вземания на обща стойност 221.53 лв.като погасени по давност за периода от 04.09.2019г.до 02.11.2020г.и поради недоказаност на размера за периода от 02.11.2020г.до 31.12.2020г. Вземанията по останалите фактури са за отчетни периоди,за които не е изтекъл тригодишният давностен срок,поради което сумите по тях са дължими от въззивницата, тъй като не са погасени по давност.

По гореизложените съображения въззивният съд намери,че решението на ПРС следва да бъде отменено в частта,с която е уважен предявеният установителен иск над размера от 538.65 лв./разликата между претендирания размер на главницата от 760.18 лв. и размера,за който искът се отхвърля- 221.53 лева/, като за сумата от 221.53 лева искът следва да се отхвърли поради погасяване на вземанията по давност и недоказаност на размера.