Решение № 2889 от 01.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2889 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330119592 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. М. М., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника адв. Г.Д. от ***, със съд. адрес: *** е предявил срещу ответниците С.К.М., ЕГН: **********, В. Д. Г., ЕГН:

**********, Г.И.И., ЕГН: **********, и тримата с адрес: ***, и Ж. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро), с левова равностойност 19 558, 30 (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждащото деяние – ***г., до окончателното плащане на сумата, представляваща причинени му от ответниците имуществени вреди – сума, която ответниците в качеството си на длъжностни лица – ***, посредством злоупотреба със служебно положение на ***г. са принудили ищеца да им даде, предадена им като дар на полски път до ***, за да нарушат служебните си задължения, за което са признати за виновни като съучастници в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр сл. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК с влязла в сила Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г. на ПОС, изм. с Решение № 260069/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на ПАС, потв. с Решение № 60144/09.11.2021г. по КНОХД № 677/2021г. на ВКС, 3-то н. о.; и сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му от ответниците неимуществени вреди в резултат на гореописаното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда № 54/08.07.2020г. по НОХД № 339/2019г.

1 на ПОС, изм. с Решение № 260069/13.04.2021г. по ВНОХД № 629/2020г. на ПАС, потв. с Решение № 60144/09.11.2021г. по КНОХД № 677/2021г. на ВКС, 3-то н. о. четиримата ответници са признати за виновни като съучастници в извършване на престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, б. А, вр. с чл. 301, ал. 2 вр сл. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК за това, че на ***г. в *** в качеството им на длъжностни лица – ***, чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение са принудили ищеца да им даде неследващ им се дар чрез лицето М.Р.М. на полски път в близост до *** сумата в размер на 10 000 евро (десет хиляди евро), с левова равностойност 19 558, 30 лева, за да нарушат служебните си задължения и да не извършат необходимите действия по служба. По делото като пострадало лице бил конституиран ищецът, който поддържал обвинението като частен обвинител. На ответниците като наказание било наложено „лишаване от свобода“ с различни срокове за всеки от тях. Твърди се чрез неправомерните си действия ответниците да са причинили на ищеца вреда – имуществена, в размер на получената сума от 10 000 евро.

Имуществените вреди били установени по основание и размер с влязлата в сила присъда, съгл. чл. 300 от ГПК.

Също така му били причинени и неимуществени вреди – огромно унижение, стрес, уплаха, напрегнатост, потиснатост, безсъние, емоционален дискомфорт, които се отразили негативно върху ежедневието и обичайния ритъм на живот на ищеца. Същите по справедливост ищецът оценя на сумата от 8000 лева.

Ето защо моли да се осъдят ответниците солидарно да му заплатят гореописаните суми, ведно с разноските по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Д. поддържа исковете и моли същите да се уважат. Счита, че участието на ищеца като частен обвинител в наказателното производство е достатъчно доказателство, че същият е търпял вреди и е бил пострадал от престъплението, поради което исковете се явяват основателни и следва да се уважат. Счита иска за обезщетение за имуществените вреди за доказан и по основание, и по размер още в наказателното производство, а размерът на неимуществените такива следва да се определи по справедливост от съда.

В случай, че съдът приеме, че не са налице основания за солидарното осъждане на ответниците, моли всеки от тях да бъде осъден да заплати съответстващата ¼ част от размера на предявените искове. Досежно даването на подкупа, оспорва се ищецът да е предложил такъв, твърди се, че е бил изнуден и принуден да предостави на ответниците облагата, която не им се следва, заплашен от група лица, с оглед тяхното служебно положение и длъжностна характеристика. Ето защо моли исковете да се уважат. Претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на 1850 лева, за които представя пълномощно и договор, както и списък на разноските.

Има направено възражение от пълномощника на отв. М. за прекомерност на хонорара на пълномощника на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори, както следва:

Ответникът Г.И.И., чрез пълномощника си адв. Б.К. е депозирал отговор, с който оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по основание, без да излага съображения. Относно неимуществените вреди, претенцията се оспорва по основание и размер, както и досежно твърдяното наличие на солидарна отговорност. Твърди се да е изцяло недоказано какви точно вреди е търпял ищеца, как точно се е променил обичайният му начин на живот, и в 2 какъв период са търпени същите. Липсвала и медицинска документация, удостоверяваща наличието им. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. К. оспорва исковете. Представя писмена защита, с която взема становище по иска за неимуществени вреди, че същият е изцяло недоказан – както по основание, така и по размер, тъй като по делото не е ангажирано нито едно доказателство, гласно или писмено, в негова подкрепа. Досежно имуществените вреди, счита, че законът и съдебната практика непротиворечиво приемат, че парите или вещите, дадени при подкуп, са предмет на престъплението и следва да се отнемат на осн. чл. 53, б. а от НК. След като ответникът И. веднъж е бил осъден да заплати в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението, то осъждане втори път да заплати същото нещо счита за недопустимо. Ето защо моли за отхвърляне на всички искове. Представени са доказателства за уговорен адв. хонорар в р-р на 1000 лева, платим до 01.06, но по делото няма доказателства да е платен, като няма и заявена претенция за присъждане на разноски.

Ответникът С.К.М. е депозирал отговор в срок, чрез пълномощника адв. С.М., с който изцяло оспорва исковете по основание и размер.

Взема се становище за недопустимост на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Твърди се, че при престъплението подкуп дарът или имотната облага, в случая сумата от 10 000 евро, с левова равностойност 19 558, 30 лева, представлява предмет на подкупа, а не средство за неговото извършване. Даденото като дар или имотна облага следвало да се отнеме в полза на държавата, а когато то липсва, да се присъди неговата равностойност. С процесната присъда подсъдимите били осъдени да заплатят тази равностойност в полза на държавата, като дарът, респ. имотната облага не подлежали на връщане на далото ги лице. От престъплението ощетена била държавата, а не лицето, дало облагата, в който смисъл се твърди да е и т. 1 от ТР № 1/.12.03.2021г. по т. д. № 1/2019г. на ОСНК на ВКС. Ето защо се твърди законодателят да изключва връщането на дарът/облагата на далото ги лице. Твърди се от процесното престъпление да няма пострадало лице извън фигурата на Държавата, поради което законът не допуска да се обезщетяват вреди на лицето, предоставило дара/облагата. твърди се да е недопустимо дало подкуп лице да претендира като имуществена вреда връщането на дадения дар/получената облага, в случая – паричната сума. От материалите по процесното НОХД, вкл. и частта от тях, предоставена по настоящото такова, било видно, че дарът е съзнателно предоставен от ищеца на ответниците, като това деяние на ищеца било наказуемо по чл. 304 от НК. въпреки че до момента няма данни ищецът да е наказан за т. нар. „активен подкуп“ се твърди същият да не може едновременно да бъде извършител на процесното деяние и пострадал от него. Цитира се Решение № 346/22.07.2010г. по н. д. № 312/2010г. на ВКС, НК, 3-то н. о. в тази връзка. Цитира се и т. 3 от ППВС № 8/30.11.1981г., според което дарът или другата имотна облага са предмет на подкупа, а не средство за извършването му, като цитираното ППВС не е отменено, не е загубило сила и тълкуванията и указанията, дадени с него, не са загубили своята актуалност, като са възпроизведени в нормата на чл. 307а от НК. Твърди се с предявяването на процесните искове да се цели постигане на недопустим правен резултат – извличане на ползи от собственото противоправно поведение.

Оспорва се и твърдението на ищеца да е бил конституиран в качеството си на пострадало лице като страна по процесното НОХД, като от мотивите на ОС Пловдив било видно, че съдът не е приел за съвместно разглеждане предявените от ищеца срещу ответниците искове за имуществени и неимуществени вреди в наказателния процес. Ищецът бил конституиран като частен обвинител, но не и като граждански ищец.

3

В случай, че съдът приеме иска за допустим, същият се оспорва като неоснователен по дотук изложените съображения. На дотук изложените основания се твърди както искът за имуществени, така и за неимуществени вреди да е изцяло неоснователен и да следва да се отхвърли.

Допълнително по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че същият е недопустим на вече изложените основания, евентуално – неоснователен. Твърди се да липсва правен интерес от предявяването му, тъй като ищецът няма как да се явява едновременно извършител на престъпление, респ. противоправно деяние, и пострадал от същото. Твърди се да е недопустимо ищецът едновременно да е дал подкуп и да извлича ползи от това си противоправно поведение. Оспорва се причинно-следствената връзка между извършеното от ответниците и в частност ответника М. престъпление и твърдените неимуществени вреди. От мотивите на ОС – Пловдив се твърди да е видно, че ищецът е извършвал противоправна дейност , забранена от закона – държане и продажба на акцизни стоки без бандерол, и поради желанието си да избегне наказателна отговорност за това е дал подкуп на ответниците – ***, за да избегне наказателно преследване. Твърди се ищецът без съмнение през цялото време да е бил наясно, че причината, поради която дава подкупът е ответниците да не изпълнят служебните си задължения и да не бъде подведен под наказателна отговорност за извършените от него деяния. Дори да се приеме да е преживял негативни емоции, се твърди това да е вследствие на собствената му незаконна дейност и последица от собственото му решение и желание за да не бъде разкрит и да не търпи наказание за извършените от самия него престъпни деяния, да даде подкуп. Ето защо се твърди и да е претърпял неимуществени вреди, същите да са последица от собственото му противоправно поведение, а не това на ответниците.

Отделно се оспорва неимуществените вреди да имат ноторен х-р, тъй като обстоятелството, че те се определят по справедливост от съда не означава и, че се презумират.

Сочи се, че същите следва да бъдат доказани от ищеца по вид, интензитет и характер при условията на пълно и главно доказване.

Оспорва се изцяло твърдението на ищеца, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК поради наличието на влязла в сила присъда предявените искове се явяват доказани по основание, а този за имуществени вреди – и по размер. Сочи се, че съгл. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в случая сумата от 10 000 евро не представлява имуществена щета, а предмет на престъплението, като ОС Пловдив е осъдил подсъдимите да заплатят липсващия предмет не на ищеца, а на държавата, тъй като за нея, а не за ищеца е възникнала процесната вреда.