Решение № 4281 от 14.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513423 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №16485 от 12.10.2023г., постановено по гр.дело №29576/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, са отхвърлени предявените от В. Ц. Ц., с ЕГН **********, срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, с Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №1-304/09.05.2023г на РЕКТОР на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, за незаконно и неговата отмяна, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове АУП" при ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, като неоснователни. С решението е осъден В. Ц. Ц., с ЕГН **********, да заплати на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, с Булстат *******, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 300 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В. Ц. Ц., с ЕГН **********, с която се обжалва решение №16485 от 12.10.2023г., постановено по гр.дело №29576/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в изготвения доклад по делото не е указано на ищеца, че не сочи 1 доказателства за установяване на твърдените от него факти в исковата молба и поконкретно във връзка с релевираните доводи, че е налице злоупотреба с право по отношение на работодателя с издаването на оспорената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Поддържа се, че съгласно чл.146, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, което именно задължение в случая първостепенният съд не е изпълнил, поради което неправилен се явява крайният извод на съда, че ищецът не е ангажирал доказателства, с които да е оборил въведената в чл.8, ал.2 от КТ презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Излага се още, че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана, тъй като посоченото фактическо основание за нейното издаване – непритежаване от страна на ищеца на необходимото образование, е неточно и неясно, поради което ищецът е в невъзможност да разбере на основание кои факти от обективната действителност е прекратено трудовото му правоотношение и кои са конкретните обстоятелства мотивирали работодателят да издаде обжалваната заповед. Поддържа се още, че първостепенният съд не е извършил преценка досежно това дали с утвърдената длъжностна характеристика от 20.01.2023г., с която се въвеждат нови трудови задължения за длъжността, която е заемал ищеца, води до промяна на трудовите функции на длъжността и дали това съответно води до създаване на нова длъжност, при която посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.6 от КТ, е неприложимо. Поддържа се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които би могло да се обоснове извода, че работодателят с утвърждаването на длъжностната характеристика от 20.01.2023г. за длъжността, заемана от ищеца, е въвел изменение в изискванията за образование за заеманата длъжност единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Сочи се, че въведеното от работодателя изменение в изискванията за образование за заеманата от ищеца длъжност не е пряко свързано с изпълнението на трудовите функции за длъжността. В този смисъл се твърди, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът в хода на съдебното производство не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че уволнението му се дължи на злоупотреба с право от страна на работодателя и не е оборена, въведената в чл.8, ал.2 от КТ презумпция за добросъвестност. По тези аргументи се поддържа, че неправилен се явява обоснования краен извод на първоинстанционния съд, че работодателят правилно и законосъобразно е прекратил трудовия договор на ищеца на посоченото в оспорената заповед основание - чл.328, ал.1, т.6, изр.1 КТ. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, с Булстат *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Е.В., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че в конкретния случай първоинстанционният съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че е налице законово основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца на посоченото в обжалваната заповед правно основание чл.328, ал.1, т.6, изр.1 от КТ, тъй като безспорно се установява по делото, че работодателят е въвел ново изискване за 2 образование за заемане на длъжността "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове - АУП" при ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, а именно: висше магистърска степен по професионални направления икономика и управление, на което изискване ищецът не отговаря. Поддържа се, че не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя да въведе ново изискване за образование, предвид на което изводът на първостепенния съд за законосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца кореспондира на събраните по делото доказателства и е направен въз основа на правилно приложение на материалния закон. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от В. Ц. Ц., с ЕГН **********, срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, с Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №1-304/09.05.2023г на РЕКТОР на

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, за незаконно и неговата отмяна, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове АУП" при ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства – допълнително споразумение №1-2515/02.12.2019г. към трудов договор №I-2171/17.05.2007г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал длъжността "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове - АУП", считано от 02.12.2019г.. Видно от приложена по делото длъжностна характеристика, с дата на утвърждаване 01.04.2013г. от Ректора на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, действаща към момента на сключване на трудовия договор на ищеца, за заеманата от него длъжност "Ръководител на отдел "Студентски общежития и столове - АУП" се е изисквало висше образование - техническо, магистър, каквото няма спор между страните по делото, че ищецът притежава. Видно от представена длъжностна характеристика за длъжност "Ръководител на отдел "Студентски общежития и столове - АУП", утвърдена от Ректора на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-гр.София на 20.01.2023г., за заемане на длъжността се изисква следното образование - висше магистърска степен по професионално направление икономика или администрация и управление. Новата длъжностна характеристика е връчена на ищеца на 05.04.2023г., 3 при отказ, като за удостоверяването на този факт са посочени двама свидетели – трите им имена, длъжността, която изпълняват и същите са се подписали собственоръчно.

С оспорената в настоящото производство заповед №1-304/09.05.2023г. на РЕКТОР на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ - поради това, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, съгласно изискванията на длъжностна характеристика, утвърдена от Ректора на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София на 20.01.2023г. /висше - магистърска степен по професионално направление икономика или администрация и управление/, считано от 10.05.2023г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от В. Ц. Ц., с ЕГН **********, срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, с Булстат *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №1-304/09.05.2023г на РЕКТОР на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София, за незаконно и неговата отмяна, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове АУП" при ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, първостепенният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено законосъобразно поради доказаност на посоченото в оспорената заповед основание - чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ - поради това, че служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, съгласно изискванията на длъжностна характеристика, утвърдена от Ректора на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ- гр.София на 20.01.2023г. /висше магистърска степен по професионално направление икономика или администрация и управление/. При така изложените правни аргументи СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, съответно това води до неоснователност и на акцесорната претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "ръководител на отдел "Студентски общежития и столове - АУП". При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от 4