Определение № 952 от 18.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Христо Томов

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20214100500581 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.Р.В. от ВТАК, против Определение №260071/ 17.06.2021г., постановено по Гр. д.№1171/2020г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение подадената от адв.Р.В., пълномощник на ответника АЛБ. Н. Л., молба с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на Решение №260035/15.04.2021г. по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по исковото производство на основание чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, като неоснователна.

Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част. Счита за погрешни мотивите на първоинстанционният съд, че ищецът, т.е. другата страна по молбата по чл.248 ал.2 ГПК, надлежно и успешно е доказал направеното оспорване на наличието на основание по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, позовавайки се на практика на ВКС, според която е допустимо събиране на доказателства при повдигнат спор за наличието на основанието за предоставяне на правна помощ в производството по допълване на решението в частта на разноските. Изложени са съображения, че за насрещната страна не е налице правен интерес да оспорва наличието или липсата на посоченото основание по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за оказване на безплатна правна помощ, тъй като по правилата на чл.78 ГПК тя следва да понесе последствията на страна, загубила съдебния спор, при което е без значение дали адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено на страната, която преди това го е заплатила на адвоката, или на самия адвокат. Твърди се, че оспорващата страна може да повдигне спор за наличието на основанието по чл.38 ал.1 ЗА и да опровергае твърдението за осъществяването му по реда на чл.248 ГПК, но това й право е само в хипотезата, в която искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА е направено едва в хода на устните състезания пред съответната инстанция, какъвто обаче не е настоящият случай. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът има право да оспорва, съответно да представя доказателства едва с отговора на молба по чл.248 ГПК за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. В 1 случай, че бъде прието в производството по чл.248 ГПК да се събират и ценят доказателства за повдигнат спор относно наличието на основанието, на което се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, позовавайки се на представени с частната жалба писмени доказателства за наложен запор върху трудовото възнаграждение на представляваната втора ответница в процеса и че същата обслужва три свои банкови кредита, което също се отразява на реалния й доход, с който разполага, твърди, че ответника АЛБ. Н. Л. е материално затруднено лице, поради което основателно й е предоставена безплатна правна помощ. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени определението на ВТРС в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи подадената молба, като измени постановеното решение от 15.04.2021г. по гр.д.№1171/2020г. по описа на ВТРС в частта за разноските, като осъди ищеца „Първа Инвестиционна банка“ АД да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Р.К. В. в размер не по – малък от 1 418,43лв. съгласно чл.7 ал.2 т.4 и чл.7 ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищец „Първа Инвестиционна банка“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Виолета АТ., с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. определението по чл.248 ГПК в обжалваната му част, потвърдено, като правилно и законосъобразно. Развива съображения, че втората ответница АЛБ. Н. Л. няма качеството на материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, предвид осигурителния й доход към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 06.06.2020г. в размер на 1904,04лв., поради което на жалбоподателя адв.В. от ВТАК не се следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. При условията на алтернативност, в случай, че частната жалба бъде приета за основателна, моли при определяне на следващото се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА да бъде съобразено своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност в хода на устните състезания пред първата инстанция. Претендира разноски за настоящото производство в размер на ЮК възнаграждение.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в отговора на частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№1171/2020г. по описа на ВТРС е образувано по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК по ИМ, предявена от ищеца „ПИБ“ АД против ответниците С. КР. Б. и АЛБ. Н. Л..

Втората ответница АЛБ. Н. Л. е представлявана в процеса от адв.Р.В. от ВТАК, като съгласно сключен между тях Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2020г. предоставената й адвокатска помощ е безплатна в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА – на материално затруднено лице.

С отговора на ИМ, подаден от ответника А.Л., чрез адв.В. от ВТАК, се съдържа искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.В. от ВТАК, в която част същият инкорпорира и списък по чл.80 от ГПК, представянето на който до приключване на устните състезания пред първата инстанция обуславя и допустимостта на подаденото от адв.В. от ВТАК в срок искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. За пълнота съдът излага, че обстоятелството, че в случая се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА от адвоката – пълномощник, не изключва необходимостта от представяне на списък като абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът и ответната страна следва да са информирани предварително /чрез списък на разноските/ за размера на възнаграждението, което страната, респ. нейния адвокат, счита за дължимо. /Определение №416/20.06.2019г. по ч. т.д.№1124/2019г. на ВКС, II т.о., Определение №553/11.09.2019г. по ч. т.д. №1816/2019г., Т.К., II т.о. на ВКС/.

В хода на устните състезания пред първата инстанция ищецът е релевирал 2 възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на всички ответници.

С постановеното по делото съдебно решение №260035/15.04.2021г. е отхвърлено искането на адв.В. по чл.38 ал.2 ЗА, поради липса на представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ постигната уговорка за оказване на безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е предявено искане от адв.В. от ВТАК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с искане за уважаване на искането й по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА. С подадения в срок отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК насрещната страна – ищец „ПИБ“ АД е въвел възражение за липса на предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за договаряне на безплатна правна помощ, като е представил писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че представляваната втори ответник в процеса А.Л. няма качеството на материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а именно Справка от НОИ, че Л., считано от 01.04.2017г., престира труд по ТПО с Детска градина „Евгения Кисимова“ гр.Велико Търново, като осигурителният й доход към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 06.06.2020г. с адв.В. от ВТАК възлиза на 1904,04лв. и нараства прогресивно през следващите месеци до м.04.2021г., когато възлиза на 2137,90лв.

С постановеното определение за разноските по чл.248 ГПК в обжалваната му част, първоинстанционният съд, след като е приел, позовавайки се на цитирана практика на ВКС, че ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание, както и че в случая вторият ответник А.Л. не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, е отхвърлил като неоснователно искането на адв.В. от ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С цел доказване наличието на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА с частната жалба са представени писмени доказателства. Видно от удостоверение от 21.06.2021г., изд. от ЧСИ Ивелина Цанкова, рег.№896 с район на действие ВТОС, по образувано изпълнително дело №20208960400031/2020г. по молба на взискателя „ПИБ“ АД въз основа на ИЛ от 30.12.2019г., издаден по Ч.гр.д.№3832/2019г. на ВТРС /вземанията по който са предмет на установяване в исковия процес по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС/, е наложен на 18.02.2020г. запор на трудовото възнаграждение на длъжника АЛБ. Н. Л., като в изпълнение на запора работодателят е правил ежемесечна удръжка в размер на 696,49лв. А.Л. е страна – кредитополучател по: 1/ Договор за потребителски кредит от 12.01.2017г., по който й е отпуснат кредит в размер на 36575,00лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди с краен падеж 05.02.2027г. с дължима месечна вноска към 06.06.2020г. от 401,77лв., 2/ Договор за потребителски кредит от 12.08.2019г., по който й е отпуснат кредит в размер на 9180,35лв. за потребителски нужди с краен падеж – 05.08.2026г. и месечна вноска от 131,92лв. към 06.06.2020г. /дата на сключване на договора за правна помощ и съдействие между втория ответник и адв.В./ и 3/ Договор за потребителски кредит от 17.12.2019г., по който й е отпуснат кредит в размер на 7283,50лв. за потребителски нужди с краен падеж – 05.01.2029г. и месечна вноска към 06.06.2020г. от 83,36лв. или общо по трите договора за кредит вноски в общ размер към 06.06.2020г. от 617,05лв.

Видно от справка от АВ, на 07.05.2021г. А.Л. като продавач се е разпоредила чрез покупко – продажба с ПИ, парцел – IX – 76, площ по док. – 1170 кв.м., заедно с съща – 48 кв.м., обл.В.Търново, общ.Полски Тръмбеш, с.Стефан Стамболово.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 ГПК в обжалваната му част е процесуално допустима, депозирана е от активно процесуално легитимирана страна – пълномощник на втората ответница в процеса, на която твърди да е предоставил безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в рамките на двуседмичният преклузивен срок за обжалването му по 3 чл.248 ал.3 изр. второ от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. Определение №260071/17.06.2021г. по чл.248 ГПК, постановено по гр.д.№1171/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната му част, с която е отхвърлено искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв.В. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника Л. в исковото производство по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗА регламентира хипотезите, в които адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, една от които, визирана в чл.38 ал.1 т.2 ЗА, е оказване на такава на материално затруднени лица. В закона липсва легално определение на понятието „материално затруднени лица“, като следва да се приеме, че това са лица, които са затруднени да заплатят на адвоката дължимото адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА регламентира правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на адвокатско възнаграждение в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.