Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 607 от 01.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 497/2025
Вид
Решение № 607
Подписан
01.12.2025
В сила
29.07.2026
Състав
Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 260282 от 09.05.2024г., постановено по гр.д.№14157/2018г., СГС е приел за установено по отношение на О. В. О., че дължи на Я. М. И., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, сумата от 28 856.81 лв. по запис на заповед от 31.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.06.2018г. по ч.гр.д.№ 38625 /2018г. на СРС, като е отхвърлил иска в останалата част, до пълния предявен размер от 64 825.97лв., представляваща левовата равностойност на 33 145евро.

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск е постъпила въззивна жалба от ответника О. О., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.За да постанови обжалваното решение СГС в мотивите си е приел правилно за установено съществуването на каузалното правоотношение, което е обезпечено с процесния запис на заповед, но неправилно е формирал извод, че задължението по каузалното правоотношение е останало частично непогасено.От заключението по допуснатата по делото ССЕ се установява, че ответникът по делото, към датата на отнемане на автомобила от негово владение/06.07.2018г./ е дължал на „Соф.Ам.Лизинг“ООД /поемател по записа на заповед/ сумата от 53 774.92лв., от която следва да се приспаднат дължимите от лизингополучателя лизингови вноски от номер 35 до 60, които с в общ размер на 23 659.22лв.От тази сума 1 следва да бъдат приспаднати платените от ответника 27 603.2лв., неоснователно начислените от лизингодателя неустойки в размер на 6 630.65лв., както и на част от допълнителните плащания - каско, пътен данък за 2016г., електронни фишове и допълнителни разходи по договора.След като тези суми бъдат прихванати се установява, че ответникът е надплатил сума по договора за лизинг от 8 688.66лв., което означава, че всички вземания на лизингодателя са били погасени.Последното има за последица и погасяване на вземането му по записа на заповед, който има гаранционно-обезпечителна функция.Ако въззивният съд приеме, че не всички задължения по договора за лизинг са били погасени чрез плащане, то прави искане при постановяване на своето решение да отчете неизправността на лизингодателя, който е предоставил за ползване автомобил с манипулиран пробег, както и да приспадне от задълженията стойността на автомобила.Въз основа на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск.Претендират се направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от ищеца Я. И., в който с изразява становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна жалба.Всички оплаквания, които са били направени от ответника по делото се отнасят до погасяване на вземанията по каузалното правоотношение – договор за лизинг от 31.07.2015г., сключен от него и „Соф.Ам.Лизинг“ООД, което правоотношение не е част от предмета на делото.Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, поради което е преклудирана възможността да прави възражения, които са свързани с това каузално правоотношение, което означава, че предмет на делото е останал само претенцията на ищеца, която се основава на вземане по запис на заповед с падеж 31.07.2017г., което вземане му е било прехвърлено с джиро на 01.06.2018г.Отделно от изложеното по делото не е било направено своевременно възражение за недобросъвестност по чл.465 от ТЗ, доколкото ищецът не е поемател по записа на заповед, а джиратар. Привежда се подробна аргументация за неоснователност на оплакванията, които са свързани с твърдението на ответника за погасяване чрез плащане на всички вземания на лизингодателя, които са възникнали въз основа на посочения по-горе договор за лизинг.Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно.Претендират се разноски.

Срещу решението в отхвърлителната му част е била подадена въззивна жалба от ищеца Я. И., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуалния нарушения, като е приел, че предмет на делото е не само вземането на ищеца по процесния запис на заповед, но и съществуващото каузално правотношение – договор за лизинг, което е възникнало между ответника и „Соф.Ам.Лизинг“ООД.Въвеждането на каузалното правотношение следвало да се съобразява като възражение, спрямо което е приложима преклузията на чл.131 от ГПК.По делото се установява, че ответникът не е направил такова възражение в срока за отговор на исковата молба, като възможността да навежда такива възражения на по-късен етап в процеса е била преклудирана.Не се установява и позоваването на каузалното 2 правоотношение в подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение от 20.07.2018г.Възражения за наличието на съпътстващо каузално правоотношение, съответно представяне на доказателства за неговото установяване е било направено в процедурата по подаване на частна касационна жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е била уважена молбата за незабавно изпълнение. Същото не е част от заповедното производство във връзка с развитието на производството по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК.Ако това е било съобразено от първоинстанционния съд, то същият е следвало да разгледа по същество само предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 и чл.537 от ТЗ, като възложи в тежест на ищеца да установи съществуването на редовен от външна страна и действителен запис на заповед.Отделно от изложеното първоинстанционният съд не е съобразил, че възражението за наличие на каузално правоотношение е непротивопоставимо на ищеца при липса на възражения за недобросъвестност по смисъла на разпоредбата на чл.465 от ТЗ, която предвижда, че длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.На основание чл.537 от ТЗ тази разпоредба намира съответно приложение и към записа на заповед.В случая ответникът не е направил както в срока за възражение по чл.414 от ГПК, така срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК възражение за недобросъвестност на ищеца, което означава, че същият не може да му противопоставя възражения, които се основават на възникналото с поемателя каузално правотношение.В условията на евентуалност, ако въззивнният съд приема, че дължи служебно произнасяне по този въпрос, се навеждат доводи за липсата на доказателства, които да установяват знанието от страна на джиратаря на фактите, на които се основават възраженията на длъжника от отношенията му с предходния притежател на менителничния ефект.Привежда се подробна аргументация за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е погасил частично задълженията си по договора за лизинг, който е сключен с „Соф.Ам.Лизинг“ООД.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и уважи изцяло предявеният иск.Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът О.О. е депозирал отговор на подадената въззивна жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението на СГС в обжалваната от ищеца част.

С определение от 04.02.2025г., СГС е оставил без уважение молбата на ищеца Я.И. за изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на адв.М.А. възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата; изменил е решението в частта за разноските по молба на ищеца Я.И., като му е присъдил съответна част от разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил в производството пред СГС.

Срещу определението в частта, в която искането на ищеца Я.И. за изменение на решението в частта за разноските е било оставено без уважение, е постъпила частна жалба, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Оспорват се предпоставките за 3 определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като не се установява посоченото основание за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника, а в условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилно определяне на неговия размер.Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и постанови друго, с което да остави без уважение искането на адв.М.А. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, а в условията на евентуалност да намали неговия размер до сумата от 1 373.25лв.

Не е постъпил отговор на подадената жалба от адв.М.А..

Срещу определението в частта, в която е уважено искането на ищеца Я.И. за изменение на решението в частта за разноските, е постъпила частна жалба от ответника О.О., в която се изразява становище за неговата неправилност.На първо място по делото липсват доказателства, които да установят, че уговореното в полза на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение е било реално заплатено, а в условията на евентуалност се възразява, че неговият размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.Моли съда да отмени изцяло определението в обжалваната му част.

Ищецът Я.И. е депозирал отговор на частната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадените от страните въззивни жалби :

Жалбите на страните са в срок и са допустими.По същество основателна е жалбата на ищеца И., а тази на ответника О. е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По делото се установява, че на 31.07.2015г. ответникът О.О. е издал в полза на „Соф.Ам.Лизинг“ООД запис на заповед за сумата от 33 145 евро с падеж 31.07.2017г.На 01.06.2018г. поемателят „Соф.Ам.Лизинг“ООД с джиро е прехвърлил на ищеца Я. И. всички права по записа на заповед.Последният се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 38625/2018г. на СРС, като в предвидения от закона срок ответникът е подал възражение за недължимост на вземането по чл.414 от ГПК.Исковата молба по настоящото делото е била подадена в рамките на установения от разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК месечен срок, считано от датата на уведомяване на заявителя, че длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.Не е спорно по делото, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в предвидения от процесуалния закон срок и не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, респ. не е изпратил пълномощник.

Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно 4 каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.