Решение № 105 от 24.01.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Кюстендил, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520101537 по описа за 2022 година

Т. Й. Б., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния си син Г. М. А., ЕГН: **********, от гр. К., ж.к.

„Г.“, бл. ***, ет.*, ап. *, чрез пълномощника адв. Б. К., САК, адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „Мл. *“, бл. ***, вх. *, ап. **, е предявил против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с адрес: гр. С., бул. „Дж. Б.“ № ** иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10000 лв., частичен иск от 40000 лв., за причинението му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, реализирано на 23.03.2022г., около 17:40 часа в гр. К., ж.к. „Г.“, пред блок ***, на кръстовището на ул. „К.“ и ул. „С.“, когато водачът в. н. С., управляващ л.а. „Т. Р. *“ с рег. № В****НХ, нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пешеходеца Г. М. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2022г. – датата на която изтича срокът по чл. 429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор. Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Оспорва я по основание и размер, прави възражение за съпричиняване, както и такова за прекомерност на търсеното обезщетение. Прави доказателствени искания КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане № 94459/19.08.2010 год./л.8/,изд.от Община К. на основание акт за раждане № 302 от същата дата е това,че ищецът е роден на 16.08.2010 год. и Т. Й. Б. е негова майка.Н а 23.03.2022 г., след 16,30 часа ищецът е неговият брат-свидетелят в. М. А. СЕ ПРИБИРАЛИ ОТ учелните занимания в учлището,намиращо се в с.Тр.,К..област,като до гр.К. пътували с автобус до гарата,а от там наели таксиметров автомобил да ги закара до дома им в гр.К.,кв.“Г.“Ищецът и брат му се возели на мястото на пътниците зад шофьора,като свидетеят бил от лявата страна зад мястото на шофьора,а ищецът от дясната.Пътувайки по ул.“К.“ автомобила спрял в края на улицата при знак Б2“Спри!пропусни движещите се по пътя с предимство“ срещу жилищен блок 154,при което свидетелят излязъл рязко през задна лява врата, а ищеца през задна дясна,затичал се в южна посока към блока,в който живеели .

В този момент свидетелят в. н. С. управлявал лек автомобил марка „Т. Р.

*“ с рег. № В****НХ ,собственост на Д. И. В.,ЕГН **********.За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“,видно от застрахователна полица № BG/02/121002016590 /л.47/със срок на действие от 20.07.2021 год. до 19.07.2022 год.Свидетелят С. пътувал в посока от ул.“А.

С.“ към кръстовището,образувано от пресичането на улиците „С.“ и „К.“.От писмо изх.№ 11-03-585/16.03.2023 год./л.76/ от Кмета на Об. К. се установява,че по ул.“С.“ в посока от ул.“А. С.“към ул.“Пр.“ са били посдтавени пътни знаци А19,А13,Б27,Д24 и Б3. Свидетелят възприел слизащите от таксиметровия автомобил деца,въпреки което управляваният от свидетелят автомобил преминал с предна дясна гума на през стъпалато на ляв крак на ищеца и веднага спрял.Свидетелят в. А. извикал майка си и ищецът бил откаран за медицинска помощ в МБАЛ“Д-р Н.ВасИ.“АД.На място 2 пристигнали полицейски служители от службите за контрол на автомобилният транспорт,които изготвили на следващият ден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.7/,в който отразили констатацията си за случилото се,както и тази че в автомобила е пътувала като пътник и лицето В. Г. Кр.-учител,придружаващ децата.Мястото на ПТП било посетено и от разследащ полицай при РУМВР-К.,който също изготвил протокол за оглед/л.56/,отразяващ местоположението на МПС и участниците в ПТП.Образуванато по случая досъдебно производство № 185/22 год. по описа на РУМВР-Кюстендил,водено против свидетелят в. С. за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 НК ,видно от писма изх.№ 27700014108/10.10.2023 год.,/л.137/,постановление от 30.10.2023 год. на Районна прокуратура-Кюстендил за прекратяване на досъдебно производство № 185/2022 г. по описа на РУМВР-Кюстендил/л.146-148/ и писмо изх.№ 1070/13.12.2023 год. от РП-Кюстендил до съда,било прекратено.

Според експ.з-ния вх.№ № 4469/05.05.2023 год./л.82-87/,изп.от в.л. инж.З.

Н. А. и № 6130/19.06.2023 год./л.98-102/,изп.от в.л.инж.Н. В.,свидетелят в. н.

С. при управлението на лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с рег. № В****НХ,технически е нямал възможност да предодврати настъването на ПТП.В устно допълнената част на експ.з-ние на инж.В. същият пояснява,че свидетелят С. е имал възможността да възприеме пострадалия от разстояние от 10 метра,при което ако е реагирал като опасност удара би бил предодвратим,но горният е реагирал е от разстояние 4,7 м.,при което удара е бил неизбежен.

В лечебното заведение на ищеца била оказана специализирана медицинска помощ,след като се установило че има фрактура на лява фибула в дисталния край и била осъществена репозиция.счупвания на други части на подбедрицата,като за лечението била изготвена епикриза/л.13/.Вещото лице д-р Д. С. в експ.заключение вх.№ 1712/20.02.2023 год./л.61-62/ заключава ,че ищецът е получил фрактура на лява фибула,което му е причинило болки и нарушаване функцията на крака,като оздравитнелният процес е продължил около 3 месеца,като получените травматични увреди са резултат найвероятно на ПТП.От показанията на свидетелите Н. в.ева и в. М. А.,се установява това че ищецът търпял силни болки,не можел да се обслужва лично за хигената си,като тези грижи били поети изцяло от майка му,не е можел да се движи свободно и това продължило около 3 месеца.След 3 случилото се ищецът станал и затворен,неконтактен,плашел се от автомобили и мястото, където станало ПТП.

Ответното ТД отказало на законният представител на ищеца/л.10/ да удовлетвори молбата за изплащане на неимуществени вреди.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства. Съобразявайки установеното съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл. 429, ал. 1 от К одекс за застраховането с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увредения, спрямо който застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ-отправена писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, тримесечен съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ,считано от предявяване на претенцията пред застрахователя ,или отказ от изплащане на обезщетение.

В настоящото производство между страните не се спрори,че от ищеца е била заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник и същият се е произнесаъл отрицателно по нея, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.

Релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

4

По делото няма спор по обстоятелството, че ответникът – застраховател е б и л в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента-свидетелят в. С..

Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Спорният момент по делото е вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя. Ищецът заявява твърдения, че деянието е осъществено виновно от водача на лекия автомобил.

Ответникът е противопоставил възражение за липса на противоправно деяние, което изключва виновното поведение от страна на водача на МПС. За установяване на механизма на ПТП, от който като пряка последица би се обосновал извод относно виновното респ. невиновно поведение на водача на лекия автомобил страните в настоящото производство са ангажирали писмени и гласни доказателства, които следва да се обсъдят в тяхната съвкупност.

Това е така, защото макар и като официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила неоспорените протокол за ПТП и постановление за прекратяване на наказателно производство не освобождават настоящият съдебен състав от задължение да непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП, а и с оглед на обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателно производство не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК. По делото са изслушани две автотехнически експертизи.Двете вещи лица, участвали в изготвянето на заключенията мотивират различен извод досежно скоростта на движение на лекия автомобил, която е била според в.л.А. по-ниска от 40 км/час,а според инж.В.21 км/час,с опасна зона за спиране ,при която удара е бил технически непредодвратим от страна на водача на лекия автомобил, като за неговата техническа предотвратимост, скоростта на движение е следвало да бъде под 20 км/ч. ,или според инж.В. в устно допълнената част на заключението му,ако св.С.,реагирайки на време чрез намаляване на скоростта,когато е видял пострадалият на разстояние от 10 м.,би избегнал удара.Не е спорно, че ПТПто е осъществено в населено място, предвид което и с оглед нормата на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение е 50 км/ч. С оглед експертните заключения на вещите лица водачът на лекия автомобил се е 5 движил със значително по-ниска скорост от предвидената в закона. Н яма данни и доказателства,съответно и твърдения,че ПТП-то е осъществено в "жилищна зона" по смисъла на дефинитивната норма на чл. 61 от ЗДвП, предвид липсата на обозначение за такава, съгласно цитираната разпоредба, за да се преценят особените изисквания за движение в такава зона, посочени в чл. 62 от ЗДвП. Съдът отбелязва,че за преценка противоправността на деянието, ЗДвП прави разграничение между понятията "допустима скорост" и "скорост, съобразена с пътните условия". Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР 28/1984 г. по нак. дело 10/84 г. на ОСНК на ВС задължение за водачите е да се движат със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. В конкретната хипотеза не е спорно по делото, че ПТП-то е осъществено в населено място, през светла част на денонощието, добра видимост, суха асфалтова настилка, сухо време, път без неравности,но и наличието на пътен знак,задължаващ водача на автомобила да повиши вниманието си. Настоящият съдебен състав при съблюдаване наличните данни по делото намира, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост по-ниска от допустимата, при ненатоварен пътен трафик, благоприятни атмосферни и пътни условия ,но при пътен знак,задължаващ го да повиши вниманието си ,поради възможност от пресичане на улицата на деца,т.е скоростта му е била несъбразена с пътните условия. Следва да се отбележи,че св.в. С. не е съобразил поведението си с изискуемото се от Закона за движение по пътищата като е нарушил правилата за движение по пътищата,на първо място конкретно чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 6, т.1 от ЗДвП: